Христо Топракчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Христо Топракчиев
български летец
Христо Топракчиев 
Паметник на Христо Топракчиев в Сливен
Роден: 16 декември 1887 г.
Починал: 19 октомври 1912 г. (24 г.)
Мустафа паша, България

Христо Андреев Топракчиев е български летец, офицер поручик. Роден е на 16 декември 1887 г. в Сливен. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище. На 2 август 1908 г. е произведен в чин поручик и служи в 1-ва пионерна дружина.[1] Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио в Етамп. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков.

Христо Топракчиев, заедно със Симеон Петров, първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев.

В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Той лети ниско, всявайки ужас у турците.

Поручик Христо Топракчиев е първата жертва на българската военна авиация. Той загива при злополука на 19 октомври 1912 г. На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: „Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев.“ Той загива при облитане на своя самолет „Блерио“, руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Самолетът му се разбива близо до летището.

Дълго време над това скръбно събитие в историята на българската авиация тегне твърдението, че Топракчиев е първата жертва в историята на световната военна авиация и, че той загива при изпълнение на бойна задача. То се заражда след 1930 г. в различни варианти, които носят отражението на своето време – стоварването на вината върху доставените от Русия нискокачествени самолети „Блерио“ и по-късно, по времето на социализма – героизирането на Топракчиев като член на партията на тесните социалисти. Историческата истина е, че първата жертва на военната авиация е италианският летец Пиетро Манзини, който загива само 4 месеци по-рано на 12 август 1912 г. – по време на Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка.

Училището в Божурище е наречено в негова памет „Летец Христо Топракчиев“.

През 2005 г. една улица в софийския район Искър е кръстена на летеца Христо Топракчиев.

В градския парк на Свиленград се извисява негов паметник в цял ръст, ведно с постамент, на който са написани името и делата му.

В родния му град Сливен, в градската градина, е положен бюст-паметник на летеца-герой.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Р., стр. 341