Христо Топракчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Топракчиев
български летец
Портрет на Топракчиев, 1907 г.
Портрет на Топракчиев, 1907 г.

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национален военен университет
Паметник на Христо Топракчиев в Сливен.

Христо Андреев Топракчиев е български летец, офицер поручик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Бургас на 16 декември 1887 г. Детските си години прекарва в Сливен, откъдето са неговите родители. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище.

На 2 август 1908 г. е произведен в чин поручик и служи в 1-ва пионерна дружина[1]. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио в Етамп. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков.

Христо Топракчиев и Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев.

В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Лети ниско, всявайки ужас у турците.

Поручик Христо Топракчиев е първата жертва на българската военна авиация. Той загива при злополука на 19 октомври 1912 г. На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: „Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев.“ Той загива при облитане на своя самолет „Блерио“, руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Самолетът му се разбива близо до летището.

Дълго време над това скръбно събитие в историята на българската авиация тегне твърдението, че Топракчиев е първата жертва в историята на световната военна авиация и че загива при изпълнение на бойна задача. То се заражда след 1930 г. в различни варианти, които носят отражението на своето време – стоварването на вината върху доставените от Русия нискокачествени самолети „Блерио“ и по-късно (по времето на социализма) – героизирането на Топракчиев като член на партията на тесните социалисти. Историческата истина е, че първата жертва на военната авиация е италианският летец Пиетро Манзини, който загива само 4 месеца по-рано – по време на Триполитанската война срещу Турция в Северна Африка на 12 август 1912 г.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Училището в Божурище е наречено в негова памет „Летец Христо Топракчиев“.
  • През 2005 г. улица в софийския район „Искър“ е наименувана на летеца Христо Топракчиев.
  • В градския парк на Свиленград се извисява негов паметник, в цял ръст, върху постамент, на който са изписани името и делата му.
  • В Сливен е издигнат бюст-паметник на летеца в градската градина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Р., стр. 341