Искър (район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
район на Столична община
Разположение на Искър в Столична общинаРазположение на Искър в Столична община
Страна Флаг на България България
Площ 25,6 km²
Население (септ. 2006[1]) 69 896 души
2730 души/km²
Кмет Ивайло Цеков (ГЕРБ)

„Искър“ е административен район в Столичната община. Наименуван е на река Искър, която протича в източната му част.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в югоизточната част на общината, разположен на площ от 25,6 km2. Има 69 769 жители с постоянен адрес (15.03.2013) по данни на ГРАО и постоянно население от 63 248 души според преброяването на НСИ от 1 февруари 2011 година.

Районът включва:

Забележителности на район „Искър“ са:

  • паркът „Езеро“ с най-голямото езеро в жилищната част на София и
  • паркът „Врана“ с редки дървета и храсти и царския дворец „Врана“.

История[редактиране | редактиране на кода]

За нуждите на работниците от предприятията в промишлената зона край гарата започват да се изграждат жилищни блокове през 1947 г. Това полага началото на градското застрояване на района и по-конкретно на бъдещия жилищен комплекс „Дружба“. Комплексът бързо се разраства и, заедно с близките квартали и с. Бусманци, е обособен в отделен административен район „Искър“ през 1983 година.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 63 248 100.00
Българи 55 408 87.60
Турци 284 0.44
Цигани 374 0.59
Други 327 0.51
Не се самоопределят 224 0.35
Не отговорили 6 631 10.48

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В района действат следните културни центрове:

  • Културен дом „Искър“ в жк. „Дружба 1“,
  • Младежко читалище „Георги Минчев“ в жк. „Дружба 1“,
  • Читалище „Елин Пелин“ в с. Бусманци.

Има 4 християнски храма – църквите „Св. Преп. Наум Охридски“ и „Въведение Богородично“ в ж.к. „Дружба 1“, параклисът „Св. Пророк Илия“ в ж.к. „Дружба 2“ и църквата „Успение Богородично“ в с. Бусманци.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

За най-малките се грижат 7 обединени детски заведения и 2 целодневни детски градини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 януари 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България