Искър (район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
район на Столична община
Разположение на Искър в Столична общинаРазположение на Искър в Столична община
Страна Флаг на България България
Площ 25,6 km²
Население (септември 2006[1]) 69 896 души
2730 души/km²
Кмет Ивайло Цеков (ГЕРБ)

„Искър“ е административен район в Столичната община. Наименуван е на река Искър, която протича в източната му част.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в югоизточната част на общината, разположен на площ от 25,6 km2. Има 69 769 жители с постоянен адрес (15.03.2013) по данни на ГРАО и постоянно население от 63 248 души според преброяването на НСИ от 1 февруари 2011 година.

Районът включва:

Забележителности на район „Искър“ са:

  • паркът „Езеро“ с най-голямото езеро в жилищната част на София и
  • паркът „Врана“ с редки дървета и храсти и царския дворец „Врана“.

История[редактиране | редактиране на кода]

За нуждите на работниците от предприятията в промишлената зона край гарата започват да се изграждат жилищни блокове през 1947 г. Това полага началото на градското застрояване на района и по-конкретно на бъдещия жилищен комплекс „Дружба“. Комплексът бързо се разраства и, заедно с близките квартали и с. Бусманци, е обособен в отделен административен район „Искър“ през 1983 година.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 63 248 100.00
Българи 55 408 87.60
Турци 284 0.44
Цигани 374 0.59
Други 327 0.51
Не се самоопределят 224 0.35
Не отговорили 6631 10.48

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В района действат следните културни центрове:

  • Културен дом „Искър“ в жк. „Дружба 1“,
  • Младежко читалище „Георги Минчев“ в жк. „Дружба 1“,
  • Читалище „Елин Пелин“ в с. Бусманци.

Има 4 християнски храма – църквите „Св. Преп. Наум Охридски“ и „Въведение Богородично“ в ж.к. „Дружба 1“, параклисът „Св. Пророк Илия“ в ж.к. „Дружба 2“ и църквата „Успение Богородично“ в с. Бусманци.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

За най-малките се грижат 7 обединени детски заведения и 2 целодневни детски градини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 януари 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България