Люлин (район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

Люлин
район на Столична община
Lulin free s8.jpg
„Люлин“ се слави с постоянно обменящ се въздух и широко междублоково пространство
Разположение на Люлин в Столична общинаРазположение на Люлин в Столична община
Страна Флаг на България България
Площ 22,22 km²
Население (09.2007[1]) 121 131 души
5451 души/km²
Кмет Милко Младенов
ГЕРБ

Люлин е един от 24-те административни района на Столична община. Разположен е в северозападната част на град София и включва ж.к. Люлин, най-големия жилищен комплекс в Република България, по-малките квартали Филиповци и Република разположени извън Околовръстния път и промишлената зона северно от булевард „Европа“. Населението на района е около 127 000 души (2014) (през 2006 г. то е било около 121 000 души), площта – 2222 хектара (22,22 кв.км.).

Софийският квартал Люлин е с население приблизително колкото град Плевен, по-голям е от целия град Велико Търново, старата столица на България, с цели 53 880 души.

Район Люлин граничи с:

Жилищен Комплекс „Люлин“[редактиране | редактиране на кода]

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

Комплексът „Люлин“ е квартал в София, кръстен на едноименната планина Люлин. Включен е в административен район „Люлин“ на Столичната община. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни блокове) в България. По официални данни от 2001 година жителите му са 121 234.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала се намират околовръстен път и кв. Филиповци. Северно от комплекса е разположен булевард „Сливница“ (бивш „Вълчо Иванов“, наричан още в Люлинската си част бул. „Европа“, а преди това „Баба Парашкева“). На североизток от квартала, отвъд бул. „Европа“ е кв. „Модерно предградие“. На югоизток се намират Западен парк – един от няколкото големи градски паркове в София и вилна зона „Смърдана“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.

Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. „Сливница“) по подобие на бул. „Цариградско шосе“ с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция „Западен парк“ е предвиден пътен възел на две нива).

Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. – Бс-69-Сф (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)[1], а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978 – 1979 г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара – автобуси 108, 109 и 110).

В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. „Панчо Владигеров“, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин-1 – Сточна гара, по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.

До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-ми, 9-ти и 10-ти), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия – тролейбус б 7, а в края на 80-те – и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. Линията на метрото от жилищния комплекс до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 19 години след първата копка. От септември 2009 г. метролинията от Люлин е удължена до ж.к. Младост-1.

Проектът „Модерно Предградие“ – 1970, жк. Люлин – 2010 [2] [3] [4] [5] [6] [7] [8] [9] [10]

Жилищно строителство[редактиране | редактиране на кода]

Ж.к. „Люлин“ е разделен на 11 микрорайона. Микрорайони 1 – 5 са разположени до Околовръстния път, микрорайони 6 и 7 са южно от булевардите „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“, а микрорайони 8 – 10 са между бул. „Сливница“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на софийското метро. В центъра на комплекса е разположен "Люлин-център".

Трицифрената номерация на блоковете в Люлин е свързана с номера на микрорайона, в който се намират. Така в микрорайоните от Люлин-2 до Люлин-9 цифрата на стотиците на номерата на блоковете съвпада с номера на съответния микрорайон, т. е. в Люлин-2 номерата на блоковете започват с 2хх, в Люлин-3 – с 3хх, в Люлин-4 – с 4хх и т. н. до Люлин-9, където номерата са 9хх. По-различно е с микрорайони 1 и 10 – в Люлин-1 номерата са 0хх, а в Люлин-10 – 1хх. В "Люлин-център" от 751 до 799.

Строителството в ж.к „Люлин“ е предимно едропанелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (бивш бул. „Добринова скала“, преди това – „XI конгрес на БКП)“ са нови, но в тях няма ТЕЦ. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., се срещат изключително рядко. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Сливница“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини Билла и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в момента в София.

Входно-изходните пътни артерии на района са „тунела на Люлин“, кръстовището „Орион“, Филиповско шосе, бул. Европа.

Към ж.к. Люлин водят тролейбусни линии 6 и 7, трамвайна линия 8 и автобусни линии 42, 54, 81, 82, 108, 111, 309 и 310. На територията на жилищния комплекс са разположени и три метростанции от Първи метродиаметър на Софийското метро – „Западен парк“, „Люлин“ и „Сливница“.

През жилищния комплекс минават т.нар. Маршрутки (маршрутни таксита) с номера 1Б, 6, 14, 16, 32, 35 и 39.

Част от историята на ж.к. Люлин са автобусни линии 43, 53, 112 и 294Е, тролейбусни линии 6Б, 10 и 12, маршрутни линии 1, 3, 23, 25 и 38, а също така трамвайна линия 21 преименувана на трамвайна линия 8.

Образование, култура здравеопазване и администрация[редактиране | редактиране на кода]

Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене.

Училищата в района са:

На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. Св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. „Красная Пресня“) и „Джавахарлал Неру“, Културен център „Люлин“ и четири читалища.

Жилищен комплекс „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на ДКЦ, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26-та (2-ри микрорайон) и 12 ДКЦ (9-ти микрорайон), два стоматологични центъра, една частна клиника „Медива“ и множество лекари-специалисти с частна практика.

В края на 2010 г. на бул. „Д-р. Петър Дертлиев“ 81 (в 6-ти микрорайон) е открита единствената многопрофилна болница в квартала – Болница Люлин [11]. Болницата предлага пълна гама от здравни услуги, включително общопрактикуващи лекари, клинична лаборатория и рентгенология и отделения за лежащо болни.

Седалището на Район „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон, на бул. „Захари Стоянов“ 15.

Икономика и спорт[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Люлин-3 на бул. Царица Йоана до пощата се намира магазин от веригата Office 1 Superstore.

На територията на Люлин-6 се намират първата подобна на МОЛ сграда (Силвър Център), спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит ]басейн „Люлин Бийч“. В този микрорайон се намира и един от големите магазини на търговската верига „ФАНТАСТИКО“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. На бул. Царица Йоанна до Метростанция „Люлин“, в южната част на 8-ми микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги „Билла“ и „Технополис“. На същия булевард, близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. Близо до Метростанция „Западен парк“ се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата – „ARON“ и „Лабиринт“. Там се намира и МЕГА МОЛ – първият голям търговски център в западната част на София, който е свързан чрез топла връзка със станция „Западен парк“. Мега Мол предлага над 100 магазина, ресторанти и кафета и близо 600 паркоместа с 4 часа безплатен паркинг.

До кръстовището на бул. „Джавархавал Неру“, бул. „Захари Стоянов“ и бул. „Панчо Владигеров“, между Люлин-3 и Люлин-4 и непосредствено до североизточния ъгъл на Люлин-6, се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата – това място се приема за неофициален център на жилищния комплекс. Освен това там има и супермаркет от веригата „ЕВРОПА“, множество заведения за бързо хранене, кафенета и дискотека. Жилищния комплекс разполага още със няколко казина, билярден център и „Мега Екстърийм“ център за забавления. В ж.к. Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет Европа“ и „Технолукс“, и магазин от веригата за строителни материали „Мосю Бриколаж“; близо е и „МЕТРО“-2. В района има обособена и промишлена зона. В микрорайоните на комплекса са разпръснати десет бензиностанции от различни вериги, главно разположени около входно-изходните точки на комплекса.

В квартал Люлин се намира също така и магазина „Кауфланд“ разположен на булевард Индира Ганди.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 114 813 100.00
Българи 101 258 88.19
Турци 550 0.47
Цигани 3 789 3.30
Други 759 0.66
Не се самоопределят 341 0.29
Не отговорили 8 116 7.06

Квартал „Република“[редактиране | редактиране на кода]

Население: 458 души по постоянен + настоящ адрес към септември 2006 г.

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На територията на района се намира църквата „Св. Климент Охридски“ (1999), културен център „Люлин“ и няколко читалища.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обща информация за район „Люлин“
  2. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 януари 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България