Жилищен блок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Queensview („Кралска гледка“), блок в Сиикрофт, Лийдс, Западен Йоркшир.

Жилищният блок е висока сграда, която се използва за живеене и/или като офис-сграда. Високите сгради са станали възможни след изобретяването на асансьора и по-евтините строителни материали. Материалите, използвани за построяването на високите сгради са подсилен бетон и стомана.

Сгради по-високи от 150 м. се класифицират като небостъргачи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жилищни блокове е имало още в Античността. В древен Рим и в някои други градове в Римската империя има сгради, някои от които имат повече от 10 етажа и съответно над 200 стълби. Поради срутването на зле построени високи блокове, няколко императори, започвайки от Октавиан Август, налагат ограничение за строеж до 20 – 25 м. височина, но често това ограничение е нарушавано.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Виж още Едропанелно строителство.

По време на комунизма[редактиране | редактиране на кода]

По време на комунистическите години в България жилищните блокове са главно от панелен тип. Те са строени с цел настаняване на прииждащите в градовете (особено големите градове) работещи, вследствие на силната индустриализация по време на комунизма, както и създаването на кооперациите, което променя типа на селското стопанство в България от семеен на кооперативен, при което (и заради включването на машини в селското стопанство) са необходими по-малък брой обработващи земята или животновъди.

След 1989[редактиране | редактиране на кода]

След 1989 строителството на панелни блокове е основно преустановено, като са завършени основно онези, които са започнати като строеж преди 1989. Новото строителство се съсредоточава предимно върху по-малки или сравнително по-малки сгради, като строителството на блокове е по-скоро изключение, а панелът е избягван като материал.

Саниране и реновация[редактиране | редактиране на кода]

Общо в страната има около 18 700 панелни блока, като в тях се помещават 700 000 домакинства или 2.7 милиона души[1], които според Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради подлежат на саниране с цел енергийна ефективност, което включва:

  • Поставяне на външни изолации;
  • Подмяна на дограмата;
  • Подмяна на ВиК инсталацията;
  • Подмяна на отоплителната инсталация;
  • Подмяна на климатичната инсталация (ако има такава);[2]
  • Смяна на хидроизолацията на покрива или инсталиране на нов покрив.

Санирането освен че има за цел енергийната ефективност, удължава и живота на сградите.

Реновацията на по-старите жилищни блокове и особено панелите има за цел тяхната енергийна ефективност, но също така и техния външен вид на фасадата, който с годините е станал твърде неугледен. В действителност панелната архитектура по начало не се отличава с особени архитектурни и дизайнерски предимства, а тъй като панелните блокове най-често се намират в извънцентралните райони на градовете за тях няма обичайното изискване или европейски проекти за (по-често) привеждане на фасадата на сградата в приемлив вид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]