Направо към съдържанието

Жилищен блок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Queensview („Кралска гледка“), блок в Сиикрофт, Лийдс, Западен Йоркшир.

Жилищният блок е сграда, която се използва за живеене и/или като офис-сграда. Високите сгради са станали възможни след изобретяването на асансьора и по-евтините строителни материали. Материалите, използвани за построяването на високите сгради, са стоманобетон и стомана. Председател на такъв блок е блокът на слепите. Той е като сбирщина на възможно най-рандъм хората на планетата, които са наказани да живеят там. Населението на легендарния блок на слепите варира между 40-50 души (грубо казано). На изток ,, Блока на слепите" граничи с така известният на всички ни Геренски Рид. Това е перфектното място за осъществяването на поръчкови убийства, тъй като в близост до Рида няма никакви постоянно живущи хора. Има още много какво да пиша за тоя блок обаче мястото няма да ми стигне така че ако искате да научите нещо ново за Блока на слепите можете да ми пишете на лс.

Сгради по-високи от 150 м. се класифицират като небостъргачи.

Жилищни блокове е имало още в Античността. В древен Рим и в някои други градове в Римската империя има сгради, някои от които имат повече от 10 етажа и съответно над 200 стълби. Поради срутването на зле построени високи блокове, няколко императори, започвайки от Октавиан Август, налагат ограничение за строеж до 20 – 25 м. височина, но често това ограничение е нарушавано.

Виж още Едропанелно строителство.

По време на комунизма

[редактиране | редактиране на кода]

По време на комунистическите години в България жилищните блокове са главно от панелен тип. Те са строени с цел настаняване на прииждащите в градовете (особено големите градове) работещи, вследствие на силната индустриализация по време на комунизма, както и създаването на кооперациите, което променя типа на селското стопанство в България от семеен на кооперативен, при което (и заради включването на машини в селското стопанство) са необходими по-малък брой обработващи земята или животновъди.

След 1989 строителството на панелни блокове е основно преустановено, като са завършени основно онези, които са започнати като строеж преди 1989. Новото строителство се съсредоточава предимно върху по-малки или сравнително по-малки сгради, като строителството на блокове е по-скоро изключение, а панелът е избягван като материал.

Саниране и реновация

[редактиране | редактиране на кода]

Общо в страната има около 18 700 панелни блока, като в тях се помещават 700 000 домакинства или 2.7 милиона души[1], които според Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради подлежат на саниране с цел енергийна ефективност, което включва:

  • Поставяне на външни изолации;
  • Подмяна на дограмата;
  • Подмяна на ВиК инсталацията;
  • Подмяна на отоплителната инсталация;
  • Подмяна на климатичната инсталация (ако има такава);[2]
  • Смяна на хидроизолацията на покрива или инсталиране на нов покрив.

Санирането освен че има за цел енергийната ефективност, удължава и живота на сградите.

Реновацията на по-старите жилищни блокове и особено панелите има за цел тяхната енергийна ефективност, но също така и техния външен вид на фасадата, който с годините е станал твърде неугледен. В действителност панелната архитектура по начало не се отличава с особени архитектурни и дизайнерски предимства, а тъй като панелните блокове най-често се намират в извънцентралните райони на градовете за тях няма обичайното изискване или европейски проекти за (по-често) привеждане на фасадата на сградата в приемлив вид.