Сердика (район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сердика.

Сердика
район на Столична община
Sofia - Bulgaria - Lion's Bridge and the surrounding area in 1910.jpg
Районът в началото на XX век
Разположение на Сердика в Столична общинаРазположение на Сердика в Столична община
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Площ17,53 km²
Население50 279 [1] души (2022)
КметТодор Кръстев
(ГЕРБ)
Официален сайтwww.serdika.bg
Сердика в Общомедия

„Сердика“ е един от 24-те административни района на Столична община. Той обхваща северните части на центъра на столицата и кварталите Фондови жилища, Банишора, Орландовци, Бенковски и Ж.П. Блокове, както и Научно-производствена зона Военна рампа (НПЗ Военна рампа). Тук се е намирала и старата Драз махала. В нея са родени писателите Емил Манов и Павел Вежинов. В района се намира една къща музей на Васил Левски, както и много училища и читалища и художественото училище „Николай Райнов“. В района има много ново строителство на красиви жилищни сгради. Това е един от най-старите райони на София-град. През района минават големи улици на град София като бул. „Мария Луиза“ и ул. „Георги Раковски“. През района минава и тролейбус номер 9 до Борово, номер 7 до Люлин и други. В района се намира и читалище „Факел“ (бивше „Васка Ненчева“), което е едно от най-старите в София-град. В района са също Автогарата, Централна гара, Централните софийски гробища, Централният софийски затвор и множество хотели. Булевард „Сливница“ и река Владайска – „канала“ са граница с район „Оборище“ и район „Възраждане“. В района е и известният „Лъвов мост“. Кмет е Тодор Кръстев. Граници на района [2] са Владайската река на изток; бул. Сливница на юг; бул. „Габрово“, ул. „Йосиф Щросмайер“, ж.п. линията Централна гара - Захарна фабрика и жп линията София - Мездра на запад и Автомагистрала „Европа“ (участък Северна скоростна тангента) на север.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към населението на район „Сердика“ се включва и населението на кв. „Бенковски“ (4265 жители), което e преброено и вписано отделно. „Бенковски“ е сред кварталите със специален статут, с допълнителна администрация. Те имат главен специалист.[3]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 46 949 100.00
Българи 39 598 84.34
Турци 438 0.93
Цигани 684 1.45
Други 275 0.58
Не се самоопределят 569 1.21
Не отговорили 5385 11.46

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]