Централна гара София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Централна гара София
железопътна гара
Central Railway Station Sofia 2012 PD 36.jpg
Централна гара София през 2012 г.
Sofia location map.png
42.7122° с. ш. 23.3208° и. д.
Местоположение в България София
Старо име Гара София
Брой коловози 17
Брой перони 2
Откриване 1 август 1888 г.
Реновиране 6 септември 1974 и април 2016 г.
Електрифицирана OOjs UI icon check.svg
Издаване на билети OOjs UI icon check.svg
Централна гара София в Общомедия

Централна гара София (в миналото Гара София), наричана в София също и само Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата гара в България.

Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът на Централна гара София

Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Марков, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника Иван Кирков[1].

Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 влака (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 каси и 5 електронни информационни табла.

На 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт на гарата, който приключи в началото на 2016.

Транспортни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Железопътни линии[редактиране | редактиране на кода]

Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната гара се обслужва от много линии на софийския масов градски транспорт: от автобусни линии 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 7 и 12.

От 31 август 2012 г. Централна гара София се обслужва и от метростанция „Централна ж.п. гара“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]