Централна гара София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Централна гара София
железопътна гара
Central Railway Station Sofia 2012 PD 36.jpg
Централна гара София през 2012 г.
Inside Sofia Central Railway Station 2012 PD 25.jpg
Старо име Гара София
Предишна гара Волуяк,София-север
Следваща гара Подуяне
Брой коловози 13
Брой перони 6
Откриване 1 август 1888 г.
Реновиране 6 септември 1974;
април 2016 г.
Електрифицирана Tickmark icon.svg
Издаване на билети Tickmark icon.svg
Надлез Close icon.svg
Централна гара София в Общомедия

Централната жп гара София (в миналото Гара София), наричана погрешно в София също и само Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата железопътна гара в България.

Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника Иван Кирков[1].

Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централната жп гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 влака (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Железопътната гара има 30 каси и 5 електронни информационни табла.

На 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт на гарата, който приключи в началото на 2016.

Транспортни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Железопътни линии[редактиране | редактиране на кода]

Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната жп гара се обслужва от много линии на столичния градски транспорт: от автобусни линии 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 7 и 12.

От 31 август 2012 г. Централната жп гара София се обслужва и от метростанция „Централна жп гара“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]