Света Петка (област Пазарджик)

Света Петка
	Света Петка
	; Централната част на Света Петка
	Света Петка Света Петка
Общи данни
Население	1455 души (15 март 2024 г.); 26,1 души/km²
Землище	55,689 km²
Надм. височина	1250 m
Пощ. код	4620
Тел. код	035419
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	65534
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община; – кмет	Велинград; Костадин Коев ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Света Петка; Бельо Мандраджиев; (ДПС)
	Света Петка в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Света Петка е село в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.

География

Света Петка е село, разположено в котловината Чепино на 14 километра от Велинград, 54 км от Пазарджик и на 96 от Пловдив. Съставните му махали са Всемирци, Далова махала, Долна Дъбева, Сойка и Алендарова. Селото е изцяло мюсюлманско. То е разположено в югозападната част на рида Алабак, в Западните Родопи на височина около 1200 м.н.р. Климат - планински.

Почви - светлокафяви горски почви.

Поминък - отглеждат се предимно картофи за семена и консумация. Няма промишлени предприятия. Основни източници на доходи са: дърводобив, горски продукти-гъби, билки и др.

Има железопътна спирка, на един километър от селото, на теснопътна железопътна линия Септември – Добринище.

История

Според местната легенда първоначално се казва Мехмедова чука и е било колиби. До 1926 г. колибите са броени към с. Лъджене /днешен квартал на гр. Велинград/. Признато за село на 01.04. 1939 г. От 1952 до 1964 г. селото се е казвало „Лютово“, на името на партизанския помагач Мустафа Лютов. През 1964 година историческото име Света Петка е възстановено.^[2] Причината да бъде наречено селото на името на Св. Петка е свързана с пренасяне мощите на светицата през XIII век. В района на селото мощите са пренощували.

След Руско-турската война и Съединението на България населението на Бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в Бабешките колиби, в която Света Петка е посочено като селище с 25 помашки семейства.

Селото е електрифицирано през 1958 г.^[3]

Обществени институции

Селото разполага с 3 детски градини – най-голямата е в село Света Петка и две в махалите Алендарова и Всемирци.
Средно образователно училище „Христо Смирненски“.

Културни и природни забележителности

В землището на с. Света Петка се намират три тракийски надгробни могили /източник: „Енциклопедия на България“ /, чието местоположение не е точно определено.

Редовни събития

Всяка година там се празнуват празниците Рамазан байрам и Курбан байрам.

Религия

Хората са мюсюлмани по вероизповедание. Те са етнически българи, които изповядват исляма – българомохамедани (помаци). Техният майчин език е български, а голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор.

Кухня

Основните ястия, приготвящи се в селото, са предимно родопски. Запазена марка на селото е приготвянето на сладко от „зунички“ по стара рецепта.

Външни препратки

Радио и телевизия в Света Петка

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

[3] Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.

[1]

[2]

[3]