Направо към съдържанието

Света Петка (област Пазарджик)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Света Петка
Централната част на Света Петка
Централната част на Света Петка
България
42.038° с. ш. 23.8745° и. д.
Света Петка
Област Пазарджик
42.038° с. ш. 23.8745° и. д.
Света Петка
Общи данни
Население1455 души[1] (15 март 2024 г.)
26,1 души/km²
Землище55,689 km²
Надм. височина1250 m
Пощ. код4620
Тел. код035419
МПС кодРА
ЕКАТТЕ65534
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Велинград
Костадин Коев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Света Петка
Бельо Мандраджиев
(ДПС)
Света Петка в Общомедия

Света Петка е село в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.

Света Петка е село, разположено в котловината Чепино на 14 километра от Велинград, 54 км от Пазарджик и на 96 от Пловдив. Съставните му махали са Всемирци, Далова махала, Долна Дъбева, Сойка и Алендарова. Селото е изцяло мюсюлманско. То е разположено в югозападната част на рида Алабак, в Западните Родопи на височина около 1200 м.н.р. Климат - планински.

Почви - светлокафяви горски почви.

Поминък - отглеждат се предимно картофи за семена и консумация. Няма промишлени предприятия. Основни източници на доходи са: дърводобив, горски продукти-гъби, билки и др.

Има железопътна спирка, на един километър от селото, на теснопътна железопътна линия Септември – Добринище.

Според местната легенда първоначално се казва Мехмедова чука и е било колиби. До 1926 г. колибите са броени към с. Лъджене /днешен квартал на гр. Велинград/. Признато за село на 01.04. 1939 г. От 1952 до 1964 г. селото се е казвало „Лютово“, на името на партизанския помагач Мустафа Лютов. През 1964 година историческото име Света Петка е възстановено.[2] Причината да бъде наречено селото на името на Св. Петка е свързана с пренасяне мощите на светицата през XIII век. В района на селото мощите са пренощували.

След Руско-турската война и Съединението на България населението на Бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в Бабешките колиби, в която Света Петка е посочено като селище с 25 помашки семейства.

Селото е електрифицирано през 1958 г.[3]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Селото разполага с 3 детски градини – най-голямата е в село Света Петка и две в махалите Алендарова и Всемирци.
  • Средно образователно училище „Христо Смирненски“.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В землището на с. Света Петка се намират три тракийски надгробни могили /източник: „Енциклопедия на България“ /, чието местоположение не е точно определено.

Всяка година там се празнуват празниците Рамазан байрам и Курбан байрам.


Хората са мюсюлмани по вероизповедание. Те са етнически българи, които изповядват исляма – българомохамедани (помаци). Техният майчин език е български, а голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор.

Основните ястия, приготвящи се в селото, са предимно родопски. Запазена марка на селото е приготвянето на сладко от „зунички“ по стара рецепта.

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.