Христо Попконстантинов
| Христо Попконстантинов | |
| български стенограф | |
| Роден |
24 декември 1858 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Христо Попконстантинов Манолов (изписване до 1945 година: Христо попъ Константиновъ) е български стенограф, писател и фолклорист.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1858 година в село Петково. Работи като учител в родното си село и в Лясково. През 1880 година завършва стенографския курс на Антон Безеншек и става чиновник в Министерството на народното просвещение в София. Известно време е учител в Първа софийска мъжка гимназия, след което става началник на Стенографското бюро на Народното събрание. Той остава на този пост до края на живота си през 1899 година.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- От Витоша до Родопа. 1883.
- Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 година. 1884.
- Петко войвода, бранител на родопските българе до 1879 г. 1885.
- Непокорните села в Родопските планини. 1886 – 1887. (2 части)
- Материали за изучаване на родопското наречие 1889
- Песни из личния живот. От Чепино 1895
- Разни обичаи през годината. От Ахъ-Челебийско 1896
- Чепино (Едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини 1898
- Кратки фолклорни бележки 1898
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Алюшева, Ангелина. Христо Попконстантинов. Живот, дела, пример. 2001.
- Николов, А. Из кореспонденцията на П. А. Сирку с Хр. Попконстантинов. – Минало, 1997, № 3 – 4, 45 – 58
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 249 до фонд № 289). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1981. с. 208 - 212.
|
