1 средно училище „Пенчо Славейков“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Първа софийска мъжка гимназия, създадена като Софийска класическа гимназия, е втората пълна гимназия в България след Пловдивската мъжка гимназия. Създадена е през 1879 година в София. За неин продължител се смята 1-во СОУ „Пенчо Славейков“[1], което се намира на ул. „Стара планина“ 11. След 2016 г. то е Първо средно училище „Пенчо Славейков“.

1 СУ

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г., като неин патрон е свети Иван Рилски. Подготовката за създаването ѝ започва веднага след Освобождението и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор Йосиф Ковачев.[2] Проф. Марин Дринов, тогавашният ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела, полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, да открие класически и реални гимназии; за тази цел издава „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“.

Според тези правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов, което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.

В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:

„Софийската класическа гимназия е отворена на 7 януари 1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов.“

В първи клас се записват 76 ученици (две паралелки), във втори клас – 35 ученици. Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“.[3] В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие {„закон божи“), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:

Учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са Благой Димитров (трети седнал), Станимир Станимиров (четвърти седнал), Иван Дорев (пети седнал) и други.
„1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.“

До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.[4] Въпросът „реалното и класическо обарзование“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения:

1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, математика, рисуване – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.

2. Второто мнение е, че образованието трябва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.

За удовлетвението на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.

В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.

Разширяване и отделяне на нови училища[редактиране | редактиране на кода]

В нова постройка на гимназията, където се намират понастоящем Журналистическият факултет и Ботаническата градина, започва учебната 1882/3 г. След реалните паралелки, от 1909 г. се разкриват и полукласически.

Първоначално причислени към гимназията, три трикласни училища се обособяват като Първа, Втора и Трета софийски мъжки прогимназии, по-късно броят на учениците расте и се отделят Четвърта и Пета софийски мъжки прогимназии. През 1912 г. се отделят откритите в нея технически паралелки като Софийско средно техническо училище. Учители от гимназията се пренасочват и към софийските художествени и музикални училища.

Сградата на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски”, понастоящем Първо СУ „Пенчо Славейков”, е построена през 1931 г.[5] Дотогава са наемани сгради от частни лица. Такава е все още съществуваща сграда на ул. „Будапеща” 8 (ул. „Тетевенска”) и бул. „Дондуков”, някога собственост на Иван Бобевски.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1 СОУ „Пенчо Славейков. // priem.bg. Посетен на 7.11.2021.
  2. Стоянова, Р. Първа софийска мъжка гимназия. // daritelite.bg. Енциклопедия „Дарителството“.
  3. НГДЕК настоява да остане в центъра на София. // Дарик, 25.10.2013. Посетен на 17.10.2021.
  4. Първо СОУ „Пенчо Славейков“. // Посетен на 16.10.2021.
  5. 140 години от откриването на Първа мъжка гимназия. // Регионален исторически музей, София, 09.01.2019. Посетен на 6.11.2021.