Йосиф Цанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Цанков
Роден
Починал
21 октомври 1971 г. (59 г.)
Стил поп

Йосиф Цанков е български композитор (пионер на стиловете на шлагерната и поп-музиката в България) и спортист (състезател и треньор по баскетбол).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1911 г. в Русе в заможно семейство, в което се говори на френски, немски и английски. Баща му е търговец.[1] Започва да учи пиано на 6-годишна възраст, а на 11 години съставя първата си композиция.

През учебните 1924/1925 и 1925/1926 година учи в „Робърт колеж“ в Цариград.[1] На 19 години завършва Първа мъжка гимназия и записва право в СУ „Св. Климент Охридски“ по настояването на баща си. В Цариград се запалва по баскетбола и след преместването си в София е сред основателите на баскетболния отбор „АС-23“. Съосновател е и на националния отбор по баскетбол мъже. 15-годишен вече е капитан и център нападател и на 2-та отбора. Основава женския национален баскетболен отбор и е негов треньор.

Представител е за България на „Осрам“ и съсобственик и управител на първата фабрика в страната за грамофонни плочи „Берлин грамофон“, по-късно „Дойче грамофон“.

Още като студент по право Йосиф Цанков написва първата си песен „Ела с мен в Хаваи“ (1930). Автор е на първите български оперети, валсове, танга, фокстроти, румби. Той е главен композитор на театър „Одеон“ през 1937–1941 г. Оперети от Йосиф Цанков са: „Мая“, „Жуана“, „Продадена любов“, „Дръж се, Жужи“, „Златната вдовица“. При бомбардировките над София през Втората световна война изгарят повечето партитури на тези произведения.

Съвпадение на заглавията и присъствието на ориенталски мотиви в мелодиите на песента „Керванът“ на Цанков и на джаз пиесата Caravan на Хуан Тисол, записана през същия период от оркестъра на Дюк Елингтън, стоят в основата на популярен в България мит, че през Втората световна война американските и английските войници, които се бият в Сахара срещу войските на Ромел, всяка сутрин в 9.00 часа искат да бъдат поздравявани по Радио Лондон (днес BBC) с песен от българския композитор.[2]

Йосиф Цанков е сред основателите на националното радио в България (в началото Радио София) през 1936 г. Музикалните и детски радиопредавания са били по негови идеи. Открил е изключителния актьор Константин Коцев, когото привлича за участие в детски радиопиеси.

След 9 септември 1944 г. творческата работа на Йосиф Цанков е силно ограничена. Новата власт отхвърля шлагерите, тангата и валсовете, оперетите и балета като буржоазен уклон. Забавната музика, композирана от Цанков, не се излъчва по радиото, нито се свири на живо по театри и заведения. През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на „Балкантон“ с протекциите на съветския композитор Арам Хачатурян.

Запален филателист, той е разполагал с една от най-богатите колекции в България.

Йосиф Цанков умира в съня си от инфаркт дни, преди да навърши 60 години - на 21 октомври 1971 г. На пианото му е намерен нотният лист с песента „Вместо сбогом“, позната ни в изпълнението на „Тоника СВ“.

Във връзка с 90-годишнината от рождението му Цанков е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“ I степен. Улица в софийския квартал „Лагера“ в близост до „Балкантон“ носи неговото име от 2002 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 500 музикални произведения – оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стари градски песни, както на популярни естрадни песни. „Танго“, „Фантазия“ и „Концертно танго“ са често изпълнявани по танцови забави и балове. Многобройните му шлагери, изпълнявани от различни изпълнители, печелят редовно наградите на публиката, зрителите и радиослушателите в многобройни фестивали и конкурси. Той е автор на песни като: „Приказка“, „Лунни лъчи“, „Песен моя, обич моя“, „Събота вечер“, „Пролет моя“, „Пеят сто китари“, „Целуни ме“, „Птици мои“, „Облаци“, „Море на младостта“, „Песен за София“ и много други.

В първия конкурс за българска естрадна песен (1964 г.) Йосиф Цанков получава 6 (от всичките 8) награди за песните: „Птици мои“, „Целуни ме“, „Мое безумно сърце“. През лятото на 1967 г. журито отказва да награди „Песен моя, обич моя“ по текст на Димитър Василев в изпълнение на Йорданка Христова въпреки високата оценка от публиката, както отказва и през 1969-та, когато Лили Иванова представя песента му „Море на младостта“. През 1970 г. неговата „Повей ветре“ в изпълнение на Паша Христова е наградена с Голямата награда от фестивала „Златният Орфей“. Песните на Йосиф Цанков са изпълнявани и записвани в албуми от известни чужди изпълнители: Жозефин Бекер, Клаудио Вила, Артуро Теста, Зигфрид Валенди, Йосиф Кобзон, Жилбер Беко и др.

Заслугите на Йосиф Цанков към българската музика са определили мястото му на основоположник на забавната музика в България.

В средата на 1980-те години „Тоника СВ“ възкресяват шлагерите на Йосиф Цанков „Твоята китара“ и „Вместо сбогом“. През 2001 г. певицата Надя Ботева записва кавъри на негови хитове, сред които особено сполучливи са новите версии на „Керванът“, „Песен моя, обич моя“, „Целуни ме“, „Покана за танц“. Надя Ботева е и инициатор и организатор на всички инициативи, свързани с грандиозното честване на 90-годишнината от рождението на Йосиф Цанков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 265, 404.
  2. Бакалов, Иван. Една глупост на Росен Петров и Валерия Велева или как се раждат български митове. // e-vestnik.bg, 8 февруари 2012, посетен на 9 март 2012 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Валерия Велева. Непознатият Йожи, или принцът на любовта. С., Жанет 45, 2011.