Йорданка Христова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йорданка Христова
Yordanka-hristova-vlubena-v-jivota.png
Концерт-спектакълът „Влюбена в живота“, 2013 г.
Информация
Родена
Йорданка Иванова Христова
Стил поп
Глас мецосопран
Активни години от 1962 г.
Музикален издател Балкантон и др.
Свързани изпълнители Мустафа Чаушев, Бисер Киров, Боян Иванов, Борислав Грънчаров, Тони Стораро
Уебсайт yordanka.com
Страница в IMDb

Йорданка Иванова Христова е известна българска поп-певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва школата за естрадни певци в класа на Милчо Левиев през 1964 г. В същата година е на турне в Румъния с Оркестъра на БНР, а до 1967 г. е солистка на оркестър „София“. Снаха е на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Григор Стоичков. С първото си участие във фестивала „Златният Орфей“ през 1966 г. печели I награда за песента – „Делфините“ (м. Димитър Вълчев). Концертната ѝ дейност включва над 3500 концертни участия в над 40 страни на света, между които: Канада, Куба, Русия, Никарагуа, Белгия, Швейцария, Германия, Франция, Скандинавските страни, Гърция, Кипър, Чехия, Унгария, Египет, Алжир, Испания, Сирия, Ливан и др.

Йорданка Христова е най-известната българска певица в Куба. Хиляди жени на Острова на свободата са кръстени на нея и носят нейното типично българско име. Тя оглавява фондация „Хосе Марти“ в България. Получава награда за цялостно творчество на телевизия „ММ“ през 2004 г.

През 2002 г. организира голям концерт с песните на Емил Димитров под надслов „Само един живот не е достатъчен...”, на който известни певци и групи изпълняват някои от най-големите хитове на певеца. На концерта Йорданка Христова изпълнява песента „Само един живот не е достатъчен“.

В края на 2008 г. празнува 40-годишен юбилей с концерт в НДК – „Животът е КУБАв“.

През 2007 г. е председател на журито на реалити формата Music Idol, а 3 години по-късно, заедно с Васил Найденов, Татяна Лолова и Нешка Робева е жури в шоуто „Байландо – сцена на мечтите“.

През 2013 г. с концерта си „Влюбена в живота” отбелязва „120 години юбилей“ – 70-ти рожден ден и 50 години на сцена.

Репертоарът на певицата включва многообразни лирико-драматични песни, като акцентът е върху латиноамерикански шлагери. Сред най-големите ѝ авторски хитове са „Делфините“, „Песен моя, обич моя“, „Изповед“, „Тежък характер“, „Обичай ме“, „Аз съм сила и нежност“, „Сърца червени“ (Химн на ЦСКА), „Гергьовден“, „Пей, сърце“, „Там, някъде в душата“, „Няма тъжни дни“, „Години“, „Патешка история“, „Пипи Дългото чорапче“, както и дуетните песни „Влюбени“ – с Борислав Грънчаров, „Жена“ – с Бисер Киров и „Човек се ражда в светлина“ – с Боян Иванов.

През 2015 г. взема активно участие в юбилейните концерти на Мустафа Чаушев „50 години с песните на Мустафа Чаушев“, които се провеждат в градовете Шумен, Добрич, Русе, Бургас, Пловдив и София. [1][2][3]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1969 г. – „Всяка обич“
  • 1971 г. – „Цигани“
  • 1972 г. – „С теб“
  • 1973 г. – „Времето“
  • 1973 г. – „Песен за всички“
  • 1974 г. – „Земята ще бъде на всички“
  • 1975 г. – „Влюбени“
  • 1975 г. – „Изповед (Ще продължавам да пея)“
  • 1975 г. – „Молитва“
  • 1975 г. – „Пръстен на ръката“
  • 1976 г. – „Песен до поискване“
  • 1976 г. – „Спортни песни“
  • 1977 г. – „Bésame Mucho“
  • 1979 г. – „Пей, сърце“
  • 1983 г. – „Патешка история“
  • 1985 г. – „Йорданка & Звънчетата“
  • 1999 г. – „Като испанка“
  • 1999 г. – „Tutti Frutti“
  • 1999 г. – „Te Quiero 1“
  • 1999 г. – „Te Quiero 2“
  • 2002 г. – „Тъмно червена роза“
  • 2002 г. – „Гергьовден“
  • 2006 г. – „Златна колекция“
  • 2008 г. – „Златни латино хитове“

Музика за нея са писали Тончо Русев, Зорница Попова, Александър Йосифов, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Петър Ступел, Вили Казасян, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев и много други.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2008 г. - „Куба е музика“
  • 2005 г. - „Искам хората да са щастливи“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Йорданка Христова води бенефиса на Мустафа Чаушев“, в. „24 часа“, 11 ноември 2015 г.
  2. „50 години на сцена отбеляза Мустафа Чаушев с концерт в „Рейнбоу плаза“, bulFoto, 14 ноеври 2015 г.
  3. Бисерка Станчева, „Чаушев с 3-часов концерт слиза от голямата сцена“, chernomorie-bg.com, 17 август 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]