Тончо Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тончо Русев
Тончо Русев в БНР, 2011 г.
Тончо Русев в БНР, 2011 г.
Информация
Роден
Тончо Русев Русев
Починал
10 април 2018 г. (85 г.)
Стил поп
Инструменти тромпет
Музикален издател Балкантон, МелодияРусия, Мега музика, Riva Saund, Stefkos Music, BG Music Company
Свързани изпълнители Биг бенд на БНР, оркестър „Балкантон“, оркестър „Спектър“
Тончо Русев в Общомедия

Тончо Русев Русев[1] е български музикант и диригент, много известен и продуктивен композитор, който е създал повече от 1000 песни. Неговите песни се превръщат в шлагери в българската поп музика.

Биография и професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в гр. Бургас, в семейството на локомотивния машинист Руси Тончев и служителката в българските държавни железници Тодорка Русева. Баща му свири на акордеон и мандолина. След като установява музикалните наклонности на сина си в училищния оркестър, той продава часовника си, за да му купи тромпет. Още от детството си младият Тончо, заедно с брат си Иван, е дълбоко впечатлен от морето, което той по-късно пресъздава в своите песни.

След като завършва гимназия, постъпва в завод „Червено знаме“ като шлосер, където създава работническа духова група от 60 човека. По същото време той взима уроци по тромпет от солиста на бургаската филхармония Димитър Ганев. Докато се готви да следва индустриална химия, е чут от едни от най-добрите музиканти в Бургас, които го убеждават, след продължителни разговори, да кандидатства в музикалната академия.

Тончо Русев завършва Музикалната академия, специалност „Тромпет“, в класа на професор Кърпаров през 1955 г. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера.

  • През 1957 г. е един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър.
  • През 1960 г. е в първия състав на Биг бенда на Българското национално радио.
  • През 1962 г. основава заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и др. оркестър „Балкантон“, в който свири до 1972 г.
  • През 1965 г. написва първата си песен – „Звезди“, в изпълнение на Георги Кордов. Текстът е на Дамян Дамянов, съпр. орк. „Балкантон“, дир. Димитър Ганев.[2]
  • През сезона 1972 – 73 г. ръководи отдел „Естрада“ към Концертна дирекция.
  • През 1974 г. създава заедно с Иван Кутиков оркестър „Спектър“ към металургичния комбинат Кремиковци и става негов главен художествен ръководител. С този оркестър е записана цялата дългосвиреща плоча ВТА 2098 на Мустафа Чаушев през 1977 г. в „Балкантон“.[3]
  • От 1980 до 1985 г. е директор на дирекция „Българска естрада“.
  • В началото на 90-те работи като музикален продуцент на фирма „Мега музика“.
  • От 1996 г. е на свободна практика.

В продължение на повече от четири десетилетия неговите песни са изпълнявани от повечето известни български певци и певици, като особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др. Неговите песни се изпълняват с успех и от чуждестранни певци, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др. Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев, Борис Христов.

Член е на Съюза на българските композитори (СБК). Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и филмова музика („Юлия Вревская“, „Петимата от РМС“, „Тайфуни с нежни имена“).

Песните са му издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни.

През 2010 година пише музиката на песента „Нашата полиция“, обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи.[4]

Умира на 10 април 2018 г. в София след кратко боледуване.

Албуми с музика на Тончо Русев и такива с негови изпълнения[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Издателски номер
1967 „Тончо Русев“ SP Балкантон BTК 2815
1969 „Тончо Русев – Забавна и танцова музика“ SP Балкантон ВТМ 6064
1972 „Тончо Русев и Дамян Дамянов – Забавна музика“ SP Балкантон ВТМ 6369
1978 „Песни Тончо Русева“ – издадена в СССР SP Мелодия – Русия Г62-06843-4
1978 „Песни Тончо Русева“ – издадена в СССР LP Мелодия – Русия С60-10833-34
1980 „Тончо Русев – Избрани песни“ LP Балкантон BTA 10543
1983 „Тончо Русев – Избрани песни 2“ LP Балкантон BTA 11137
1983 „Звезды болгарской эстрады поют песни Тончо Русева“ – издадена в СССР LP Мелодия – Русия С60 19573
1987 „Като легенда“ LP Балкантон BЕA 12175
1995 „Тончо Русев – Ти сън ли си...“ CD и MC Мега Музика
1997 „Тончо Русев – Любовни балади“ CD Мега Музика
1998 „Тончо Русев – Обичам те!“ CD Riva Saund
2000 „Тончо Русев – Рожден ден“ CD Stefkos Music
2000 „Тончо Русев – Огън от любов“ (любовни дуети) CD Stefkos Music
2009 „Любими български хитове по музика на Тончо Русев и текст на Ваньо Вълчев“ CD BG Music Company
2012 „Тончо Русев – Златните хитове на България – част I и II“ 2 CD CD Stefkos Music

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Негови песни са получавали много награди в редица български конкурси („Златният Орфей“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, „Тракия Фолк“ (попфолк певицата Силвия изпълнява песента му „Хей, ревнивецо“ и е удостоена с награда), 6 пъти „Мелодия на годината“, „Пирин фолк“, 10 пъти печели Пролетния радиоконкурс). Носител е на международни награди от фестивалите в Париж, Токио, Видя дел Мар (Чили), Дрезден, Сопот и др.

През 1981 г. от фестивала „Златният Орфей“ получава Голяма награда за цялостно творчество. [5]

Почетен гражданин на Бургас от 2000 г.[1]

Получава награда за цялостен принос към балканската музика на „Охрид фест – Охридски трубадури 2007“.

През 2007 г. получава и орден „Стара планина“ за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата.

На 6 декември 2017 г. става първият носител и кавалер на „Сребърния кръст на свети Николай“ на община Бургас. Това отличие е с най-висок ранг.[6][1]

Хитове на Тончо Русев[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]