Борис Христов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Христов
Борис Кирилов Христов.jpg
Роден 14 август 1945 г. (1945-08-14) (72 г.)
Професия поет, писател, сценарист
Националност Флаг на България България
Активен период 1975 -1982
Жанр стихотворение, повест, сценарий
Известни творби „Вечерен тромпет“ (1977), „Честен кръст“ (1982)
Награди Голямата награда на Софийския университет за литература (2000)
Националната литературна награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ (2009)
„Орфеев венец“ (2009)
Уебсайт Страница в IMDb
За оперния певец вижте Борис Христов.

Борис Кирилов Христов е съвременен български поет и романист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва българска филология във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”.

Работил e като учител, журналист и редактор в Студия за игрални филми “Бояна”, София.

Негови творби се изучават в часовете по литература на 12 клас в българските училища.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор e на книгите със стихове “Вечерен тромпет”/1977, 79/ и “Честен кръст”/1982/, на романа „Бащата на яйцето“ /1987/ и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“/1990/; на книгите с тристишия “Думи и графити” /1987/,  “Думи върху други думи”/1994/, “Черни букви върху черен лист”/1997/; на митографиите „Каменна книга“/2006/, „Книга на мълчанието“/2008/, „Книга от заглавия“/2008/, на „Спомени за хора, камъни и риби“ и „Стълп от прах“ Избрано /2015/.

Съставител е на антологиите “Българска лирика”, “Българска народна лирика”/1994/, “Български разкази”, “Народни устни писмена”/1995/, „От изгрев солнце до заник“ /1997/ и на смятания за мистификация през 19 в. епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, “Веда Словена”/1997/.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ХРИСТОВ, Борис, Вечерен тромпет, Стихотворения, Г. Бакалов, Варна, 1977. Второ издание 1979.
  • Рецензии: Божидар Кунчев, Искам да капна от моите сълзи..., Народна младеж, № 202, 26 авг. 1977; Минко Бенчев, Общуване с поезията, С., 1977, с. 196-199. Здравко Недков, Оригинално и свежо присъствие, Пулс, № 18, 30 авг. 1977; Георги Мицков, Дано да чуете и вие, Димитровско знаме (Перник), № 74, 16 септ. 1977; Иван Радев, Стихът - вик и болка, Борба (В. Търново), № 104, 1 септ. 1977; Светлозар Игов, "Вечерен тромпет", Литературен фронт, № 39, 29 септ. 1977; Румяна Арнаудова, Ярко самобитно дарование, Пламък, 1977, № 12; Константин Еленков, Един поет ни търси, Септември, 1978, № 3; Румяна Узунова, През лятото по пладне, Тракия, 1978, № 1 Петър Велчев, "Как ще живея с тоя скитник - сърцето", Поетическото творчество на Б. Христов, Септември, 1979, № 4; Божидар Кунчев, Едно младо дарование, Родна реч, 1979, № 9; Иван Радев, Размисли за поезията на младите, С белега на времето, С., 1980; Божидар Кунчев, "Човекът в ъгъла..." Борис Христов; Един бял лист, едно перо, Литературно-критични очерци, С, 1981;  
  • ХРИСТОВ, Борис, Честен кръст, Стихотворения, Г. Бакалов, Варна, 1982.
  • Рецензии: Константин Еленков, Какво ни казва поетът?... Пулс, № 36, 7 септ. 1982; Пенчо Данчев, Не, не са спомен ярките поети, Пулс, № 10, 2 март, 1982, Здравко Чолаков, За поезия със значими идеи, богата на оригинални естетически внушения, Литературен фронт, № 15, 15 апр. 1982; Петър Караангов, Изказване, Литературен фронт, № 14, 7 апр. 1983. Николай Звезданов: А да звъня при удар само - като камертона, Народна култура, № 12, 25 март 1983; Иван Радев, За смисъла на един спор в съвременната ни поезия (Борис Христов и Иван Милчев); Предходници и съвременници, Критически етюди, С., 1984; Стефан Влахов-Мицов, Борис Христов, Творчески портрет на поета, Родна реч, 1989, № 3; Розалия Ликова, "Но да вървим сега, надеждо моя...", Творчеството на поета, Септември, 1989, № 9; Божидар Кунчев, "Вик в тишината", Творчеството на поета, Пламък, 1990, № 5;. Росица Димчева, „ Баладно-сатирични мотиви в поезията на Борис Христов“, Съвременник,1992, № 2; Росица Димчева, „ Стихът на Борис Христов, Език и литература, 1993, № 1; Розалия Ликова, „ Процеси на интензификация на поетическото съзнание, Борис Христов; „ Поезия на седемдесетте и осемдесетте години, С., 1994; Христо Трендафилов, „Черти от поетиката на Борис Христов; Младата поезия (1975-1989) 1996. Никола Иванов, „Подреждане на балната зала“, Поетът Борис Христов, 2006 
  • ХРИСТОВ, Борис, Бащата на яйцето, Роман, Хр. Г. Данов, Пловдив, 1987
  • Рецензии: Димитър Коруджиев, Непознатото духовно пространство, Пламък, 1988, № 9; Боряна Матеева, Роман във филмовото пространство, Пулс, № 42, 18 окт. 1988; Михаил Неделчев, Светове под курортното безгрижие, Пулс, № 42, 18 окт. 1988; Силвия Топалова, Поглед отвъд бариерите, Пулс, № 42, 18 окт. 1988; Александър Йорданов, Роман за алтернативите, Септември, 1988, № 11 
  • ХРИСТОВ, Борис, Сляпото куче, Долината на обувките, Повести, Г. Бакалов, Варна, 1990.
  • Рецензии: Валери Стефанов, В земната градина, Септември, 1990, № 7; Стефан Влахов-Мицов, Прочетете тази книга, Читалище, 1990, № 7; Румяна Койчева, От поезия към белетристика, Пламък, 1990, № 11 и 12  
  • ХРИСТОВ, Борис, Каменна книга, 2006; Книга на мълчанието; Книга от заглавия, 2008, Елементи
  • Рецензии: Едвин Сугарев, „Митографиите на Борис Христов“, 2009

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Книги:
  • Иван Станков, „Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов”. Велико Търново: Изд. „Слово”, 1996 
  • Борис Христов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съст. Пламен Дойнов. София: Изд. „Кралица Маб”, 2013. 
  • Иван Станков, „Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов." 
  • Дипломни работи:
  • БАКАЛОВ, Н., Присъствието на Борис Христов в съвременната българска поезия, В. Търново, 1984.
  • ХАРАЛАМПИЕВА, И., Поезията и прозата на Борис Христов (Единство на художествения свят), В. Търново, 1991.
  • ВАСЕВСКИ, Ив., Художествена реализация на мита в стихосбирката "Честен кръст" на Борис Христов, В. Търново, 1991

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Негови са сценариите за игрални филми “Смъртта на заека”/1982/ и “Бащата на яйцето”    /1991/, както и множество сценарии за документални и анимационни филми, между които:  ”Сънувам музика”, „Лабиринти“, „Свирачи“, „Корабът“, „Горгона“, “Името на моя вятър”,  “Всичко ми говори”, „Дудуна“, “Зелената къща”, “Душевно”, „Загадката Веда Словена”, „Книга на мълчанието“…

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

В края на март 2012 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.
  2. ((bg)) Мишева, Гергана. Писател се отказа от правителствена награда. // Dir.bg, 30.05.2010.
  3. Програма на Националната научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 24.03.2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]