Борис Христов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Христов
Роден 14 август 1945 г. (1945-08-14) (69 г.)
Професия писател, поет, сценарист, журналист
Националност Флаг на България България
Активен период 1975-
Жанр стихотворение, поема, повест
Известни творби „Вечерен тромпет“ (1977), „Честен кръст“ (1982)
Награди Голямата награда на Софийския университет за литература (2000)
Националната литературна награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ (2009)
„Орфеев венец“ (2009)
За оперния певец вижте Борис Христов.

Борис Кирилов Христов е съвременен български поет и романист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1970). Работи като учител в Перник (1971-1972), като журналист и редактор.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Христов е съставител на множество сборници и антологии, сред които „Български разкази на ХХ век“ (1995), „Народни писмена“ (1995), „Веда Словена“ (1998) и други. Автор е и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми.

За него Любомир Канов казва: „неговите стихове ... са породени единствено от искреността в сърцето на поета“.[1]

Като представител на съвременната българска литература негови творби се изучават по литература в 12 клас в българските училища.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975
  • Вечерен тромпет. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1977. (Второ издание: 1979)
  • Честен кръст. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1982
  • Бащата на яйцето. Роман. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1987
  • Сляпото куче. Долината на обувките. Повести. Варна: Г. Бакалов, 1990
  • Думи и графити (1991; 2002),
  • Крилете на вестителя (1991),
  • Смъртни петна (1991),
  • Думи върху други думи (1992),
  • Вечерен тромпет. Честен кръст (2000),
  • Поезия (2004)
  • Христов, Борис. Каменна книга (Хеликон, 2006)
  • Спомени за хора, камъни и риби (ИК Рива, 2013)
  • Книга на мълчанието (ИК Рива, 2014)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов е автор на сценариите на игралните филми Смъртта на заека и Бащата на яйцето и на четири документални филма.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

В края на март 2012 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Интервю с Любомир Канов. // в-к Култура, 6 октомври 2003. Посетен на 19/02/2007.
  2. Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.
  3. Мишева, Гергана. Писател се отказа от правителствена награда. // Dir.bg, 30.05.2010.
  4. Програма на Националната научна конференция „Борис Христов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 24.03.2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]