Иван Станков (литератор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Станков.

Иван Станков
литературен историк и преводач
Роден
30 ноември 1956 г. (62 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Великотърновски университет
Работил в Великотърновски университет

Иван Герасимов Станков е литературен историк и преводач на съвременна румънска литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Станков е роден на 30 ноември 1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1983). Две години работи като учител, а през 1985 г. печели асистентски конкурс в катедра Българска литература на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където преподава и до днес. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема „Разказът за деца и юноши в периода между двете световни войни“, а през 2010 г. и втора, голяма дисертация на тема „Васил Попов в идейно-естетическия контекст на своето време. Аспекти на релативизма и полифонизма“, с която придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. Доцент по българска литература (след Първата световна война) (2002). Професор по Българска литература след Втората световна война (2012). Лектор по български език и литература в Букурещкия университет (2010-2012).

Автор е на 6 литературоведски книги, публикувал е десетки статии в научни сборници и филологически периодични издания. Обект на литературоведските му изследвания са българските автори от Христо Ботев през творците от началото на ХХ век и следвоенните поколения до множество съвременни писатели.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Спомени за вода Dm“. Велико Търново: Фабер, 2014[5]
  • „Улици и кораби“. Велико Търново: Фабер, 2017, 184 с. ISBN 978-619-000-608-4

Преводи на румънски автори[редактиране | редактиране на кода]

  • Мирча Картареску. „Ослепително“. т. I, Роман. София: Парадокс, 2004.
  • Мирча Картареску. „Ослепително“. т. II, Роман. София: Парадокс, 2005.
  • Мирча Картареску. „Защо обичаме жените“. Сборник с разкази. Велико Търново: Фабер, 2006.
  • Мирча Картареску. „Носталгия“. Сборник с новели. Велико Търново: Фабер, 2007.
  • Дан Лунгу. „Червена бабичка съм“. Роман. Велико Търново: Фабер, 2009.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антония Велкова-Гайдаржиева, „На пътя на историята“, рец. в електронното списание LiterNet, 06.04.2003, № 4 (41).
  2. Анчо Калоянов, „Иван Станков за Васил Попов - с извоюваната равнопоставеност при срещата им“, рец. в електронното списание LiterNet, 20.06.2011, № 6 (139).
  3. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Една модерна книга за класика на модерната българска проза Васил Попов“, рец. в електронното списание LiterNet, 22 януари 2012, № 1 (146).
  4. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Жаждата по отвъдност“, рец. в електронното списание LiterNet, 24.05.2012, № 5 (150).
  5. Марин Бодаков, „Когато чудесата се случваха“, отзив във в. „Култура“, бр. 23 (2772), 20 юни 2014 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии

Видео