Антония Велкова-Гайдаржиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антония Велкова-Гайдаржиева
българска литературна историчка
Родена
3 март 1970 г. (48 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Великотърновски университет
Работила в Великотърновски университет

Антония Велкова-Гайдаржиева е българска литературна историчка, професор по История на българската литература от Освобождението до Първата световна война и История на българската литературна критика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антония Велкова-Гайдаржиева е родена на 3 март 1970 в гр. Варна. Завършва Българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1993 г. и втора специалност журналистика. Редовен докторант по история на българската литературна критика и наука (1994-1997). Доктор с дисертация на тема „Митологизацията и демитологизацията като критически опит на литературната ни наука (д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев)“ (1998). Работи като учител по български език и литература във Варна (1993-1994; 1997-1998). От 1997 до 2001 г. е хоноруван, а от 2001 г. е редовен асистент в катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Доцент (2007-2012) и професор (от 2012) по История на българската литература от Освобождението до Първата световна война и История на българската литературна критика.

Научните ѝ интереси са в областта на История на българската литература, История на българската литературна критика и литературнокритическа митология, Периодичен печат и национален литературен канон, национална литературна класика, оперативна критика.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска литературна критика и митотворчество (д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев). Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 1999.
  • Посмъртното слово като феномен на българската култура (в съавт. с Елена Налбантова). Велико Търново: Слово, 2000.
  • Литературнокритически прочити (Паисий Хилендарски, Хр. Ботев, Захари Стоянов, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Г. Милев, Ел. Багряна, Н. Хайтов, В. Попов, А. Германов). Велико Търново: Слово, 2002.
  • Васил Пундев и българската литература. История. Критика. Класика. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2007.[1], [2]
  • Критика и апологии. Варна: Славена, 2007.
  • Храмът „Успение Богородично“, Велико Търново. Съавтор: Елена Попова. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2010.
  • Списание „Художник“ и литературата. Велико Търново: Веста, 2011.
  • Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. Велико Търново: Дар-РХ, 2012.[3]
  • Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов. Велико Търново: УИ "Св. св. Кирил и Методий", 2017.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светлозар Игов, „Книга за и на литературоведската зрелост“, рец. в eлектронно списание LiterNet, 27 октомври 2007, № 10 (95)
  2. Владимир Янев, „Голямото завръщане на Васил Пундев“, рец. в eлектронно списание LiterNet, 18 юни 2007, № 6 (91)
  3. Владимир Донев, „Книга за мисията на критическото слово“, рец. в eлектронно списание LiterNet, 3 октомври 2012, № 10 (155).
  4. „Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (Лауреат на Наградата е проф. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева)“, eлектронен бюлетин „Културни новини“, 30 септември 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]