Направо към съдържанието

Светлозар Игов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светлозар Игов
български литературен историк и писател
Роден
Починал
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, роман, есе
Известни творби„Елените“ (1998)
Награди„Иван Динков“ (2006)
„Йордан Йовков“ (2010)
Вазова награда (2012)
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Институт за литература при БАН
Пловдивски университет
Публикации„История на българската литература 1878-1944“ (1990)
Семейство
Деца2, Атанас и Мина
УебсайтЛичен сайт на Светлозар Игов
Светлозар Игов в Общомедия

Светлозар Атанасов Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Преподавател в Софийския и в Пловдивския университет; професор.

Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, литературни студии, статии, очерци.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 януари 1945 г. в с. Радуил, Самоковско. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967 – 1968).

Преподавател е в Софийския университет (1967 – 1969).[1] Заради подкрепа на Пражката пролет е уволнен в началото на 1969 г., забранена му е преподавателска и научна дейност, както и да пътува в чужбина.[2]

Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1969 – 1970), сп. „Съвременник“ (1971 – 1977), главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994 – 2005).[1]

Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976 – 1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978).[1] През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.

Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“.[3] Председател е на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2019 г.[4][5]

Умира в София на 28 септември 2023 г.[1]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и съставител на антологии.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Светлозар Игов е баща на преводача и философ Атанас Игов[9] и чичо на писателя и преводача Ангел Игов.[10]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2023 г. Институтът за литература към Българската академия на науките организира национална научна конференция в памет на Елка Константинова и Светлозар Игов. Конференцията е озаглавена „Българското литературознание от втората половина на XX век: зони на (не)свободата“.[11][12]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Литературознание

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Високо, при извора“. Критики и есета (1974)
  • „Хуманизъм и творчество“ (1978, 1981)
  • „Грозните патета. Критическо ежедневие“ (1984)
  • „Българийо, за тебе пяха“. Литературно-исторически портрети (1985)
  • „Богомил Райнов“. Студия (1986)
  • „Призори. Фрагменти“ (1988)
  • „Грозните патета. Книга втора“ (1989)
  • „Поезията на Николай Кънчев“. Студия (1990)
  • „Павел Вежинов“. Студия (1990)
  • „История на българската литература 1878–1944“ (1990, 1991, 1992, 1993, 1995)[13][14]
  • „От Ботев до Йовков“ (1991)
  • „Иво Андрич: Творческо развитие и художествена структура“. Монография (1992)
  • „Български шедьоври“ (1992)
  • „Призори. Книга втора“ (1994)
  • „Творби от българската класика“ (1995)
  • „Петър Алипиев. Литературна анкета“ (1995)
  • „Кратка история на българската литература“ (1996, 2005)
  • „Апостолът, Геният, Патриархът – Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов“ (1996)
  • „Привечер“ (1999)
  • „Българската литература XX век – От Алеко Константинов до Атанас Далчев“ (2000)
  • „История на българската литература 1878-1989“ (2001, 2010)
  • „Поезията на Иван Цанев: Четири статии“ (2001)
  • „Български писатели: Поети, прозаици, драматурзи, критици“ (2001)
  • „Призори. Книга трета“ (2005)
  • „Книга за Пенчо Славейков“ (2006)
  • „Бай Ганю“ и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю“ (2008)
  • „Балканът, ханът и чифликът“ (2011) ISBN 978-954-740-047-4 [15]
  • „Златомир Златанов и модерният обрат“. София: Захарий Стоянов, 2014, 152 с. ISBN 978-954-09-0866-3

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Ранният край на лятото“. Поезия (1995)
  • „Отсъствие“. Поезия (1999)
  • „Tragelaphos и други стихотворения“ (2000)
  • „Там“. Поезия (2005)

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Елените“. Роман (1998)
  • „Там на Балканите“. Роман (2012) ISBN 978-954-491-778-4

Преводи[16]

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Югославски морски новели“. Антология. Превод от сърбохърватски Виктория Менкаджиева, Лиляна Райнова, Боян Ничев, Светозар Игов, Жела Георгиева, Катя Йорданова. Варна: Георги Бакалов, 1974, 272 с. (Поредица Световни морски новели; Кн. 6)
  • „Нощен полет. Петима сръбски поети“. Превод от сърбохърватски Светлозар Игов и Николай Кънчев. София: Народна култура, 1989, 221 с.
  • Йован Христич. „Александрийската школа“. Съставителство, предговор и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Христо Ботев, 1996, 104 с. (Поредица Ars poetica)
  • Иво Андрич. „Омер паша Латас“. Роман. Превод от сърбохърватски и предговор Светлозар Игов. София: ОФ, 1982, 272 с.
  • Иво Андрич. „Летуване на юг“. Разкази. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. Варна: Георги Бакалов, 1989, 255 с.
  • Иво Андрич. „Раждането на фашизма“. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с. ISBN 978-954-09-0680-5

Антологии

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Начало на века. Най-нова българска поезия 1989–2001“. София: Фондация Ценности, 2001, 318 с.[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Почина професор Светлозар Игов // kultura.bg. 28 септември 2023 г.
  2. ↑ Почина големият литературен историк Светлозар Игов // dnevnik.bg. 28 септември 2023 г.
  3. ↑ Захова, Калина. Светлозар Игов // Речник на българската литература след Освобождението. Институт за литература при БАН. Посетен на 12 януари 2023 г.
  4. ↑ Номинации. Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2019, електронен бюлетин „Културни новини“, 21 ноември 2019 г.
  5. ↑ „Яна Букова с Националната награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство „Жанет 45“
  6. ↑ Национални литературни награди на Община Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03.
  7. ↑ „Слово на Светлозар Игов“ Архив на оригинала от 2023-11-22 в Wayback Machine. при получаването на отличието за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство, Добрич, 18 ноември 2010 г.
  8. ↑ Цветана Георгиева, „Светозар Игов получи Вазовата награда за литература!“, в-к „Марица“, 9 юли 2012 г.
  9. ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „При Светлозар Игов“, Портал за култура, изкуство и общество, 16 октомври 2023 г.
  10. ↑ Ангел Игов, „Светлозар Игов на 60 години“, в-к „Култура“, бр. 4 (2619), 4 февруари 2005 г.
  11. ↑ „Българското литературознание от втората половина на XX век: зони на (не)свободата“, електронен бюлетин „Културни новини“, 9 ноември 2023 г.
  12. ↑ „Кръгла маса в памет на Елка Константинова и Светлозар Игов на тема „Зони на (не)свободата“ (програма), сайт на Института за литература при БАН, 15 декември 2023 г.
  13. ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Апология на „История на българската литература“ от Светлозар Игов“, Портал за изкуство, култура и общество, 6 ноември 2019 г.
  14. ↑ Николай Аретов, „История на Светлозар Игов“, Портал за изкуство, култура и общество, 4 август 2003 г.
  15. ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „За Йовковия „метафизичен реализъм“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 декември 2011 г., № 12 (145).
  16. ↑ Сръбски автори, преведени на български език (Книги), Проект „Растко“.
  17. ↑ Палми Ранчев, „Бележки към една игология“, рец. във в-к „Литературен форум“, бр. 40 (481), 4 декември 2001 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Светлозар Игов.
Интервюта
За Светлозар Игов
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Светлозар_Игов&oldid=12523862“.