Светлозар Игов
Светлозар Игов | |
---|---|
български литературен историк и писател | |
Роден | |
Починал | 28 септември 2023 г.
|
Националност | ![]() |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, роман, есе |
Известни творби | „Елените“ (1998) |
Награди | „Иван Динков“ (2006) „Йордан Йовков“ (2010) Вазова награда (2012) |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Софийски университет Институт за литература при БАН Пловдивски университет |
Публикации | „История на българската литература 1878-1944“ (1990) |
Семейство | |
Деца | 2 |
Уебсайт | Личен сайт на Светлозар Игов |
Светлозар Атанасов Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Преподавател в Софийския и в Пловдивския университет; професор. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студии, статии, очерци.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 30 януари 1945 г. в с. Радуил, Самоковско. Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967 – 1968). Преподавател е в Софийския университет (1967 – 1969).[1] Заради подкрепа на Пражката пролет е уволнен в началото на 1969 г., забранена му е преподавателска и научна дейност, както и да пътува в чужбина.[2]
Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1969 – 1970), сп. „Съвременник“ (1971 – 1977), главен редактор на сп. „Език и литература“ (1994 – 2005).[1]
Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976 – 1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978).[1] През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.
Създател на наградата „Дъбът на Пенчо“.
Председател на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.[3][4]
Умира на 28 септември 2023 г.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Трети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (1999).
- През 2006 г. е удостоен с Национална литературна награда „Иван Динков“, връчвана от Община Пазарджик за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му.[5]
- Удостоен е с награда „Йордан Йовков“ (2010)[6]
- Вазова награда (2012)[7]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Светлозар Игов е чичо на писателя и преводача Ангел Игов.[8]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Литературознание[редактиране | редактиране на кода]
- „Високо, при извора“. Критики и есета (1974)
- „Хуманизъм и творчество“ (1978, 1981)
- „Грозните патета. Критическо ежедневие“ (1984)
- „Българийо, за тебе пяха“. Литературно-исторически портрети (1985)
- „Богомил Райнов“. Студия (1986)
- „Призори. Фрагменти“ (1988)
- „Грозните патета. Книга втора“ (1989)
- „Поезията на Николай Кънчев“. Студия (1990)
- „Павел Вежинов“. Студия (1990)
- „История на българската литература 1878–1944“ (1990, 1991, 1992, 1993, 1995)[9][10]
- „От Ботев до Йовков“ (1991)
- „Иво Андрич: Творческо развитие и художествена структура“. Монография (1992)
- „Български шедьоври“ (1992)
- „Призори. Книга втора“ (1994)
- „Творби от българската класика“ (1995)
- „Петър Алипиев. Литературна анкета“ (1995)
- „Кратка история на българската литература“ (1996, 2005)
- „Апостолът, Геният, Патриархът – Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов“ (1996)
- „Привечер“ (1999)
- „Българската литература XX век – От Алеко Константинов до Атанас Далчев“ (2000)
- „История на българската литература 1878-1989“ (2001, 2010)
- „Поезията на Иван Цанев: Четири статии“ (2001)
- „Български писатели: Поети, прозаици, драматурзи, критици“ (2001)
- „Призори. Книга трета“ (2005)
- „Книга за Пенчо Славейков“ (2006)
- „Бай Ганю“ и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю“ (2008)
- „Балканът, ханът и чифликът“ (2011) ISBN 978-954-740-047-4 [11]
- „Златомир Златанов и модерният обрат“. София: Захарий Стоянов, 2014, 152 с. ISBN 978-954-09-0866-3
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- „Ранният край на лятото“. Поезия (1995)
- „Отсъствие“. Поезия (1999)
- „Tragelaphos и други стихотворения“ (2000)
- „Там“. Поезия (2005)
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- „Елените“. Роман (1998)
- „Там на Балканите“. Роман (2012) ISBN 978-954-491-778-4
Преводи[12][редактиране | редактиране на кода]
- „Югославски морски новели“. Антология. Превод от сърбохърватски Виктория Менкаджиева, Лиляна Райнова, Боян Ничев, Светозар Игов, Жела Георгиева, Катя Йорданова. Варна: Георги Бакалов, 1974, 272 с. (Поредица Световни морски новели; Кн. 6)
- „Нощен полет. Петима сръбски поети“. Превод от сърбохърватски Светлозар Игов и Николай Кънчев. София: Народна култура, 1989, 221 с.
- Йован Христич. „Александрийската школа“. Съставителство, предговор и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Христо Ботев, 1996, 104 с. (Поредица Ars poetica)
- Иво Андрич. „Омер паша Латас“. Роман. Превод от сърбохърватски и предговор Светлозар Игов. София: ОФ, 1982, 272 с.
- Иво Андрич. „Летуване на юг“. Разкази. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. Варна: Георги Бакалов, 1989, 255 с.
- Иво Андрич. „Раждането на фашизма“. Съставителство, послеслов и превод от сърбохърватски Светлозар Игов. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с. ISBN 978-954-09-0680-5
Антологии[редактиране | редактиране на кода]
- „Начало на века. Най-нова българска поезия 1989–2001“. София: Фондация Ценности, 2001, 318 с.[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Почина професор Светлозар Игов // kultura.bg. 28 септември 2023.
- ↑ Почина големият литературен историк Светлозар Игов // dnevnik.bg. 28 септември 2023.
- ↑ Номинации Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2019, електронен бюлетин „Културни новини“, 21 ноември 2019.
- ↑ „Яна Букова с Националната награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ Национални литературни награди на Община Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03.
- ↑ „Слово на Светлозар Игов“ при получаването на отличието за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство – Добрич, 18 ноември 2010 г.
- ↑ Цветана Георгиева, „Светозар Игов получи Вазовата награда за литература!“, в-к „Марица“, 9 юли 2012 г.
- ↑ Ангел Игов, „Светлозар Игов на 60 години“, в-к „Култура“, бр. 4 (2619), 4 февруари 2005 г.
- ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Апология на „История на българската литература“ от Светлозар Игов“, Портал за изкуство, култура и общество, 6 ноември 2019 г.
- ↑ Николай Аретов, „История на Светлозар Игов“, Портал за изкуство, култура и общество, 4 август 2003 г.
- ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „За Йовковия „метафизичен реализъм“, рец. в електронно списание LiterNet, 8 декември 2011, № 12 (145).
- ↑ Сръбски автори, преведени на български език (Книги), Проект „Растко“.
- ↑ Палми Ранчев, „Бележки към една игология“, рец. във в-к „Литературен форум“, бр. 40 (481), 4 декември 2001 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Личен сайт на Светлозар Игов
- Светлозар Игов в LiterNet
- Светлозар Игов в Словото
- От и за Светлозар Игов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Светлозар Игов, в Google Наука
- Статии на Светлозар Игов в сп. „Литературна мисъл“
- Светлозар Игов, Ранният край на лятото. Поезия, в. „Литературен форум“, бр. 5, 26 септември 2000
- Светлозар Игов, „Конфликт на интерпретациите: Бай Ганю, Чардафон и Боримечката“, в. „Литературен форум“, бр. 3 (444), 23 януари 2001
- Интервюта
- „Проф. Светлозар Игов: Обичаме държавата, когато е дойна крава“, интервю на Люсиена Крумова, в-к „Стандарт“, 3 март 2007
- За Светлозар Игов
- Калина Захова, „Светлозар Игов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Борис Минков, „Скритите ходове на професор Игов“, „Литература плюс култура“, 30 май 2000
- Йордан Ефтимов, „Легенда за целостта (Проф. Светлозар Игов на 60)“, LiterNet, 29 април 2005
- Никола Иванов, „Последният енциклопедист (Светлозар Игов)“, LiterNet, 16 април 2009
- Евелина Белчева, „Случаят Светлозар Игов и други „недостоверни случаи“. Предизвикани спомени“, Портал за култура, изкуство и общество, 21 януари 2019
|