Радуил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Радуил
Сградата на кметството и горското стопанство в Радуил
Сградата на кметството и горското стопанство в Радуил
Общи данни
Население 991 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 76,743 km²
Надм. височина 833,40 m
Пощ. код 2043
Тел. код 07129
МПС код СО
ЕКАТТЕ 61604
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Радуил
Любомир Димитров
(ГЕРБ)
Радуил в Общомедия

Радуил е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Село Радуил се намира в планински район, на 80 км източно от София, 117 км от Пловдив, 9 км от курорта Боровец, 22 км от Самоков, 16 км от Костенец. През него преминава добре поддържан винаги проходим и при тежки зимни условия с добра асфалтова покривка второкласен път от Републиканската пътна мрежа. Селото е второ по големина в община Самоков.

Надморска височина и климат[редактиране | редактиране на кода]

Радуил е на 833,40 м надморска височина. Климатът е умерено-континентален, сравнително мек с влияние от топлите въздушни течения, които идват по долината на река Марица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход на селището и история[редактиране | редактиране на кода]

Досега не са намерени писмени документи или исторически данни, от които да се вижда точното време на заселването на селото. Историкът-изследовател Росица Ангелова в научното си изследване, направено за с. Радуил през 1941 – 1943 г. и изложено в семинар по славянска филология на Софийския университет през 1948 г., пише по разкази на местни жители, столетници и стари хора, че селото води началото си 150 г. преди основаването на гр. Самоков, който се е появил през 14 век след падането на България под османско владичество.

По времето на османската власт Радуил е под закрилата и привилегията на закона на рударските селища в турската империя. В него не е имало турско население с изключение на собственика на маданите (ковачници за желязо). Той е наемал хората, работещи на „Видните“, където се е топяло желязото и на „Маданите", където е ставало изковаването на готовото желязо във вид на „Расовичи" - пръти и така е извозвано до Турция. Основната част от населението на селото са се занимавали с направата на дървени въглища — кюмюр. Земеделието е било слабо развито.

Последният мадан в с. Радуил е и последен работил на Балканския полуостров, той заглъхва през 1900 година. Като поминък на населението остава дърводобивът и дървопреработването. Изграждат се десетки бичкии за бичене на трупи. През 1920 г. се създава дървопреработваща кооперация „Самопомощ“. Тя закупува гатер от Австрия. Изгражда и водна юзина за ток, а впоследствие и парова централа. В селото светват и първите електрически лампи с произведения ток от юзината на кооперацията.

Освобождението на с. Радуил от османска власт става след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Дотогава Радуил е гранично селище. И сега землищната ни граница между Радуил и гр. Самоков е старата държавна граница.

Писателите, скулптури и село Радуил[редактиране | редактиране на кода]

За с. Радуил са говорили и разказвали в книгите си много от известните писатели българи и чужденци. Ахмед Мелек паша изпраща Евлия Челеби - турски изследовател в България и той я описва в пътеписите си. Случайно попаднал в с. Радуил, той пише:

Селото се намира при изворите на великата и много известна река Хеброс (Марица), която се влива пълноводна и могъща в Мраморно море. Върхът, под който тя извира, се вижда от селото целият обвит в преспи. Мисля, че ако Аллах реши да слезе на земята някога, то той ще се появи оттам. Реката преминава през селото, а по двата ѝ бряга представляващи просторни ливади и благодатни, окичени с плодове градини, са наредени къщите около триста на брой. Населението изповяда християнска заблуда, няма правоверни. Радуил е повече от Рая

Иван Вазов, посещавайки Радуил на път към Великата Рилска пустиня, пише за него:

Никъде не съм виждал такава дивна природа селото е закътано някъде в облаците сред китна природа. Планини отляво и отдясно го притискат, стремейки се да се съберат на юг, дето стена им прегражда небосклона. Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче, потънало в зеленина и свежест, се гуши село Радуил. Село стратегическо с нова черква. Картината наоколо имаше величествена омайност на планински мир, от нея вееше поезията на колосално зелено.

Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност в по — разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските обятия.

В Радуил е живял в продължение на една година писателят Христо Смирненски, изпратен на чист въздух да се лекува от туберкулоза. Тук той пише много от разказите си, като един от тях е „Пожар в Рила“. Друг, живял повече от двадесет години там, е скулпторът Христо Лозев. От неговата ръка е направен паметникът в центъра на селото в чест на загиналите радуилци през 1912-1913 г., през 1915 Христо Лозев изработва и българските пощенски марки.

В Радуил е живял и работил големият български писател Николай Хайтов. Започва работа като инженер-лесовъд в Радуилския участък на горско стопанство "Боровец" през 1952 г., където работи до 1954 г. Влиза в конфликт с началниците си, заради отпуснатата суха и паднала дървена маса за нуждите на местното население. Годините, прекарани в с.Радуил, описва в книгата си "Дневник"- книга първа — издадена през 1988 г.

По случай 90-годишнината от рождението на Николай Хайтов, през 2009 г. признателните радуилци издигнаха чешма-паметник с негов барелеф и обособиха парк с беседка до къщата, където е живял. Много сюжети от негови разкази са увековечени там.

Септемврийското въстание и село Радуил[редактиране | редактиране на кода]

Радуил е дало жертви по времето на Септемврийското въстание — Никола Стамболийски, Васил Чапкънски, Петър Капитански, Никола Капитански, Станко Джингов, Никола Ангелков.

Радуил днес[редактиране | редактиране на кода]

Селото има 100% изграден водопровод и 100% изградена канализация, 70% асфалтирани улици и тротоари с плочки. Има изградени антени на мобилните оператори на М-тел и Виваком. Разполага с цех за преработка на дървен материал. Кооперация „Самопомощ“ разполага с модерни магазини на самообслужване и фурна за производство на известния Радуилски хляб и закуски.

Читалищната сграда е приютила самодейните състави за народни песни, стари градски песни, изложби. Разполага с голям модерен театрален салон с 350 седящи места, в който се провежда Международният фолклорен фестивал Боб-фест, посветен на прочутия Радуилски фасул.

Училище в Радуил е имало от 1885 г. начално, а впоследствие седмокласно През 1933 г. е открито просторно осмокласно училище с множество кабинети. Разполага и с 400 m² спортна зала, парно отопление и действащ училищен стол. Целодневната детска градина е с две групи, обновена след направените ремонти и отговаря на всички изисквания. Има просторен двор с изградени детски кътове за игра и забавление, притежава мини баскетболно игрище. Децата от 3 г. до 6 г. получават отлична подготовка за училище.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. - 1751 жители
  • 1946 г. - 1903 жители
  • 1956 г. - 1865 жители
  • 1975 г. - 1701 жители
  • 1992 г. - 1627 жители
  • 2001 г. - 1402 жители
  • 2008 г. - 1110 жители
  • 2009 г. - 1104 жители
  • 2010 г. - 1080 жители
  • 2011 г. - 1073 жители

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото живеят само православни християни. Има две черкви и дванадесет параклиса.

Старата черква е построена по времето на османската власт и в противоречие на всички турски закони е построена на най-високото място на селото и високо над земята. За нея е бил издействан специален указ от пашата.

Новата черква е построена през 1900 г.

И двете черкви са богато изографисани. Също така богато са изографисани някои от параклисите и манастира „Покров Богородичен“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметството се помещава в сградата на ДГС Боровец

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Старата черква "Св. Никола", която датира от 10 век.
  • Манастирът "Света Богородица" има спално отделение и кухня.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на 15 август, Църковният празник "Света Богородица", се провежда традиционен събор на селото.
  • Интересно събитие е международният фестивал на боба, който се провежда в началото на месец Септември в порядъка на 4 дни. В него участват много певци и танцьори от различни държави, с богата фолклорна програма, като най-оригиналните в чест на боба, който е на почит сред местните жители, се награждават.

Основател на Боб феста е Георги Божилов-ГЕБО, председател на читалище "Хр.Ботев" с.Радуил(починал на 22.06.2009 г.).Има издадени книги с епиграми и афоризми, посветени на радуилеца от автора ГЕБО.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Радуил на остров Астролабия в Антарктика е наименуван в чест на селището.[1]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Радуил е известен с радуилския боб, оценен със златен медал от Пловдивския панаир при цар Фердинанд.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]