Мала църква
| Мала църква | |
|---|---|
 Сградата на кметството и пощата в Мала Църква | |
  Мала църква  Мала църква | |
| Общи данни | |
| Население | 411 души[1] (15 септември 2022 г.) 8 души/km² |
| Землище | 51,413 km² |
| Надм. височина | 1136 m |
| Пощ. код | 2021 |
| Тел. код | 07125 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 46276 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Самоков Владимир Георгиев (БСП) |
| Кметство – кмет | Мала църква Ивайло Петров (Атака) |
| Мала църква в Общомедия | |
Мала църква е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. До 1887 година името на селото е Сръбско село.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Мала Църква се намира на 10 km на югозапад от Самоков и на 70 km на югоизток от столицата София. Съставно селище на Самоковска община. Обявено е за курорт с местно значение през 1969 г. Има автобусна връзка със Самоков. Разположено е край река Леви Искър, в северното подножие на Рила, на височина 1200 m. Има планински климат със средна януарска температура -4,2 °C и средна юлска +25,5 °C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 25 cm. Излужени канелени горски почви.
Население[редактиране | редактиране на кода]
- 1934 г. – 782 жители
- 1946 г. – 848 жители
- 1956 г. – 888 жители
- 1975 г. – 838 жители
- 1988 г. – 747 жители
- 1992 г. – 637 жители
- 2001 г. – 544 жители
- 2009 г. – 467 жители
- 2010 г. – 461 жители
История[редактиране | редактиране на кода]
Според историка от началото на ХХ век Васил Миков селото е образувано след като османците заселват на това място сръбски рудари и миньори, преселени от по-големите рудодобивни центрове в Сърбия[3].
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Запазена е черквата „Св. св. Петър и Павел“ от XVI век. По време на османското владичество е била заровена в земята. От 1938 г. започват изследването и рестарвацията ѝ. Стенописите са няколко пласта, изработени са от майстори от Самоковската художествена школа. Черквата е обявена за паметник на културата. Изключително красива природа. Приятно за разходка е поречието на реката, което се характеризира с множество отвесни скали, стига се до мястото наречено „Песако“, където реката изчезва в земята и се появява чак след няколкостотин метра.
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Основната и единствена религия в Мала църква е християнството. Всяка неделя много хора посещават църквата и празнуват там големи празници като Рождество Христово, Великден, Ивановден, Гергьовден, Йордановден, Димитровден и други. В Мала църква има и по-малка църква с минерално изворче, където болните хора се омиват със светената вода и след време оздравяват. Построена и напълно завършена е и църквата в полето над селото.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 29 юни, Петровден, е празника на селото. Всяка година на този ден в църквата се приготвя курбан и се раздава за здраве на всички жители и гости на селото.
Икономика, образование[редактиране | редактиране на кода]
ВЕЦ „Мала Църква“. Основни поминъци са говедовъдство (крави), отглеждане на така наречените „самоковски картофи“. В селото има здравна служба, основно училище което изгоря през 2002-2003 г./ – (първото училище е от 1916), читалище „Свобода“, основано през 1930 година.
Инцидент Ан-14[редактиране | редактиране на кода]
Сутринта на 17 септември 1971 на връх Свети Дух край селото се разбива малък самолет Ан-14 „Пчолка“, пътуващ от Кърджали до София. Загиват 8 от общо 9 души в самолета. Причини за катастрофата: Малко преди 8 ч. на радара на летище София се появява турски самолет. Диспечерката го обърква със самолета от Кърджали и дава указания за кацане на Ан-14, докато е още над Рила. Той се снижава на височината на връх Свети Дух и се разбива в него. Оцелелият е пътувал в опашката. Тя се закача за дърветата и се откъсва от самолета, мигове преди той да се разбие във върха. Опашката не се разбива и това спасява късметлията. Той е открит от пастир от селото, чул викове за помощ.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
| ||||||||
