Мала църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мала църква
Сградата на кметството и пощата в Мала Църква
Сградата на кметството и пощата в Мала Църква
Общи данни
Население 417 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 51,413 km²
Надм. височина 1198 m
Пощ. код 2021
Тел. код 07125
МПС код СО
ЕКАТТЕ 46276
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Мала църква
Ивайло Петров
(Атака)
Мала църква в Общомедия
Центърът на Mала църква
Църквата "Св. Св. Петър и Павел" (16 век), с. Мала църква
Надвратен стенопис от старата църква "Св. Св. Петър и Павел" в с. Мала църква
Новата църква "Св. Св. Петър и Павел"

Мала църква е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. До 1887 година името на селото е Сръбско село.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мала Църква се намира на 10 km на югозапад от Самоков и на 70 km на югоизток от столицата София. Съставно селище на Самоковска община. Обявено е за курорт с местно значение през 1969 г. Има автобусна връзка със Самоков. Разположено е край река Леви Искър, в северното подножие на Рила, на височина 1200 m. Има планински климат със средна януарска температура -4,2° C и средна юлска +25,5° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 25 cm. Излужени канелени горски почви.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. - 782 жители
  • 1946 г. - 848 жители
  • 1956 г. - 888 жители
  • 1975 г. - 838 жители
  • 1988 г. - 747 жители
  • 1992 г. - 637 жители
  • 2001 г. - 544 жители
  • 2009 г. - 467 жители
  • 2010 г. - 461 жители

История[редактиране | редактиране на кода]

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков селото е образувано след като османците заселват на това място сръбски рудари и миньори, преселени от по-големите рудодобивни центрове в Сърбия[2].

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Запазена е черквата “Св.св. Петър и Павел” от XVI век. По време на османското владичество е била заровена в земята. От 1938 г. започват изследването и рестарвацията ѝ. Стенописите са няколко пласта, изработени са от майстори от Самоковската художествена школа. Черквата е обявена за паметник на културата. Изключително красива природа. Приятно за разходка е поречието на реката, което се характеризира с множество отвесни скали, стига се до мястото наречено "Песако", където реката изчезва в земята и се появява чак след няколкостотин метра.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Основната и единствена религия в Мала църква е християнството. Всяка неделя много хора посещават църквата и празнуват там големи празници като Рождество Христово, Великден, Ивановден, Гергьовден, Йордановден, Димитровден и други. В Мала църква има и по-малка църква с минерално изворче, където болните хора се омиват със светената вода и след време оздравяват. Построена и напълно завършена е и църквата в полето над селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През Юли месец в курортното село Мала Църква се провежда празника на водата-целта е да се демонстрират богатствата на Рила, най-водната българска планина. Такъв празник няма. На 29 юни,ПЕТРОВДЕН, е празника на селото. Всяка година на този ден в църквата се приготвя курбан и се раздава за здраве на всички жители и гости на селото.

Икономика, образование[редактиране | редактиране на кода]

ВЕЦ “Мала Църква”.Основни поминъци са говедовъдство (крави), отглеждане на така наречените “самоковски картофи”. В селото има здравна служба, основно училище което изгоря през 2002-2003 г./ - (първото училище е от 1916), читалище “Свобода”, основано през 1930 година.

Инцидент Ан-14[редактиране | редактиране на кода]

Сутринта на 17.09.1971 на връх Свети Дух край селото се разбива малък самолет Ан-14 „Пчолка“, пътуващ от Кърджали до София. Загиват 8 от общо 9 души в самолета. Причини за катастрофата: Малко преди 8 ч. на радара на летище София се появява турски самолет. Диспечерката мисли, че това е самолетът от Кърджали и дава указания за кацане, докато Ан-14 е още над Рила. Той се снижава на височината на връх Свети Дух е се разбива в него. Оцелелият е пътувал в опашката. Тя се закача за дърветата и се откъсва от самолета, мигове преди той да се разбие във върха. Опашката не се разбива и това спасява късметлията. Той е открит от пастир от селото, чул викове за помощ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104