Маджаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За селото в Област Хасково вижте Маджари.

Емблема за пояснителна страница За селото в Сърбия вижте Маджаре.

Маджаре
MadjarePanorama.jpg
Панорамен изглед от село Маджаре
Общи данни
Население 276 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,309 km²
Надм. височина 1150 m
Пощ. код 2022
Тел. код 07125
МПС код СО
ЕКАТТЕ 46067
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Маджаре в Общомедия

Маджаре е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Маджаре се намира в Северозападна Рила, между селата Мала Църква и Говедарци, на 11км от Самоков и на 18 км от курортно селище със ски писти Мальовица, под едноименния връх. От селото през с.Говедарци и местността Лакатица е изходния път за Седемте рилски езера.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. – 539 жители
  • 1946 г. – 577 жители
  • 1956 г. – 550 жители
  • 1975 г. – 591 жители
  • 1988 г. – 508 жители
  • 1992 г. – 438 жители
  • 2001 г. – 369 жители
  • 2009 г. – 316 жители
  • 2010 г. – 306 жители
  • 2011 г. – 302 жители

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Маджаре е създадено от Чомполо, дошъл със семейството си през 1680г от Унгария.Предвид произхода му, селото е наречено Маджаре (Маджарите). Чомполо имал петима сина. От семейството на Чомполо се създават родовете в с.Маджаре-5 рода. В съвремието до 1997г, най-стария човек в селото, починал на 97 годишна възраст през 1997г е Андон Начов, дългогодишен кмет на селото и с най-близки контакти, срещи и пряко познанство с Цар Борис III.Андон Начов до 1997г е живата история на селото, най-дългогодишния носител на кметския мандат създал училището и читалището в с.Маджаре, които тънат в разруха към 2016 г.Неговите наследници, живи внуци и правнуци пазят и съхраняват реликви-родословно дърво на Чомполо, книги с разказите На Андон Начов (дядо Дончо), а и разкази на съселяните му за връзките и срещите им с Цар Борис III.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е християнско.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Спас“

В околностите на селото се срещат борови гори, има много стръмни и скалисти участаци. Подходящо е за алпинизъм и екстремни зимни спортове, както и за риболов в река Черни Искър В селото има една църква „Свети Спас“ и училище от 1937г, което тъне в разруха.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На празника Спасовдин, който е винаги в четвъртък в селото се провежда голям събор, на който идват много гости от цялата община. Редовно на този празник е гостувал и Цар Борис III.Царят често е изпращал помощи за селото, по петдесет килограма жито на глава от населението.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята е типично българска, характерната за Западна България и планинските области. Характерна гозба за селото е царевичен качамак със свински пръжки.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]