Рельово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Рельово
Общи данни
Население 204 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,566 km²
Надм. височина 875 m
Пощ. код 2018
Тел. код 07124
МПС код СО
ЕКАТТЕ 62486
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Рельово в Общомедия

Рельово е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Рельово се намира в планински район. То е разположено в Самоковската долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана планина. Самото село е по склоновете на Плана планина, разположено е по-склона и всички къщи са с южно изложение и гледка към Рила, включително към върховете Мусала и Мальовица. Намира се на 10 km от Самоков, 52 km от София (през Бистрица и Железница), на 20 km от Сапарева баня и на 30 km от хижа „Пионерска“ и лифтът до хижа „Рилски езера“. Най-високата точка на селото е местността „Викалото“.

Климатът през зимата е мек, а през лятото – умерен до топъл. Няма индустриални замърсители. Северната част на селото опира на боровите гори на Плана, а южната на река Палакария. В районът има термални води – 41 градуса, с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити. Изворите отстоят на 3 km и са обособени в отделно населено място – Белчински бани. В южния край на Рельово тече река Палакария извираща от Витоша.

История[редактиране | редактиране на кода]

Около 1325 г. среднострумския феодал протосеват Стефан Драговол-Хреля, довел свои хора да плават (премиват) желязна руда. Те се настанили в местността между доловете „Маклища“ и „Стакев дол“. Хрельовите хора образували малко селище, което нарекли на името на своя господар – „Хрельово“.

Няколко години след заселването в селото се оформят около 30 фамилии със следните имена:Лухови, Субеви, Вардарови, Трохарови, Попови, Милошви, Тортеви, Кичеви, Пиргови, Бандрови, Секулови, Тошови, Брадянови, Колеви, Пърлеви, Пърчови, Фусови, Плакареви, Гавадинови, Крушареви, Тенгарови, Клещанови, Кирови, Мангалджийски, Пръцрагови, Фасулкови, Шукеини, Патрови, Кукареви, Белови, Каньови, Мирчеви, Презитареви, Василеви и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. – 1596 жители
  • 1946 г. – 1780 жители
  • 1956 г. – 1689 жители
  • 1975 г. – 987 жители
  • 1992 г. – 526 жители
  • 2001 г. – 439 жители
  • 2008 г. – 258 жители
  • 2009 г. – 248 жители
  • 2010 г. – 239 жители
  • 2011 г. – 237 жители
  • 2012 г. – 229 жители

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Архангел Михаил“

Общността е християнска. На около 200 метра на север от центъра на селото се намира църквата „Свети Архангел Михаил“.

Тя е двукорабна и една от най-големите в района. Построена е през 1922 от местните жители със собствени средства и труд. Също така има стара черква – „Свети Николай Чудотворецъ“ в гората /южен склон на Плана планина/ построена през септември 1852 година, която е вече реставрирана и отворена за посетители. ( името и годината на построяване са издълбани на каменния свод на вх.врата )

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • В съботата около 29 юни всяка година се организира събор. Празник на селото по случай Петровден.
  • Провеждат се тренировки и кръгове от националното първенство по спортно ориентиране.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]