Рельово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рельово
Гледката от село Рельово.jpg
Общи данни
Население290 души[1] (15 септември 2022 г.)
7,15 души/km²
Землище40,566 km²
Надм. височина904 m
Пощ. код2018
Тел. код07124
МПС кодСО
ЕКАТТЕ62486
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Рельово в Общомедия

Рельово е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Рельово се намира в планински район. То е разположено в Палакарската котловина (западната част на Самоковската котловина) между планините Плана, Рила, Верила и Витоша. Самото село е разположено на южните склонове на Плана планина, и всички къщи са с южно изложение и отлична гледка към северните склонове и ридове на Източния, Средния и Северозападния дялове на Рила, включително към дяловете на върховете Мусала и Мальовица. Землището на селището се простира до Лакатишка Рила, предпланина на Рила. Рельово се намира на 10 km от Самоков, 52 km от София (през Бистрица и Железница), на 20 km от Сапарева баня и на 30 km от хижа „Пионерска“ и лифтът до хижа „Рилски езера“. Най-високата точка на селото е местността „Викалото“.

Климатът през зимата е мек, а през лятото – умерен до топъл. Няма индустриални замърсители. Северната част на селото опира на боровите гори на Плана, а южната на река Палакария. В района има термални води (41 градуса), с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити. Изворите отстоят на 3 km и са обособени в отделно населено място – Белчински бани. Покрай южния край на Рельово тече река Палакария, извираща южно от Черни връх във Витоша, в близост до извора на река Струма. Палакария е ляв приток на река Искър и се влива в нея недалеч от Язовир Искър.

Високо над Лакатишка Рила, гледайки в южна посока от Рельово, от ляво (изток) надясно (запад) подред, е възможно да бъдат наблюдавани следните планински върховете в Рила: върхове в Източна Рила – в далечината е Равни връх (2637 м) и други върхове около река Ибър, Шатър (2495 м), Ястребец (2369 м) над част от ски пистите на Боровец, зад него, като висок и мощен хребет се откроява Дено (2790 м), следва Иречек (2852 м) и Малка Мусала (2902 м), а пред тях по близкото било водещо към Мусала се извиняват Алеко (2713 м) и Безименния връх (2792 м), като над всички тях е най-високият на Балканския полуостров връх Мусала (2925 м), в далчината след него остават Близнаците (2779 м); следват върхове в Средна Рила – Свети Дух (2122 м), Пчелина (2422), Малък Скакавец (2682 м); върхове в Северозападна Рила – Будачки камък (2447 м), Голям Мечит (или Голям Медарник – 2568 м), Лопушки връх (2698 м), Попова капа (2704 м), Голям Купен (2731 м), Ловница (2695 м), Злия зъб (2678 м), Двуглав (2605 м), Иглата (2575 м), Орловец (2685 м), Елени Връх (2654 м), Мальовица (2729 м), Ушите (2547 м), Голям Мраморец (2602 м) и Малък Мраморец (2596 м), Додов връх (2661 м), Вазов връх (2669 м), върхове около и на запад от Седемте рилски езера, вкл. Отовишки връх (2696 м), Сейменски камък (или Скалица – 2666 м), Кабул (2531 м), и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Около 1325 г. среднострумският феодал протосеваст Хрельо, градител на Рилския манастир, довел свои хора да плавят (промиват) желязна руда. Те се настанили в местността между доловете Маклища и Стакев дол. Хрельовите хора образували малко селище, което нарекли на името на своя господар — Хрельово.

През 18ти век се формира книжовна школа с представител Янкул Хрельовски, а вероятно и Паисий Хилендарски.[2]

През години след заселването в селото се оформят около 30 основни рода със следните имена: Лухови, Субеви, Вардарови, Трохарови, Попови, Милошви, Тортеви, Кичеви, Пиргови, Бандрови, Секулови, Тошови, Брадянови, Колеви, Пърлеви, Пърчови, Фусови, Плакареви, Гавадинови, Крушареви, Тенгарови, Клещанови, Кирови, Мангалджийски, Пръцрагови, Фасулкови, Шукеини, Патрови, Кукареви, Белови, Каньови, Мирчеви, Презитареви, Василеви и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 г. – 1596 жители
  • 1946 г. – 1780 жители
  • 1956 г. – 1689 жители
  • 1975 г. – 987 жители
  • 1992 г. – 526 жители
  • 2001 г. – 439 жители
  • 2008 г. – 258 жители
  • 2009 г. – 248 жители
  • 2010 г. – 239 жители
  • 2011 г. – 237 жители
  • 2012 г. – 229 жители

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Архангел Михаил“

Общността е християнска. На около 200 метра на север от центъра на селото се намира църквата „Свети Архангел Михаил“.

Тя е двукорабна и една от най-големите в района. Построена е през 1922 от местните жители със собствени средства и труд. Също така има стара черква – „Свети Николай Чудотворецъ“ в гората /южен склон на Плана планина/ построена през септември 1852 година, която е вече реставрирана и отворена за посетители. (името и годината на построяване са издълбани на каменния свод на входната врата)

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • В съботата около 29 юни всяка година се организира събор. Празник на селото по случай Петровден.
  • Провеждат се тренировки и кръгове от националното първенство по спортно ориентиране.

Места за развлечения[редактиране | редактиране на кода]

  • Над селото се намира велопътека, носеща името Relyovo Fun Trail. Пътеката е натурална, от типа AM/Enduro с начало и край. Дължината ѝ е над 1 км и е подходяща за напреднали и начинаещи.
  • Близо до селото има барбекю беседка.
  • В гората над селото се намира и ловна хижа „Рельово“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]