Масови убийства при комунистическите режими

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Установяването и управлението на комунистическите режими в някои държави през 20 век е съпътствано от масови убийства, като приблизителната оценка на жертвите възлиза на между 85 и 100 милиона души.[1]

Фокусът на изследванията е върху причините за убийствата в отделните общества, въпреки че някои изследователи твърдят, че е имало и общи причини. Някои изчисления, посочващи по-голям брой жертви, включват не само масовите убийства и екзекуции около елиминирането на политическите опоненти, гражданските войни, вълните на терор и аграрните реформи, но също и жертвите на войните, глада, болестите и изтощението в работническите лагери. Някои изследователи смятат, че част от смъртността е резултат на правителствените политики и управленски грешки, а от там обединяват тези случаи под категориите масови убийства, демоцид, политицид, „класицид“ или широко дефиниран геноцид. Според поддръжниците на този възглед, разглеждането на проблема в тези категории води до изчисления за броя на жертвите възлизащи на десетки милиони. Други изследователи обаче поставят под съмнение валидността на този подход. Към 2011 г. няма постигнат академичен консенсус по тези въпроси, в това число в бивши и настоящи комунистически републики. Броят на сравнителните изследвания, предлагащи хипотези за причините за тези събития, е ограничен. Данните за убийствата поставят на първо място в статистиката Съветския съюз под управлението на Йосиф Сталин, Народна република Китай под управлението на Мао Цзедун и Камбоджа под управлението на Червените кхмери. Броят на загиналите цивилни в тези три режима е в порядъка на 21-70 млн. души.[2] Убийства в по-малки мащаби са се състояли още в Северна Корея, Виетнам, някои източноевропейски и африкански държави.

Терминология[редактиране | редактиране на кода]

Понятието комунистически режими се отнася до тези държави, които определят себе си като социалистически държави по смисъла на Марксистко-Ленинската, Сталинистката или Маоистката дефиниция (т.е. комунистически държави) в даден момент от историята си.

Изследователите използват няколко термина, за да означат умишленото избиване на голям брой цивилни граждани.[3][4] Следните от тях се използват, за да опишат убийствата, извършени от комунистическите режими:

  • Геноцид – според приетата през 1948 г. Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид,[5] престъплението геноцид не е приложимо към масовите избивания на политически и социални групи. Политическите групи са изключени от резолюцията на ООН след второ гласуване, тъй като много държави, включително сталинистката СССР,[6] намират, че такава клауза би наложила ненужно ограничение върху свободата им да парират вътрешнодържавни конфликти.[7]
  • Политицид – терминът „политицид“ се използва, за да опише убийствата на политически или икономически групи, които другояче биха попаднали в материалния обхват на Конвенцията за геноцида на ООН.[8] Манус И. Мидларски, професор по международен мир и разрешаване на конфликти,[9] използва това понятие, за да опише масовите убийства от западните части на Съветския съюз до Китай и Камбоджа.[10] В книгата си Убийственият капан: Геноцидът през 20. век (The killing trap: genocide in the twentieth century) той илюстрира общите черти на убийствата, извършени от Сталин и Пол Пот.[11]
  • Демоцид – проф. Рудолф Румел изковава понятието „демоцид“, което покрива геноцида, политицида и масовото убийство.[12] Хелън Файн пък определя масовите убийства в СССР и Камбоджа „геноцид и демоцид“.[13] Изследователите Франк Уейман и Ацуши Таго демонстрират колко важна е терминологията, като показват, че според дефинирането на убийствата като демоцид (принципна политика на избиване от страна на държавата) или политицид (елиминиране на политическите противници) определя какви данни ще се включат в статистиката, а от там – статистическите анализи, търсещи връзка между масовите убийства, могат да произведат много различни резултати, в това число значимостта на вида режим в съответната държава като важен фактор, определящ процесите на насилствени репресии.[14]
  • Престъпление срещу човечеството – Жак Семелин и Майкъл Ман[15] смятат, че понятието „престъпление срещу човечеството“ е по-подходящо от „геноцид“ или „политицид“, когато става дума за престъпленията на комунистическите режими.[16]
  • Класицид – Понятието е предложено от Майкъл Ман и означава „целенасоченото масово избиване на цели класи в обществото“.[17]
  • Терор – Стивън Уийткрофт отбелязва, че в случая на Съветския съюз понятия като „терор“, „чистки“ и „репресии“ разговорно се ползват с едно и също значение и най-неутрални са понятията „репресии“ и „масови убийства“.[4]
  • Масово убийство – определено от Бенджамин Валентино като „целенасоченото убийство на голям брой цивилни“, където „голям брой“ са поне 50 000 смъртни случая за период от 5 години или по-малко.[18] Той прилага понятието към сталинисткия период на СССР, Народна република Китай при Мао, и Камбоджа при Червените кхмери. Все пак признава, че масови убийства в по-малък мащаб са се извършвали още в Северна Корея, Виетнам, Източна Европа и Африка.[19]
Червен Холокост − малка купчина камъни в памет на жертвите на комунизма е първият подобен мемориал в Германия (Jimmy Fell, 2011)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Courtois (1999) "Introduction", стр. X: СССР: 20 млн.; Китай: 65 млн.; Виетнам: 1 млн.; Северна Корея: 2 млн.; Камбоджа: 2 млн.; Източна Европа: 1 млн.; Латинска Америка: 150,000; Африка: 1.7 млн.; Афганистан: 1.5 млн.; международното комунистическо движение и комунистическите партии, които не са на власт: ок. 10,000 жертви.
  2. Valentino (2005) Final solutions, стр. 91.
  3. Valentino (2005) Final solutions, стр. 9: "Mass killing and Genocide. No generally accepted terminology exists to describe the intentional killing of large numbers of noncombatants."
  4. а б Wheatcroft, S. (1996). The Scale and Nature of German and Soviet Repression and Mass Killings, 1930–45. Europe-Asia Studies, 48(8), pp. 1319–1353. doi:10.1080/09668139608412415
  5. Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III). Ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г. - ДВ, бр. 153 от 1950 г. В сила за България от 12 януари 1951 г.
  6. Jones (2010) Genocide, стр. 137.
  7. Beth van Schaack. The Crime of Political Genocide: Repairing the Genocide Convention's Blind Spot. The Yale Law Journal, Vol. 106, No. 7 (май 1997), pp. 2259–2291
  8. Harff, Barbara и др. Toward Empirical Theory of Genocides and Politicides: Identification and Measurement of Cases since 1945. // {{{journal}}} 32. 1988. с. 359–371.
  9. Midlarsky, Manus I.. // Rutgers School of Arts and Sciences. Посетен на 18 октомври 2012. (на английски)
  10. Midlarsky (2005) Killing trap, стр. 310: "Indeed, an arc of Communist politicide can be traced from the western portions of the Soviet Union to China and on to Cambodia."
  11. Midlarsky (2005) Killing trap, стр. 321.
  12. Totten, Samuel. Dictionary of Genocide: A-L. Greenwood, 2008. ISBN 978-0-313-34642-2. с. 106.
  13. Fein, Helen. Soviet and Communist genocides and 'Democide'. // Genocide: a sociological perspective; Contextual and Comparative Studies I: Ideological Genocides;. Sage Publications, 1993. ISBN 9780803988293. с. 75.
  14. Wayman, F.W., & Tago, A. (2010). Explaining the onset of mass killing, 1949—87. Journal of Peace Research, 47(1), pp. 3-13. doi:10.1177/0022343309342944
  15. Semelin (2009) Purify and Destroy, стр. 344.
  16. Semelin (2009) Purify and Destroyстр. 318.
  17. Mann (2005) Dark Side of Democracy, стр. 17.
  18. Benjamin Valentino, Paul Huth, Dylan Bach-Lindsay, (2004), "Draining the Sea: mass killing and guerrilla warfare," International Organization 58,2 (375–407): p. 387.
  19. Valentino (2005) Final solutions, стр. 91
  20. Congress (US), (1993), Friendship Act (HR3000) p. 15, s. 905a1.
  21. Rauch, Jonathan. The Forgotten Millions: Communism is the deadliest fantasy in human history (but does anyone care?). // The Atlantic Monthly, December 2003. Посетен на 24 април 2010.
  22. Victims of Communism Memorial Foundation, (n.d.), "History of Communism," online: Victims of Communism Memorial Foundation, §"A Moral Blind Spot".
  23. Rosefielde (2009) Red Holocaust
  24. Möller, Horst. Der rote Holocaust und die Deutschen. Die Debatte um das 'Schwarzbuch des Kommunismus'. Piper Verlag, 1999. ISBN 978-3492041195.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]