Геноцид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Scales of justice

Геноцид · Масово убийство
Предумишлено убийство · Поръчково убийство
Детеубийство · Братоубийство · Отцеубийство
Човешко жертвоприношение · Линчуване
Убийство на честта · Вендета
Цареубийство · Богоубийство
Ритуално убийство · Погром

Масово самоубийство
Склоняване към самоубийство
Религиозно самоубийство
Саможертва · Самоубийство на честта

Убиец

Наемен убиец · Сериен убиец
Терорист · Политически убиец
Убиец-самоубиец

Инкриминирано убийство

Убийство по непредпазливост
Неизбежна отбрана · Крайна необходимост
Евтаназия · Аборт
Смъртно наказание

Геноцидът (от гръцки:γενο – род, племе и латински:caedo – убивам) е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:

  • убийство на членовете на тази група;
  • тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
  • насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
  • причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;
  • насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.

В историята на човечеството могат да се намерят немалко случаи на геноцид, като се започне от древните времена и се стигне до наши дни. Той е характерно явление при изтребителните войни и опустошителните нашествия, при завоевателните походи, вътрешните етнически и религиозни сблъсъци, при периода на колонизацията и образуването на колониалните империи на европейските държави, при ожесточените борби за преразпределение на света, по време на двете световни войни и последвалите колониалните войни след края на Втората световна война 1939-1945. След промените у нас в края на миналия век, започва да се говори и за културен геноцид

История на термина[редактиране | edit source]

Самият термин „геноцид“ за първи път е въведен в употреба в началото на 30-те години на 20 век от полския юрист Рафаел Лемкин, а международен правен статус получава едва след края на Втората световна война, на 09 декември 1948 г. с „Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид“, определяща го като тежко престъпление срещу човечеството.

Признаване и отговорност[редактиране | edit source]

Геноцидът е признат за международно престъпление. Според някои тълкувания отговорността за извършен геноцид се приписва не на държавата, а на властта.

Самото признание за извършен геноцид на международно равнище често е проблематично. В много случаи властта, която инкриминира акта на геноцид, не желае да го признае; обратното се случва в редки случаи, и то когато извършването на геноцида се признава от вече новите приемници на властта. В нередки случаи геноцидът се признава само от някои трети държави.

По българското законодателство Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода от 10 до 20 години за геноцид.

Примери за геноцид[редактиране | edit source]

Най-известните факти за извършен геноцид през 20 век са: арменския геноцид (1915–1916), изтреблението на евреите (Холокост) и циганите в Нацистка Германия в периода (19351945), а също така и избиването на мирно население в окупираните европейски страни по време на Втората световна война (най-много жертви има в европейската част на СССР и другите източноевропейски народи). Хирошима – 6.08 1945 г. загиват около 140 000 души. Нагасаки – 9.08 1945 г. загиват около 90 000 души. През втората половина на 20 век един от най-чудовищните актове на геноцид е избиването на три милиона камбоджанци от режима на Червените кхмери и вожда им Пол Пот в периода 1974-79 в Камбоджа. Нахлуването на Индонезия в Източен Тимор на 7.12 1975 г., по данни на ООН са избити около 200 000 души. Понякога за геноцид се определя и Гладомора в Украйна в периода 1932-33 г.

Едни от последните примери за геноцид са от африканската държава Руанда, в резултат на който представителите на племето хуту избиват над 800 хил. членове на племето тутси, и етническите конфликти в бивша Югославия.

Саддам Хюсеин е обвинен официално в геноцид срещу собствения си иракски народ по време на неговото управление. Някои политически лявонастроени критици на войната в Ирак наричат действията на американските военни геноцид, но това твърдение е необосновано. Други пък отричат Саддам да е провеждал геноцид, тъй като масовите убийства на кюрди са ставали по време на Ирано-иракската война, в която кюрдите неофициално подкрепят Иран. След Войната в Залива от 1990–1991г. и последвалото ембарго наложено от ООН в Ирак до 1997г. са умрели около 1 500 000 души от тях около 500 000 деца. Друг по-стар пример за геноцид е изтреблението на много американски индиански племена от Северна и Южна Америка от испанските и английските заселници и колонизатори.

Използвана информация[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]