Линчуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Линчуването (на английски: lynching) е убийство, най-често чрез обесване, извършвано от неорганизирана тълпа, целяща да накаже предполагаем нарушител или да сплаши или манипулира по друг начин група хора. Линчуването е по-често в периоди на обществено и стопанско напрежение и често е използвано като средство за подтискане на част от общността от страна на местния политически елит. Макар терминът „линчуване“ да се използва най-често за тази практика в Съединените щати, тя съществува много преди тяхното създаване в различни исторически периоди и култури.[източник? (Поискан преди 60 дни)]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според първата версия, съвременното понятие произхожда етимологически от американския съдия Чарлз Линч, който въвел тази практика по време на американската война за независимост. Други считат, че името идва това на капитан Уилям Линч, който въвел в Пенсилвания инквизационната практика на извънсъдебните телесни наказания, но не и смъртни - през 1780 г.[източник? (Поискан преди 60 дни)]

История в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Практиката на линча е тясно свързана и преплетена с дейността на създадената по това време тайна организация на Ку Клукс Клан, чиито членове широко започват да практикуват извънсъдебните убийства. Своеобразен връх бележи практиката на линчуване при 1892 година, когато жертвите на линча са 151-а, като нов пик има през 1910-те, т.е. непосредствено преди началото на ПСВ. Има случаи на линч на бели американци, неспадащи към малцинства.[източник? (Поискан преди 60 дни)]

Наказания[редактиране | редактиране на кода]

Лео Франк не успяват да го спасят от линчуване нито парите, нито губернатора, нито ADL

Процесиите на линча се превърщат в атракции по подобие на древноримските циркови представления, т.е. с участието не само на сеирджии, но и на фотографи и т.н., като събитията масово се отразяват в пресата. [1] През 1900 г. в южните американски щати излиза модата на пощенски картички да се щамповат известни екзекуции, придружени от саркастично-хапливи коментари като: "Мамо, тръгнах си.".[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. У. З. Фостер, 1955, pp. 545-548
  2. Musarium: Without Sanctuary: Lynching Photography in America

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Суд Линча“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.