Тутси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тутси.

Тутси
Общ брой 2,500,000
Значителен
брой в
Флаг на Руанда Руанда
Флаг на Бурунди Бурунди
Език кирунди, киняруанда, френски
Религия католицизъм
Сродни етно групи хуту, туа

Тутси са един от трите местни народа в Руанда и Бурунди в централна Африка, заедно с туа и хуту. Туа или уатуа са пигмейски народ и са първоначалните обитатели на района. Хуту или уахуту са народ от банту произход и от заселването си в района те властват над туа. Голям брой представители и на трите народа са избити в геноцида в Руанда през 1994 г.

Произход[редактиране | edit source]

Не е сигурно точно откъде произхождат тутси. През колониалната епоха те са смятани за хамитски народ, въпреки че тези възгледи не са общоприети от съвременното академично общество. Колониалните учени смятали, че тутси са дошли от Източна Африка, вероятно Судан, Уганда или Етиопия около 1400 г., за да се заселят първоначално около езерото Киву. Това е и началото на кралствата Руанда и Бурунди под управлението на тутси мвами или крал.

Идеите относно реалните и предполагаемите етнически групи в Руанда имат дълга и сложна история. Ако понятието „етническа група“ се използва за група хора, които имат общ език и култура, то в Руанда има само една етническа група — руандийците, защото в страната има само един език, киняруанда, и една култура. Как тогава да се разбира идеята за „хуту“ и „тутси“? Тъй като няма писана история на доколониална Руанда, е много трудно да се разбере какво са означавали тези понятия преди идването на колонистите. Все пак е ясно, че значението на „хуту“ и „тутси“ се е променяло във времето и от място на място. В един случай се оказва, че тутси са били свързани с краля на Руанда, а в друг един така наречен тутси може да бъде разорен и неразличим от така наречените хуту. В друга ситуация белгийците колонисти провеждат преброяване и дефинират „тутси“ като някой с повече от десет крави, докато „хуту“ е всеки с по-малко от 10 крави. В друг контекст пък немските колонисти се удивляват на издадените, „подобни на европейски“ носове на някои руандийци. Те изплитат претенциозни исторически и расови теории, за да обяснят как някои африканци са получили такива носове. Освен това те са били удивени от организираното общество, съществуващо в Кралство Руанда[1]. Според тези европейци от ранния 20 век, някои от които по-късно са били въвлечени в геноцида на евреите[2] (1939-1945), такава организация и такива носове могат да се обяснят само с европесйки произход, предаден през Етиопия. Тези идеи са били преподавани на руандийските деца в училище и са положили основите за рунадийския геноцид от 1994 г.

Така се ражда великият мит, че „тутси“ идват от Етиопия, който се повтаря и досега[3],[4]. Но те си остават исторически митове и слухове, измислени през 19 и 20 век от немците без абсолютно никакви доказателства в своя подкрепа. Това, че големи новинарски организации продължават да повтарят тези слухове говори за значителен двоен стандарт: ако една медийна организация би твърдила, че даден сегмент от населението на Франция идва от Пакистан, например, би се очаквало те да подкрепят твърдението си с фактически доказателства. Дори и западняците все още да повтарят митовете, свързани с „хуту“ и „тутси“, много руандийци в момента приемат, че тези идеи нямат реална основа.

Вижте също[редактиране | edit source]

  • ((fr)) L'Afrique Стотици статии и снимки от и за Руанда

Раса[редактиране | edit source]

В наши дни расовата обоснованост на разграничението между тутси и хуту е предмет на доста голяма дискусия. Някои изследователи смятат, че между двете групи почти няма генетични различия и че съществуващите различия могат да се обяснят с обществените тенденции в района на Големите езера. Повечето различния между групите са икономически и културни. Една важна разлика се техните занятия. Хути са предимно земеделци и се хранят с разнообразни храни. Тутси от друга страна са скотовъдци и се хранят предимно с млечни и месни продукти. Въпреки че са малка част от обществото, тутси са смятани за висша класа заради по-голямото значение на добитъка в културата им. Тъй като между двете групи няма кръвни разлики, представителите им много лесно могат да си сменят народността. Един хуту може да стане тутси просто като започне да се занимава със скотовъдство, а един тутси може да стане хуту просто като работи земеделие. Въпреки това повечето руандийци в момента се идентифицират или като хути, или като тутси.

„Тутси“ всъщност е неопределено наименование. В езика киняруанда един тутси се нарича умутутси, а повече от един (множествено число) са абатутси.

Разлики в ръста[редактиране | edit source]

Тутси могат да бъдат поразително високи, достигайки на ръст до 2,1 м. Това е в контраст с туа, описвани традиционно като ниски, и хуту, които са със среден ръст. Хранителният режим може би до някаква степен допринася за тези разлики в ръста. Физическите различия са толкова разнообразни между тутси, колкото и между тях и хуту. Въпреки че някои тутси са много по-високи и имат по-остри носове от повечето хуту, повечето тутси не могат да бъдат различени от един среден хуту.

Култура[редактиране | edit source]

Между културите на тутси и хуту съществуват много малки различия и двете групи говорят един и същ език. На базата на тези значителни сходства много са готови да заключат, че тутси е наименование на класа или каста, а не на етнос. Специалистите все още спорят дали тези сходства между хуту и тутси са в резултат на общ произход или на големият брой смесени бракове.

Тутси са били управлявани от своя крал, „мвами“, от 15 век до 1961 г., когато белгийците отменят монархията, подтикнати както от хуту, така и от тутси.

В миналото броят на смесените бракове е бил много висок и отнпшенията между групите общо взето са били мирни до 20 век.

Колониални влияния[редактиране | edit source]

И Германия (до I световна война), и Белгия управляват района като колония. Точно белгийските колониалисти създават идеята за двете различни раси, а не касти. Когато те завземат колонията през 1916 г. от немците, те усещат, че колонията би била управлявана по-добре, ако класифицират различните раси в йерархична структура. Според тях хуту са били деца, нуждаещи се от напътствия, а тутси са по-висша раса. Всъщност те не могат да повярват, че тутси са от африканската раса въобще. Белгийците мислят, че тутси са имигрирали от някъде другаде или че са оцелели от изгубения континент Атлантида. Още по-интересно е, че през 1959 г. установената от белгийците расова йерархия е преобърната и хуту са смятани за по-висшата група, получавайки първите позиции в обществото. Това увеличава потисничеството на хуту над тутси и води до много културни сблъсъци, включително и геноцид на тутси.

Геноцид[редактиране | edit source]

Геноцидът в Руанда е организирано убийство на близо 1 милион руандийци през 1994 г. Въпреки че раздвоеното общество в Руанда е относително стабилно до 70-те години на миналия век, следващите две десетилетия са свидетели на много кървави убийства на представители на двете племена в Бурунди, Руанда и Конго. До началото на август 1994 г. около 1/4 от предвоенното население на Руанда е избито или избягало от страната. Мобилизирани са международни хуманитарни помощи за бежанците, но наличните запаси са недостатъчни и се разпространяват болести. Повече от 20 000 бежанци измират в холерна епидемия в лагерите. Днес все още в затвора има около 130 000 души, очакващи съд за участието си в геноцида и над 300 000 деца са без роднини, които да се грижат за тях.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) http://webspinners.com/Gakondo/
  2. ((en)) http://www.holocaustsurvivors.org
  3. ((en)) http://www.cnn.com/EVENTS/1996/year.in.review/topten/hutu/history.html
  4. ((en)) http://www.pbs.org/newshour/bb/africa/jan-june99/hutus_tutsis.html
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.