Направо към съдържанието

Бурунди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бурунди
Девиз: Unité, Travail, Progrès
„Единство, труд, прогрес“
Химн: Burundi Bwacu
Местоположение на Бурунди
Местоположение на Бурунди
Административни данни
Официално имеРепублика Бурунди
Местно имена рунди: Repuburika y’Uburundi
на френски: République du Burundi
на английски: Republic of Burundi
Официален езикрунди, френски, английски
СтолицаГитега
Най-голям градБужумбура
География и население
Площна 142-ро място
  Общо27 834 km²
  Води10%
Религия93,4% християнство
—63,7% католици
—25,2% протестанти
—4,5% други християни
4,3% местни вярвания
2,1% ислям
0,2% други религии
Демонимбурундиец
Населениена 78-о място
  Общо (2024)14 151 540[1]
  Оценка (2008)8 053 574[2]
  Гъстота492 души/km² (20-о)
  Градско13,7% (193-то)
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентЕварист Ндайшимие
ВицепрезидентПроспер Базомбанза
Законодателна властПарламент
Горна камараСенат
Долна камараНационално събрание
История
Част от Руанда-Урунди1945 – 1962 г.
Независимост1 юли 1962 г.
Република28 ноември 1966 г.
Конституция28 февруари 2005 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2022
  Общо10,8 млрд. щ.д.[3] (164-то)
  На човек865 щ.д. (193-то)
БВП (ном.)оценка, 2022
  Общо3,6 млрд. щ.д. (173-то)
  На човек292 щ.д. (192-ро)
ИЧР (2021)0,426 (нисък) (187-о)
Джини (2013)39,2 (среден)
ВалутаБурундийски франк (BIF)
Допълнителна информация
Часова зонаCAT (UTC+2)
Активна лентадясно
Код по ISOBI
Интернет домейн.bi
Телефонен код+257
ITU префикс9UA-9UZ
Официален сайтwww.presidence.gov.bi
Бурунди в Общомедия

Бурунди, официално Република Бурунди (на френски: République du Burundi, на рунди: Republika y'Uburundi) е малка държава в Централна Африка. Граничи с Руанда на север, Демократична република Конго на запад и Танзания на югоизток. Страната няма излаз на море, но югозападната ѝ част граничи с езерото Танганика, което е единственият ѝ по-голям източник на вода.

Климатът на страната е екваториален, а релефът – платовиден. Средната надморска височина на централното плато е 1700 m, по границите е по-ниска. Най-високият връх – Каронже – е висок 2685 m и се намира на юг от столицата Гитега.[4]

Бурунди има два национални парка (и двата са открити през 1982, с цел да предпазят дивия живот[5]):

  • Национален парк Кибира на северозапад (малък район от тропически гори, близък до Горски национален парк Нйунгле в Руанда);
  • Национален парк Рурубу на североизток (следващ реката Рурубу, позната и като Рувубу или Рувуву).

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
Провинциите с латинско изписване

Най-голямата административна единица на Бурунди са провинциите. Страната се разделя на 18 провинции,[6] 119 общини[7] и 2638 „подобщини“.[8] От 2000 г. провинцията Бужумбура е разделена на две – Бужумбура Мери и Бужумбура Рурал.[9]

Провинциите са следните:

Пиер Нкурунзиза

До европейската колонизация

[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото известно местно население по земите на Бурунди са от етническата група туа.[10] По-късно там се заселват и хора от народността хуту, впоследствие превърнала се в най-голямото племе в Бурунди и Руанда,[11][12] основало редица малки кралства. Около 15 век идват и членове на друго племе – тутси.[13] Заселването на тутси води до образуване на „Кралство Бурунди“[14] и значителното му разширяване през 17 век.[12][15] Тутси господстват над земите на Бурунди до края на 19 век.[14]

Демонстрация на бурундийци в Берлин, Германия

Колониална история

[редактиране | редактиране на кода]

Около началото на 20 век немци и белгийци се заселват по покрайнините на Танганика. Впоследствие Бурунди и Руанда стават европейски колонии, познати като Руанда-Урунди. През 1899 г. Бурунди е колонизирана от Германия и включена в състава на Германска Източна Африка.[6] През 1916 г., по време на Първата световна война страната е завзета от белгийски войски.[7] През 1923 година, с решение на Обществото на народите, Бурунди и съседната ѝ Руанда стават белгийски подмандатни територии под името Руанда-Урунди.[6][16] След края на Втората световна война се потвърждава статута на Руанда-Урунди като подопечна територия на Белгия.[6]

На 27 юни 1962 година ООН отменя белгийската опека над територията Руанда-Урунди. На 1 юли 1962 г. Бурунди е провъзгласена за независима държава – конституционна монархия.[7][17] Четири години по-късно страната е обявена за република. През 1993 г. се провеждат първите демократични избори, спечелени от Мелхиор Ндадайе (водач на хуту).

Вследствие на социалните различия между племената тутси и хуту, след 1993 г. Бурунди е разтърсвана от междуплеменен конфликт, прераснал и във войни между тях. Над 300 000 са жертвите на този конфликт само за същата година.[18] На 26 август 2005 г. за президент на страната е избран Пиер Нкурунзиза, който също произхожда от хуту.

Карта на Бурунди

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Бурунди е президентска република (президентът е държавен глава), базирана на представителната демокрация и многопартийната система. Законодателната власт е в ръцете на парламента, който е двукамарен и има петгодишен мандат.[19] На 13 март 1992 г. Пиер Буйоя, водач на народността тутси, установява конституция, която постановява многопартийна система.[20] В страната към 2008 г. има 21 регистрирани партии.[7]

Президент на Бурунди се избира пряко от народа и има петгодишен мандат.[21] Към 2008 г. такъв е Пиер Нкурунзиза, а вицепрезиденти – Йвес Сахингуву и Габриел Нтисезерана.[22] На 6 юни 1998 г. конституцията е променена като от един вицепрезидентите стават двама.

Множество проучвания сочат Бурунди като една от най-корумпираните страни в света.[23]

Бурунди е изостанала аграрна страна – една от десетте най-бедни страни в света.[9] Над 90 % от трудоспособното ѝ население са заети в примитивно селско стопанство. Голяма част от земята там е използвана за земеделие или паша, което води до обезлесяване (унищожаването на горите в страната е почти тотално или дори съвсем пълно; към 2003 г. оставащите 600 km² продължават да бъдат унищожавани със скорост от 9% годишно[24]), почвена ерозия и загуба на местообитания за сметка на селското население.

Животновъдство – едър рогат добитък, овце и кози. Главни селскостопански култури – кафе „Арабика“ (има местен износ, както и на захар), памук, маниока, банани, царевица, фъстъци, тютюн, чай.

Природните ресурси са слабо изследвани – основните са кобалтът и медта. Има малък добив на олово, тантал, злато. Промишлеността практически не е развита. Малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция, а също циментов, тухлен и дървопреработвателен завод.

Брой на населението x1000

Към 2008 г. населението на Бурунди е преброено като 8 691 005 души. Върху демографията на страната силно влияние оказва масовата миграция към съседните страни по време на гражданската война в нея. През 2006 г. в Съединените щати се заселват приблизително 10 000 бежанци. Друг важен фактор е болестта СПИН, от която боледува около 6% от населението на Бурунди. Около 500 000 души са изселени поради това.

Бурундийски жени, носещи традиционни съдове на главите си.

Гъстотата на населението в Бурунди е около 315 души/km² – от най-високите в Субсахарска Африка. Повечето от бурундийците живеят в селски райони, а само около 6% от населението живее в градове. 46% от населението са на възраст под 15, а средната възраст е 16,7 години. Средната продължителност на живота е 51,3 години. Раждаемостта през 2007 г. е 6,48 деца/жена. Детската смъртност се числи на 62 от 1000 родени (2007).

Грубо 85% от хората в страната са от етническата група хуту, повечето от останалите са тутси. Най-разпространената религия там е католицизъм (62%), следвана от туземски вярвания (23%) и малките групи протестанти (5%) и мюсюлмани (10%). По-други данни около 90% от населението е християнско, а останалото в по-голямата си част – мюсюлманско.

  1. population.un.org // Архивиран от [{{{url}}} оригинала] на 22 септември 2018. Посетен на 25 април 2019.
  2. www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 28 януари 2018. Посетен на 25 януари 2009.
  3. www.imf.org
  4. O'Mara, Michael. Facts about the World's Nations. Bronx, New York: H.W. Wilson, 1999. p. 150. ISBN 0-8242-0955-9
  5. East, Rob. African Antelope Database 1998. Gland, Switzerland: International Union for Conservation of Natur], 1999. p. 74. ISBN 2-8317-0477-4.
  6. 1 2 3 4 CIA – The World Factbook – Burundi Архив на оригинала от 2018-01-28 в Wayback Machine. CIA. Посетен на 8 юни 2008.
  7. 1 2 3 4 Burundi. U.S. Department of State. February 2008. Посетен на 8 юни 2008.
  8. Kavamahanga, D. Empowerment of people living with HIV/AIDS in Gitega Province, Burundi Архив на оригинала от 2008-12-10 в Wayback Machine.. International Conference on AIDS 2004. 15 юли 2004. NLM Gateway. Посетен на 22 юни 2008.
  9. 1 2 Eggers, E., Historical Dictionary of Burundi, p. xlix.
  10. Gates, H., Africana, p. 338.
  11. Gates, H., Africana, p. 338 – 9.
  12. 1 2 Eggers, E., Historical Dictionary of Burundi, p. l.
  13. Gates, H., Africana, p. 339.
  14. 1 2 Burundi – Political System and history // Institute for Security Studies, Февруари 2005. Архивиран от оригинала на 7 август 2011. Посетен на 8 юни 2008.
  15. Eastern Africa, 1600 – 1800 AD
  16. Weinstein, W., Political Conflict and Ethnic Strategies, p. 5.
  17. Cook, C., What Happened Where, p. 281.
  18. BBC, Country profile Burundi. Посетен на 29 октомври 2008.
  19. Puddington, A., Freedom of the World, p. 145 – 146.
  20. Burundi Архив на оригинала от 2009-06-17 в Wayback Machine.. International Center for Transitional Justice. Посетен на 27 юли 2008.
  21. Puddington, A., Freedom of the World, p. 146.
  22. Burundi – World Leaders Архив на оригинала от 2011-08-13 в Wayback Machine.. ЦРУ. Посетен на 28 юни 2008.
  23. „Corruption Perceptions Index 2006“ Архив на оригинала от 2007-09-25 в Wayback Machine. (PDF), Transparency International. Посетен на 20 ноември 2007.
  24. Worldwide Deforestation Rates Food and Agriculture Organization of the U.N.: The State of the World's Forests 2003. Published on Mongabay.com. Посетен на 29 юни 2008.
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.