Бурунди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Republika y'u Burundi
République du Burundi
Знаме на Бурунди
Герб на Бурунди
(знаме) (герб)
Девиз: Единство, труд, прогрес
Местоположение на Бурунди
География и население
Площ 27 830 km²
(на 142-ро място)
Столица Бужумбура
Най-голям град Бужумбура
Официален език кирунди, френски
Население (пребр., 2003) 6 054 714
(на 99-то място)
Гъстота на нас. 206 д./km²
Управление
президент Пиер Нкурунзиза
президент Пиер Нкурунзиза
История
Независимост
- обявена
от Белгия
1 юли 1962
Икономика
БВП (ППС, 2009) 1,321 млрд $ [1]
(на 142-ро място)
БВП на човек (ППС) 162 $
Валута бурундийски франк (BIF)
Други данни
Часова зона CAT (UTC+2)
Интернет домейн .bi
Телефонен код 257

Бурунди (официално Република Бурунди) е малка държава в Централна Африка, граничеща с Руанда на север, Демократична република Конго на запад и Танзания на югоизток. Страната няма излаз на море, но югозападната част на Бурунди граничи с езерото Танганика.

Племената Туа, Тутси и Хуту са заселявали територията ѝ до нейното създаване преди повече от пет века. Тази територия била управлявана като кралство от племето Тутси, а в началото на 20 век немци и белгийци се заселват по покрайнините на Тантаника. В следствие Бурунди и Руанда стават европейски колонии, познати като Руанда-Урунди. Социалните различия между племената Тутси и Хуту водят до всеобщ протест в целия регион, който поставя началото на гражданска война през средата на 20 век. Понастоящем Бурунди е демократична република, начело с президент. Шестдесет и два процента от населението изповядва римокатолицизъм, десет процента ислям, а останалата част има туземски вярвания.

Бурунди е една от десетте най-бедни страни в света.[2] Кобалтът и медта са основните ресурси на държавата. Също така Бурунди изнася кафе и захар.

История[редактиране | edit source]

Първите заселници по територията на Бурунди (членове на племето Туа) се появили през 70 000 г. преди Христа.[3] След 5 000 години по тези места започва да живее друга етническа група, Хуту, впоследствие превърнала се в най-голямото племе по териториите на Бурунди и Руанда.[4][5] Това племе основава редица малки кралства до 15 век, когато се появяват членовете на друго племе - Тутси.[6] Заселването на Тутси води до образуване на „Кралство Бурунди“[7] и значителното ѝ разширяване през 17 век.[8][5] Племето господва над земите на Бурунди до края на 19 век.[7]

През 1899 година Бурунди е колонизирана от Германия и включена в състава на Германска Източна Африка.[9] През 1916 година, по време на Първата световна война страната е завзета от белгийски войски.[10] През 1923 година, с решение на Обществото на народите, Бурунди и съседната ѝ Руанда стават белгийски подмандатни територии под името Руанда-Урунди.[9][11] След края на Втората световна война се потвърждава статута на Руанда-Урунди като подопечна територия на Белгия.[9]

Демонстрация на бурундийци в Берлин, Германия

На 27 юни 1962 година ООН отменя белгийската опека над територията Руанда-Урунди. На 1 юли 1962 година Бурунди е провъзгласена за независима държава - конституционна монархия.[10][12] Четири години по-късно страната е обявена за република. През 1993 г. се провеждат първите демократични избори, спечелени от Мелхиор Ндадайе (водач на Хуту). След 1993 година Бурунди е разтърсвана от междуплеменен конфликт, прераснал и във войни между местните племена Тутси и Хуту. Над 300 000 са жертвите на този конфликт само за същата година.[13] На 26 август 2005 г. за президент на страната е избран Пиер Нкурунзиза, който също произхожда от Хуту.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Пиер Нкурунзиза

Бурунди е президентска република, базирана на представителната демокрация и многопартийната система. Президентът е държавен глава.

Президент на Бурунди се избира пряко от народа и има петгодишен мандат.[14] Настоящ президент е Пиер Нкурунзиза. Понастоящем вице-президентите са Йвес Сахингуву и Габриел Нтисезерана.[15]

Законодателната власт е в ръцете на парламента, който е двукамарен и има петгодишен мандат.[16] На 13 март 1992 г. водачът на Тутси, Пиер Буйоя установява конституция, която постановява многопартийна система.[17] В страната към момент има 21 регистрирани партии.[10] На 6 юни 1998 г. конституцията е променена като от един вице-президентите стават двама.

Множество проучвания сочат Бурунди като една от най-корумпираните страни в света.[18]

Административно деление[редактиране | edit source]

Провициите с латинско изписване

Най-голямата административна единица на Бурунди са провинциите. Страната се разделя на 17 провинции,[9] 117 общини[10] и 2638 „подобщини“.[19] От 2000 г. провинцията Бужумбура е разделена на две - Бужумбура Мери и Бужумбура Рурал.[2]

Провинциите са следните:

География[редактиране | edit source]

Карта на Бурунди

Бурунди е най-малката страна в Африка. Тя е далеч от големи източници на вода освен югозападното езерото Танганика и има екваториален климат. Намираща се в Централна Африка, държавата лежи на плато. Средната надморска височина на централното плато е 1 700 метра и по-ниска височина по границите. Най-високият връх, Каронже, е висок 2 685 и се намира на югоизток от столицата, Бужумбура.[20]

В страната голяма част от земята е използвана за земеделие или паша, за чието създаване води до унищожаване на гори, почвена ерозия и загуба на обитаема за животните зона, поради селското населние. Отново поради голямото население унищожаването на горите в страната е почти абсолютно и изцяло. Оставащите 600 кв. км продължават да бъдат унищожавани със скорост от 9% годишно.[21]

Бурунди има два национални парка: Национален парк Кибира на северозапад (малък район от тропически гори, близък до Горски национален парк Нйунгле в Руанда) и Национален парк Рурубу на североизток (следващ реката Рурубу, позната и като Рувубу или Рувуву). И двата парка са открити през 1982, за да предпазят дивия живот.[22] Нил е най-голямата река в Бурунди,[23] а езеро Виктория е източникът. Езерото страната дели с още три други държави: Кения, Танзания и Уганда. Друга река, започваща от Виктория е река Кагера.[24][25]

Икономика[редактиране | edit source]

Повечето земеделци отглеждат маниока и царевица, за да изхранват семействата си. Някои отгелждат кафе, чай, памук и банани за износ. Прекомерното използване на почвата е причина за увеличаващата се ерозия.

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението x1000

От 2008 населението на Бурунди е преброено като 8 691 005 души. При това число трябва да се вземе впредвид ефекта на СПИН, който нанася голяма вреда на населението. Близо 6% от населението е болно от тази болест. Около 500 000 човека са изселени поради това.

Бурундийски жени, носещи традиционни съдове на главите си.

46% от населението са на възраст под 15, а средната възраст е 16,7 години. Детската смъртност се числи на 62 от 1000 родени (2007). Средната продължителност на живота е 51,3 години. Раждаемостта през 2007 е 6,48 деца/жена.

Много от населението също е мигрирало в съседните страни по време на гражданската война. През 2006 в Съединените щати се заселват приблизително 10 000 бежанци. Повечето от бурундийците живеят в селски райони, а само около 6% от населението живее в градове.

Грубо 85% от хората в страната са от етническата група хуту, 15% от останалото население са Тутси. Гъстотата на населнието е около 315 души/кв. км и е от най-високите в Южна Африка (Африка на юг от Сахара). Най-разпространената религия е католицизъм (62%), следвана от туземски вярвания (23%) и малките групи протестанти (5%) и мюсюлмани (10%). Скорошни преброявания сочат, че около 90% от населението е християнско, а останалото в по-голямата си част - мюсюлмани.

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=618&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=54&pr.y=16
  2. а б Eggers, E., Historical Dictionary of Burundi, p. xlix.
  3. Gates, H., Africana, p. 338.
  4. Gates, H., Africana, p. 338–9.
  5. а б Eggers, E., Historical Dictionary of Burundi, p. l.
  6. Gates, H., Africana, p. 339.
  7. а б Burundi - Political System and history. // Institute for Security Studies, February 2005. Посетен на 2008-06-08.
  8. Eastern Africa, 1600–1800 a.d.
  9. а б в г CIA - The World Factbook - Burundi CIA. Retrieved June 8, 2008.
  10. а б в г Burundi. U.S. Department of State. February 2008. Retrieved June 8, 2008.
  11. Weinstein, W., Political Conflict and Ethnic Strategies, p. 5.
  12. Cook, C., What Happened Where, p. 281.
  13. BBC, Country profile Burundi. Available from http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/country_profiles/1068873.stm (accessed on 29-10-08)(1)
  14. Puddington, A., Freedom of the World, p. 146.
  15. Burundi - World Leaders. ЦРУ. Retrieved on June 28, 2008.
  16. Puddington, A., Freedom of the World, p. 145–146.
  17. Burundi. International Center for Transitional Justice. Retrieved on July 27, 2008.
  18. "Corruption Perceptions Index 2006" (PDF), Transparency International. Взето на 20 ноември 2007.
  19. Kavamahanga, D. Empowerment of people living with HIV/AIDS in Gitega Province, Burundi. International Conference on AIDS 2004. July 15, 2004. NLM Gateway. Retrieved on June 22, 2008.
  20. O'Mara, Michael. Facts about the World's Nations. Bronx, New York: H.W. Wilson, 1999. p. 150. ISBN 0824209559
  21. Worldwide Deforestation Rates Food and Agriculture Organization of the U.N.: The State of the World's Forests 2003. Published on Mongabay.com. Retrieved on June 29, 2008.
  22. East, Rob. African Antelope Database 1998. Gland, Switzerland: International Union for Conservation of Nature, 1999. p. 74. ISBN 2831704774.
  23. By Ash, Russell. The Top 10 of Everything. New York, New York: Sterling Publishing Company, Incorporated, 2006. ISBN 060061557X
  24. Klohn, Wulf and Mihailo Andjelic. Lake Victoria: A Case in International Cooperation. Food and Agriculture Organization of the United Nations. Retrieved on July 20, 2008.
  25. Budge, E. A. Wallace, The Egyptian Sudan: Its History and Monuments. Philadelphia, Pennsylvania: J.P. Lippincott Company, 1907. p. 352.

Външни препратки[редактиране | edit source]