Направо към съдържанието

Чад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Чад.

Република Чад
на френски: République du Tchad
на арабски: جمهورية تشاد
      
Девиз: Unité, Travail, Progrès
„Единство, труд, прогрес“
Химн: La Tchadienne
Местоположение на Чад
Местоположение на Чад
География и население
Площ1 284 000 km²
(на 20-о място)
Води1,9%
Климаттропичен, пустинен
СтолицаНджамена
Най-голям градНджамена[1]
Официален език
Религия51,8% ислям
44,1% християнство
2,9% нерелигиозност
0,7% анимизъм
0,5% други
Демонимчадиец
Население (2023)18 523 165
(на 66-о място)
Население (2020)16 244 513
Гъстота на нас.12,1 души/km²
Градско нас.27%
(на 167-о място)
Управление
Формаунитарна република под военна диктатура
ПрезидентМахамат Деби Итно
Министър-председателАлбърт Падаке
ОрганизацииООН, АС и др.
Законодат. властПреходен военен съвет
История
Независимостот Франция
Създадена колония5 септември 1900 г.
Предоставена автономия28 ноември 1958 г.
Суверенна държава11 август 1960 г.
Икономика
БВП (ППС, 2023)32,375 млрд. щ.д.[2]
(на 147-о място)
БВП на човек (ППС)1806 щ.д.
(на 179-о място)
БВП (ном., 2023)12,596 млрд. щ.д.
(на 145-о място)
БВП на човек (ном.)702 щ.д.
(на 183-то място)
ИЧР (2021)0,394 (нисък)
(на 190-о място)
Джини (2018)37,5 (среден)
Прод. на живота54 години
(на 184-то място)
Детска смъртност119/1000
(на 34-то място)
Грамотност25,7%
(на 175-о място)
ВалутаCFA франк (XAF)
Други данни
Часова зонаWAT (UTC+1)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOTD
Интернет домейн.td
Телефонен код+235
ITU префиксTTA-TTZ
Чад в Общомедия

Чад (на арабски: تشاد; на френски: Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник за населението. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било други големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“.[3] В Централен Чад е разположена част от областта Сахел, която разделя цялата страна приблизително на плодороден Юг и неплодороден Север.

Като независима страна, Чад им за столица град Нджамена, който е и най-големият и най-населеният там. Развитието на Чад в този период е затормозено от чуждестранни нахлувания и граждански войни. Преди това, в течение на около половин век, територията е подвластна на Франция, която образува от няколко местни владения относително голяма, но бедна и в значителна степен занемарена колония.

Сателитна снимка на Чад.

По площ Чад се нарежда на 21-во място в света. Общата дължина на държавните граници е 5968 километра.[4] От тях:

Теренът е разнообразен – на север преобладава пустинята, макар и в крайните северозападни части да има планински масиви. В централните части има сухи равнини, а южните са заети от сравнително плодородни низини. Климатът е тропичен на юг и пустинен на север.

Разстоянието от столицата Нджамена до най-близкото пристанище е над 1600 километра.[5][6] Регионът Борку-Енеди-Тибести е най-сухата част от Сахара. Там валежните количества не превишават 50 мм годишно. Местностите по границата с Камерун и ЦАР обаче са доста по-влажни – там валежните количества са от порядъка на 600 – 900 мм на година, като понякога достигат дори 1300 мм. В централните части те са между 300 и 600 мм.[6]

Макар да променя размерите си според сезона,[7] езерото Чад е считано за втория по големина воден басейн на територията на Африка.[8] Площта му днес възлиза на 17 806 кв. км., но в миналото е бивало и многократно по-обширно, а е имало и периоди на пълно пресъхване. Двете най-големи реки са Шари и Логон, които на известно разстояние от него се сливат и после се вливат в езерото Чад, често образувайки големи разливи.[5][9] Най-високата точка е вулканът Еми Куси – 3445 метра над морското равнище. Това е най-високият връх в пустинята Сахара. Най-ниската точка в Чад е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

В страната има значително по мащабите си биоразнообразие, относително успешно съхранявано благодарение на многобройните резервати.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно деление

Устройството на административната система на Чад е повлияно от това на френската. Най-голямата административна единица в Чад са регионите (22 на брой). Всеки регион е управляван от губернатор, пряко избиран от президента. Префектите управляват по-малките административни единици – департаментите (61 на брой в цялата страна). Те се състоят от 200 под-префектури, които на свой ред са съставени от общо 446 кантона.[10][11]

Това е нова система, въведена през 2008 с цел децентрализация на страната. Тя заменя предишното административно деление, при което вместо региони е имало префектури. Взето е решение за замяна на кантоните със „селски общини“ (communautés rurales), чиято цел е увеличаването на ролята на селското население в собственото му икономическо развитие.[12]

Регионите са следните:[13]

Страната е изключително богата на археологически обекти, датиращи от дълбока древност, което се дължи на относително ранното й заселване от разпознаваеми човешки култури - в Северен Чад, където земята по това време е много по-плодородна, отколкото в по-късни времена, то започва между VIII и VII хилядолетие пр.н.е. Някои известни находки в страната са поне от III хилядолетие пр.н.е.[14]

Един от първите народи, основали държава по тези земи, вероятно са били малко проучените сао, вероятно впоследствие победени и асимилирани от Канемската империя,[15][16] една от най-дълго просъществувалите африкански държави, разпространител на исляма в тези части на Сахара. Страната е включена и в обсега на Транссахарската търговия.[17] С отслабването на империята, районът става оспорван между редица местни общности и феодални държави, което проправя пътя за покоряването му от европейските колонизатори.

През 1900 година Франция създава протектората Чад, който се превръща в пълноправна колония през 1920 година, част от Френска Екваториална Африка.[18] Управлението на територията е съсредоточено върху използването й като източник на основната й ценна суровина - памукът от юга на Чад - както и на евтина работна ръка и на военни набори. Извън това, контролът на страната е слаб и не е повсеместен, а властта по места - редовно отстъпвана на местни вождове и султани, нерядко поставяни на власт от самите французи, без явно намерение населението, което е изключително разнообразното от етническа гледна точка, да бъде обединено и сплотено. Малко се прави и за постигане на модернизация и създаване на ефективна инфраструктура.[19] Бойци от колонията участват на френска страна в световните войни през I-та половина на 20. век, включително и като част от Свободна Франция.

Снимка на град Абеше по време на колониалния период.

Чад получава своята независимост на 11 август 1960 г. От 1965 до 1990 г. и в първото десетилетие на 21. век страната страда от поредица от граждански войни, отблъсквайки междувременно либийска инвазия. Но и по-късно северните и източните части на страната, по-специално граничните области със Судан, са особено размирни, поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат (известен е такъв случай от 2008 г.) ООН предупреждава, че насилието, което пораждат, може да ескалира в хуманитарна криза и дори - геноцид.[20] Предвид това, повечето западни страни предупреждават гражданите си да избягват пътувания в Чад.

Първият президент на Чад е Франсоа Томбалбайе, излъчен от Прогресивната партия.[21][22] Той забранява всички опозиционни партии и става авторитарен водач на страната. През 1965 г. избухва гражданска война. 10 години по-късно Томбалбайе е свален от власт и убит, но напрежението и сраженията в Чад продължават.[23] През 1979 година бунтовнически групировки завземат столицата Нджамена, предизвиквайки пълна децентрализация и срив на правителствената система. С това намалява и френското влияние.[24][25] Либия изпраща свои войски по време на политическия вакуум, но претърпява грандиозно поражение и до 1987 е отблъсната напълно в т.нар. Чадско-либийски конфликт.[26]

Новият президент – Хисен Хабре, е подкрепян от Франция. Той установява диктатура, характеризираща се с масовото избиване на различни племенни малцинства, при което загиват между 30 000 и 40 000 души, поради което Хабре си спечелва прякора „Африканският Пиночет“.[27][28] Свален е от власт през 1990 с военен преврат, предвождан от генерал Идрис Деби.[29] При управлението на последния, в Чад започва да се добива промишлено петрол, приходите от който укрепват икономиката и дават надежди за по-мирно бъдеще. Създава се многопартийна система, макар че и така президентът остава почти пълновластен разпоредител с живота на поданиците на страната. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от 2 мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети, което той и прави печелейки отново изборите.[30] Известно време след смъртта на Идрис Деби, президент на Чад става синът му Махамат Деби Итно, който е президент на страната и сега (2024 г.)

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Президентът е държавен глава и има значителни правомощия. Избира се пряко от народа и има 5-годишен мандат. Той е и върховен главнокомандващ на армията и в случай на голяма заплаха може да обяви бедствено положение в цялата страна. Президент към 2024 г. e Махамат Деби Итно.

Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание. То има 155 членове, всеки с 4-годишен мандат. При прокарване на нов закон президентът трябва да го одобри или отхвърли в рамките на 15 дни.

В Чад съществуват около 80 политически партии.[31] Президентът избира министър-председателя (или заема и неговия пост) и правителството и има голямо влияние върху избора на съдии, прокурори, генерали и т.н. Правосъдната система се базира на френската. Най-висшите ѝ институции са Върховният съд и Конституционният съвет. Множество проучвания сочат Чад за най-корумпираната страна в света.[32]

Близо 15 000 чадски войници са се били за Франция във Втората световна война.[33] Този войник е награден с Военен кръст на френската армия.

Въоръжените сили на Чад са сравнително многобройни, като общата численост на личния състав е между 20 000 и 35 000 души. По-големият род войски са сухопътните, а военновъздушните сили заемат относително малък дял в отбраната на страната. Към военните понякога се причисляват и номадски въоръжени формирования и милиции. Голяма част от въоръжението се състои от стари съветски и френски машини. Бронираната техника включва 40 танка Т-55, 115 БРДМ-2, около 30 БТР-60 и десетина ЕЕ-9 Каскавел. Военновъздушните сили разполагат с един тежкотоварен транспортен самолет C-130 Херкулес, два бойни вертолета Ми-24, 6 Су-25 и два леки щурмовика Aermacchi SF-260W като офанзивно средство.[34]

Най-голямата война, в която Чад е участвал, е Либийско-чадската. Тогава Либия претърпява поражение заради лошата си тактическа организация.

Франция има свой контингент от около 250 войници на територията на страната, както и малък брой военни инструктори.

Родилно отделение. Медицинските заведения в страната още са рядкост, въпреки напредъка в здравеопазването й.

Според индекса на човешкото развитие на ООН, Чад е петата най-бедна държава в света. Около 80% от населението живее под линията на бедността.[35] Високата корупция пречи за развитието на стабилна пазарна икономика.

Номиналният БВП се изчислява на около 7 592 000 000 щ.д. за 2010 г. Годишният растеж на БВП е 2% към края на 2010.

Валутните и златни резерви на страната възлизат на 868 млн. щ.д., на 115-о място в света.[36] Външният дълг е относително малък в сравнение с общия БВП и се оценява на около 1,749 млрд. щ.д. за 2008.[37] Чад е страната с най-високата дефлация в света (-8,8%).[38]

Износът на стоки за 2010 се оценява на 3,036 млрд. щ.д., а вносът – на 2,631 млрд. Основни търговски партньори на Чад са САЩ, Китай, Франция, Германия и Камерун.

Работната ръка, която е около 4,29 млн. души, е заета почти изцяло в земеделския сектор. Основни негови продукти са памук, сорго, фъстъци, тютюн, ориз, говеда, овце, кози и камили. Недостигът на вода е един от най-големите проблеми на Чад. Достъп до питейна вода имат само 48% от населението, а до канализация – едва 2%.[7][39] Хората разчитат на дървесината и животинската тор за готвене и отопление.[40]

Индустриалната дейност включва нефт, готови памучни тъкани, бира, сапун, цигари, строителни материали и пакетиране на месо.[41]

Нефтодобивната промишленост, развивана от 2005 г. нататък, носи най-много приходи в държавната хазна и дава надежди за по-стабилно икономическо бъдеще. Тя е обект и на чуждестранни инвестиции, сред които и такава оценявана на 3,7 млрд. щ.д. – разработването на петролни полета край Доба от 2 големи американски корпорации. Интерес в същия сектор проявяват и китайски компании. През 2006 година Чад подписва меморандум на Световната банка, според който 70% от петролните приходи трябва да бъдат похарчени за инфраструктурни проекти и развитие на страната.[42]

Енергийният сектор е сред най-недоразвитите. В Чад има само 1 енергийна компания – STEE, която е полу-държавна. Тя осигурява електричество за 15% от жителите на столицата и само за 1,5% от общото население.[43] От природна гледна точка има предпоставки и за производство на слънчева и ядрена енергия, съответно заради географското разположение на страната (в зона със значително слънчево греене и обширни пустинни райони) и заради залежите на уранова руда в северната й част.

Комуникации и транспорт

[редактиране | редактиране на кода]
Мост над река Брагото

Телекомуникационната система на Чад е ограничена. Стационарните телефонни линии са 13 000 и почти всички постове се намират в столицата Нджамена. Мобилните телефони се изчисляват на 2 686 000 за 2009 г. Има един телевизионен център в столицата и 10 частни радиостанции в цялата страна. Печатните медии са ограничени, най-вече заради ниската грамотност на населението.

Транспортната инфраструктура е неадекватно малка за нуждите на страната. Железопътна система липсва. През 2004 година са съществували малко повече от 550 км асфалтирани пътища.[44] Честите пясъчни бури правят голяма част от пътната мрежа неизползваема за няколко месеца през годината. Не навсякъде в цялата страна съществува снабдяване с гориво за моторни превозни средства.

Чад разчита предимно на речната си флотилия, за да изнася стоките си през Камерун.[45] Съществуват 56 летища, от които само 8 са с асфалтирани писти. Има директни полети до Париж и някои по-големи африкански столици.

Дете от региона Уадаи, Източен Чад.

Общо населението на Чад възлиза на близо 11 млн. души за 2010 г., с годишен прираст от 2,009%. Гъстотата на населението варира силно, което се предпоставя от природните условия – в северната, пустинна и полу-пустинна част на Чад е 0,1 души на км², в столицата – над 55 души/км²[6], а повече от 1/2 от жителите на страната населяват южните ѝ, най-подходящи за земеделие, райони.[46] Сред по-големите градове са Сарх, Мунду, Абеше и Доба, които се разрастват много бързо и започват да заемат все по-голям дял в развитието на икономиката.[5] Същевременно едва 28% от населението живеят в градове, останалите 72% живеят в селските райони, но ръстът на урбанизацията е 4,8% на година.[47]

На север преобладава арабско-мюсюлманското население,[5][17] а на юг - чернокожото християнско или анимистично население. Най-големите етнически групи са Сара, араби и Майо-Кеби. Характерно за населението на север е полуномадският му начин на живот и свързаното с него животновъдство, докато на юг преобладава поливното земеделие. Жителите на Нджамена се занимават предимно с търговия.

Християнството се появява в Чад по време на френската окупация. Католическата Църква (най-голямата християнска институция) е разделена на 8 административни единици: 1 архиепархия (Нджамена), 6 епархии (Доба, Горе, Лаи, Мунду, Пала и Сарх) и 1 апостолически викарият (Монго). Според конституцията населението има пълна религиозна свобода. Враждите на религиозна основа са много по-редки, отколкото в останалите африкански държави.[48] Религиозният състав е следният:[49]

Средната възраст на жителите на Чад е 16,8 години, като при мъжете тя е 15,6, а при жените – 17,9 години. Средната продължителност на живота е 48,33 години. Детската смъртност е много висока – средно 95,31 смъртни случая на 1000 раждания, но между 2005 и 2010 тя е намаляла с около 6 пункта. Населението има следният възрастов състав:[49]

  • 0 – 14 години: 46% (мъже 2 510 656/жени 2 441 780)
  • 15 – 64 години: 51% (мъже 2 531 896/жени 2 960 406)
  • над 65 години: 2,9% (мъже 131 805/жени 182 402)
Членове на племе от северните части на страната, яздещи пъстро украсени коне.

Населението на страната се състои от почти 200 различни етноса, които често говорят собствени езици и диалекти. Официалните и най-разпространени езици в Чад са арабски и френски. Чадската разновидност на арабския се е превърнала в лингва франка за почти всички северни етноси.[17] Заради изключителното разнообразие от етноси страната има богато културно наследство. Правителството полага големи усилия за запазването и популяризирането му зад граница.

Шивач продава традиционни дрехи, шити от него ръчно.

През годината се празнуват 6 национални празника, и множество ислямски и християнски празници. Най-популярни са:[43]

Дансе Горан

Нелицензираното записване и разпространение (т.нар. пиратство) остава проблем пред развитието на музикалната индустрия,[50] но освен това населението трудно възприема по-съвременните музикални стилове, а харесва и поддържа местните и традиционните за страната. Те са базирани на богато разнообразие от музикални инструменти, от които някои са традиционни за по-големите етнически групи. От струнните инструменти най-разпространени са кинде (вид арфа) и хуху (струнен инструмент, подобен на китара, който използва кратуни като резонаторни кутии). Популярни са и барабаните коджо, както и разнообразни флейти, арфи и ударни инструменти.[50]

Типичен чадски пазар.

Просото е основната земеделска култура, която се отглежда в страната. От него се правят десетки видове ястия и напитки. Едно от тях е алиш – тестени топчета от просо, потопени в различни сосове, подобно на супа. На юг това ястие е по-известно като бия. Езерото Чад е основен източник на риба. Пушената риба се нарича банда, а изсушената на слънце – саланга.

Традиционните (ползвани предимно в южните райони) напитки включват сладко питие (каркадже), чиято захар се добива от листа на хибискус и бира, която се прави от просо. Бирата от червено просо е известна като били-били, а тази от бяло просо се нарича кошат.[50]

От медицинска гледна точка в Чад съществува риск от заболявания като жълта треска, дифтерит и тетанус. Болниците в страната са малко и в лошо състояние.

Поради икономическите и политически трудности на страната много малко автори от Чад успяват да получат признание, въпреки са известни поне 100 техни произведения.

По-известните писатели са:

През 2003 година единственият литературен критик на Чад – Ахмат Табойе, създава антология на чадската литература.[50]

Киноиндустрията е слаборазвита, главно заради липсата на средства и годините на политическа нестабилност и войни. В страната има само 1 кино. Успешни местни режисьори са Иса Серж Коело и Махамат Салех Харун, чийто филмДарат“ печели специалната награда на журито на 63-тия кинофестивала във Венеция.[51][52][53]

Демонстрация на бойно изкуство

Най-популярният спорт в Чад е футболът,[54] а националният футболен отбор на страната постепенно се усъвършенства. Други харесвани спортове са борбата, баскетболът, боксът и лекоатлетическите дисциплини.[50] Много местни спортисти са участвали, макар и с ограничен успех, в много летни олимпиади.

  1. N'Djaména www.world-gazetteer.com // Архивиран от оригинала на 2011-11-28. Посетен на 2011-04-04.
  2. www.imf.org
  3. D. Botha, „S.H. Frankel“
  4. CIA-The world Factbook/Chad/Geography // Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2007-11-23.
  5. а б в г „Chad“, Encyclopædia Britannica.
  6. а б в „Chad“. United Nations Commission on Human Rights.
  7. а б EB, „Chad, Lake“, Encyclopædia Britannica.
  8. A. Dinar, Restoring and Protecting the World's Lakes and Reservoirs, 57
  9. J. Chapelle, 10 – 16
  10. „Chad“, Country Reports on Human Rights Practices, (2004)
  11. T. Ndang, „A qui Profitent les Dépenses Sociales au Tchad?“
  12. Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project". World Bank.
  13. République du Tchad – Circonscriptions administratives.
  14. S. Decalo, Historical Dictionary of Chad, 44 – 45
  15. D. Lange, „The Chad region as a crossroad“
  16. S. Decalo, 6
  17. а б в S. Collelo, Chad
  18. S. Decalo, 8, 309
  19. S. Decalo, 8 – 9
  20. BBC News, „Chad may face genocide, UN warns“
  21. S. Nolutshungu, Limits of Anarchy, 17
  22. S. Decalo, 248 – 249
  23. „Death of a Dictator“ Архив на оригинала от 2012-03-25 в Wayback Machine., Тайм, (28 април 1975). Посетен на 3 ноември 2007.
  24. S. Decalo, 12 – 16
  25. S. Nolutshungu, 268
  26. K. Pollack, Arabs at War, 391 – 397
  27. S. Macedo, Universal Jurisdiction, 133 – 134
  28. „Chad: the Habré Legacy“
  29. S. Nolutshungu, 234 – 237
  30. Chad votes to end two-term limit // BBC News, 22 юни 2005. Посетен на 20 септември 2007.
  31. „Chad“, Country Reports on Human Rights Practices, (2006)
  32. „Corruption Perceptions Index 2006“ Архив на оригинала от 2007-09-25 в Wayback Machine. (PDF), Transparency International. Посетен на 20 ноември 2007.
  33. S. Decalo, 53
  34. „World Military Aircraft Inventory“, Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари 2007.
  35. The World's 10 Poorest Countries.
  36. Reserves of foerign exchange and gold – Rank order (CIA) // Архивиран от оригинала на 2007-06-13. Посетен на 2008-01-19.
  37. CIA – The World Factbook – Chad/Economy // Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2008-01-06.
  38. ЦРУ – Списък на страните по процент на инфлацията // Архивиран от оригинала на 2020-05-17. Посетен на 2008-08-01.
  39. „Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project“. World Bank.
  40. „Chad and Cameroon“. Energy Information Administration.
  41. CIA-The World Factbook/Chad/Economy // Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2008-01-06.
  42. World Bank, Govt. of Chad Sign Memorandum of Understanding on Poverty Reduction. World Bank.
  43. а б Chad Country Commercial Guide.
  44. Lettre d'information. Délégation de la Commission Européenne au Tchad.
  45. A. Chowdhury & S. Erdenbileg, Geography Against Development
  46. „Chad Livelihood Profiles“. U.S. Agency for International Development.
  47. ЦРУ.
  48. „Chad“, International Religious Freedom Report 2006.
  49. а б CIA-The World Factbook/Chad/People // Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2008-01-06.
  50. а б в г д „Chad: A Cultural Profile“
  51. N. Young, An interview with Mahamet-Saleh Haroun
  52. BBC News, „Mirren crowned 'queen' at Venice“
  53. D. Alphonse, „Cinéma“
  54. Staff. Chad // FIFA, Goal Programme, 2 юли 2007. Посетен на 10 август 2006.

Цитирани източници

[редактиране | редактиране на кода]
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Тази статия е включена в списъка на избраните на 22 януари 2008. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.