Направо към съдържанието

Чад

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Чад.
Чад
Девиз: „Единство, труд, прогрес“
(на френски: Unité, Travail, Progrès)
Химн: La Tchadienne
Местоположение на Чад
Местоположение на Чад
Административни данни
Официално имеРепублика Чад
Местно имена френски: République du Tchad
на арабски: جمهورية تشاد
Официален езикфренски, арабски
Столица
Най-голям градНджамена
География и население
Площна 20‑о място
0 • Общо1 284 000 km²
0 • Води1,9%
Религия
Демонимчадиец
Населениена 66‑о място
0 • Общо (2024)19 093 595[1]
0 • Оценка (2020)16 244 513
0 • Гъстота15 души/km² (218‑о)
0 • Градско27% (167‑о)
Управление
Формаунитарна полупрезидентска република
(под военна диктатура)
ПрезидентМахамат Деби Итно
Министър-председателАламайе Халина
Законодателна властдвукамарен парламент
Горна камараСенат
Долна камараНародно събрание
История
Независимост
– колония
– автономия
– суверенитет
от Франция
5 септември 1900 г.
28 ноември 1958 г.
11 август 1960 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2026
0 • Общо63 млрд. щ.д.[2] (147‑о)
0 • На човек3240 щ.д.[2] (179‑о)
БВП (ном.)оценка, 2026
0 • Общо23 млрд. щ.д.[2] (145‑о)
0 • На човек1210 щ.д.[2] (183‑то)
ИЧР (2023)0,416[3] (нисък) (190‑о)
Джини (2022)37,4[4] (среден)
ВалутаCFA франк (XAF)
Допълнителна информация
Часова зонаWAT (UTC+1)
Активна лентадясна
Код по ISOTD
Интернет домейн.td
Телефонен код+235
ITU префиксTCD
Чад в Общомедия

Чад (на арабски: تشاد; на френски: Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник за населението. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било други големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“.[5] В Централен Чад е разположена част от областта Сахел, която разделя цялата страна приблизително на плодороден юг и неплодороден север.

Столица на Чад е град Нджамена[6], който е и най-големият и най-населеният. Развитието на Чад в този период е затормозено от чуждестранни нахлувания и граждански войни. През първата половина на XX век територията е подвластна на Франция, която образува от няколко местни владения относително голяма, но бедна и в значителна степен занемарена колония.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Сателитна снимка на Чад.
 Основна статия: География на Чад

По площ Чад се нарежда на 21-во място в света. Общата дължина на държавните граници е 5968 километра.[7] От тях:

Теренът е разнообразен – на север преобладава пустиня, макар и в крайните северозападни части да има планински масиви. В централните части има сухи равнини, а южните са заети от сравнително плодородни низини. Климатът е тропичен на юг и пустинен на север.

Разстоянието от столицата Нджамена до най-близкото пристанище е над 1600 километра.[8][9] Регионът Борку-Енеди-Тибести е най-сухата част от Сахара. Там валежните количества не превишават 50 мм годишно. Местностите по границата с Камерун и ЦАР обаче са доста по-влажни – там валежните количества са от порядъка на 600 – 900 мм на година, като понякога достигат дори 1300 мм. В централните части те са между 300 и 600 мм.[9]

Макар да променя размерите си според сезона,[10] езерото Чад е считано за втория по големина воден басейн на територията на Африка.[11] Площта му възлиза на 17 806 кв.км, но в миналото е бивало и многократно по-обширно, а е имало и периоди на пълно пресъхване. Двете най-големи реки са Шари и Логон, които на известно разстояние от езерото се сливат и после се вливат в езерото Чад, често образувайки големи разливи.[8][12] Най-високата точка е вулканът Еми Куси – 3445 метра над морското равнище. Това е най-високият връх в пустинята Сахара. Най-ниската точка в Чад е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

В страната има значително по мащабите си биоразнообразие, относително успешно съхранявано благодарение на многобройните резервати.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Административно деление на Чад
Административно деление

Устройството на административната система на Чад е повлияно от това на френската. Най-голямата административна единица в Чад са регионите (22 на брой). Всеки регион е управляван от губернатор, пряко избиран от президента. Префектите управляват по-малките административни единици – департаментите (61 на брой в цялата страна). Те се състоят от 200 под-префектури, които на свой ред са съставени от общо 446 кантона.[13][14]

Това е нова система, въведена през 2008 с цел децентрализация на страната. Тя заменя предишното административно деление, при което вместо региони е имало префектури. Взето е решение за замяна на кантоните със „селски общини“ (communautés rurales), чиято цел е увеличаването на ролята на селското население в собственото му икономическо развитие.[15]

Регионите са следните:[16]

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Чад

Страната е изключително богата на археологически обекти, датиращи от дълбока древност, което се дължи на относително ранното ѝ заселване от разпознаваеми човешки култури – в Северен Чад, където земята по това време е много по-плодородна, отколкото в по-късни времена, то започва между VIII и VII хилядолетие пр.н.е. Някои известни находки в страната са поне от III хилядолетие пр.н.е.[17]

Един от първите народи, основали държава по тези земи, вероятно са били малко проучените сао, вероятно впоследствие победени и асимилирани от Канемската империя[18][19] – една от най-дълго просъществувалите африкански държави, разпространител на исляма в тези части на Сахара. Страната е включена и в обсега на Транссахарската търговия.[20] С отслабването на империята районът става оспорван между редица местни общности и феодални държави, което проправя пътя за покоряването му от европейските колонизатори.

През 1900 година Франция създава протектората Чад, който се превръща в пълноправна колония през 1920 година, част от Френска Екваториална Африка.[21] Управлението на територията е съсредоточено върху използването ѝ като източник на основната ѝ ценна суровина – памукът от юга на Чад – както и на евтина работна ръка и на военни набори. Извън това, контролът на страната е слаб и не е повсеместен, а властта по места – редовно отстъпвана на местни вождове и султани, нерядко поставяни на власт от самите французи, без явно намерение населението, което е изключително разнообразното от етническа гледна точка, да бъде обединено и сплотено. Малко се прави и за постигане на модернизация и създаване на ефективна инфраструктура.[22] Бойци от колонията участват на френска страна в световните войни през първата половина на XX век, включително и като част от Свободна Франция.

Снимка на град Абеше по време на колониалния период

Чад получава своята независимост на 11 август 1960 г. От 1965 до 1990 г. и в първото десетилетие на 21. век страната страда от поредица от граждански войни, отблъсквайки междувременно либийска инвазия. Но и по-късно северните и източните части на страната, по-специално граничните области със Судан, са особено размирни, поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат (известен е такъв случай от 2008 г.) ООН предупреждава, че насилието, което пораждат, може да ескалира в хуманитарна криза и дори – геноцид.[23] Предвид това повечето западни страни предупреждават гражданите си да избягват пътувания в Чад.

Първият президент на Чад е Франсоа Томбалбайе, излъчен от Прогресивната партия.[24][25] Той забранява всички опозиционни партии и става авторитарен водач на страната. През 1965 г. избухва гражданска война. 10 години по-късно Томбалбайе е свален от власт и убит, но напрежението и сраженията в Чад продължават.[26] През 1979 година бунтовнически групировки завземат столицата Нджамена, предизвиквайки пълна децентрализация и срив на правителствената система. С това намалява и френското влияние.[27][28] Либия изпраща свои войски по време на политическия вакуум, но претърпява грандиозно поражение и до 1987 е отблъсната напълно в т.нар. Чадско-либийски конфликт.[29]

Новият президент Хисен Хабре е подкрепян от Франция. Той установява диктатура, характеризираща се с масовото избиване на различни племенни малцинства, при което загиват между 30 и 40 хиляди души, поради което Хабре си спечелва прякора „Африканският Пиночет“.[30][31] Свален е от власт през 1990 с военен преврат, предвождан от генерал Идрис Деби.[32] При управлението на последния, в Чад започва да се добива промишлено петрол, приходите от който укрепват икономиката и дават надежди за по-мирно бъдеще. Създава се многопартийна система, макар че и така президентът остава почти пълновластен разпоредител с живота на поданиците на страната. През юни 2005 успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от 2 мандата и позволява да се кандидатира за трети, което той и прави печелейки отново изборите.[33] Известно време след смъртта на Идрис Деби президент на Чад става синът му Махамат Деби Итно.

Политика

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Политика на Чад

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Президентът е държавен глава и има значителни правомощия. Избира се пряко от народа и има 5-годишен мандат. Той е и върховен главнокомандващ на армията и в случай на голяма заплаха може да обяви бедствено положение в цялата страна. Президент към 2024 г. e Махамат Деби Итно.

Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание. То има 155 членове, всеки с 4-годишен мандат. При прокарване на нов закон президентът трябва да го одобри или отхвърли в рамките на 15 дни.

В Чад съществуват около 80 политически партии.[34] Президентът избира министър-председателя (или заема и неговия пост) и правителството и има голямо влияние върху избора на съдии, прокурори, генерали и т.н. Правосъдната система се базира на френската. Най-висшите ѝ институции са Върховният съд и Конституционният съвет. Множество проучвания сочат Чад за най-корумпираната страна в света.[35]

Въоръжени сили

[редактиране | редактиране на кода]
Близо 15 хил. чадски войници са се били за Франция във Втората световна война.[36] Този войник е награден с Военен кръст на френската армия.
 Основна статия: Въоръжени сили на Чад

Въоръжените сили на Чад са сравнително многобройни, като общата численост на личния състав е между 20 и 35 хил. души. По-големият род войски са сухопътните, а военновъздушните сили заемат относително малък дял в отбраната на страната. Към военните понякога се причисляват и номадски въоръжени формирования и милиции. Голяма част от въоръжението се състои от стари съветски и френски машини. Бронираната техника включва 40 танка Т-55, 115 БРДМ-2, около 30 БТР-60 и десетина ЕЕ-9 Каскавел. Военновъздушните сили разполагат с един тежкотоварен транспортен самолет C-130 Херкулес, два бойни вертолета Ми-24, 6 Су-25 и два леки щурмовика Aermacchi SF-260W като офанзивно средство.[37]

Най-голямата война, в която Чад е участвал, е Либийско-чадската. Тогава Либия претърпява поражение заради лошата си тактическа организация.

Франция има свой контингент от около 250 войници на територията на страната, както и малък брой военни инструктори.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Икономика на Чад
Родилно отделение – медицинските заведения в страната още са рядкост, въпреки напредъка в здравеопазването

Общи показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Според индекса на човешкото развитие на ООН, Чад е петата най-бедна държава в света. Около 80% от населението живее под линията на бедността.[38] Високата корупция пречи за развитието на стабилна пазарна икономика.

Номиналният БВП се изчислява на около 7 592 000 000 щ.д. за 2010 г. Годишният растеж на БВП е 2% към края на 2010.

Валутните и златни резерви на страната възлизат на 868 млн. щ.д., на 115-о място в света.[39] Външният дълг е относително малък в сравнение с общия БВП и се оценява на около 1,749 млрд. щ.д. за 2008.[40] Чад е страната с най-високата дефлация в света (-8,8%).[41]

Износът на стоки за 2010 се оценява на 3,036 млрд. щ.д., а вносът – на 2,631 млрд. Основни търговски партньори на Чад са САЩ, Китай, Франция, Германия и Камерун.

Сектори

[редактиране | редактиране на кода]

Работната ръка, която е около 4,29 млн. души, е заета почти изцяло в земеделския сектор. Основни негови продукти са памук, сорго, фъстъци, тютюн, ориз, говеда, овце, кози и камили. Недостигът на вода е един от най-големите проблеми на Чад. Достъп до питейна вода имат само 48% от населението, а до канализация – едва 2%.[10][42] Хората разчитат на дървесината и животинската тор за готвене и отопление.[43]

Индустриалната дейност включва нефт, готови памучни тъкани, бира, сапун, цигари, строителни материали и пакетиране на месо.[44]

Нефтодобивната промишленост, развивана от 2005 г. нататък, носи най-много приходи в държавната хазна и дава надежди за по-стабилно икономическо бъдеще. Тя е обект и на чуждестранни инвестиции, сред които и такава оценявана на 3,7 млрд. щ.д. – разработването на петролни полета край Доба от 2 големи американски корпорации. Интерес в същия сектор проявяват и китайски компании. През 2006 година Чад подписва меморандум на Световната банка, според който 70% от петролните приходи трябва да бъдат похарчени за инфраструктурни проекти и развитие на страната.[45]

Енергийният сектор е сред най-недоразвитите. В Чад има само 1 енергийна компания – STEE, която е полу-държавна. Тя осигурява електричество за 15% от жителите на столицата и само за 1,5% от общото население.[46] От природна гледна точка има предпоставки и за производство на слънчева и ядрена енергия, съответно заради географското разположение на страната (в зона със значително слънчево греене и обширни пустинни райони) и заради залежите на уранова руда в северната ѝ част.

Комуникации и транспорт

[редактиране | редактиране на кода]
Мост над река Брагото
 Основна статия: Комуникации в Чад

Телекомуникационната система на Чад е ограничена. Стационарните телефонни линии са 13 хил. и почти всички постове се намират в столицата Нджамена. Мобилните телефони се изчисляват на 2 686 000 за 2009 г. Има един телевизионен център в столицата и 10 частни радиостанции в цялата страна. Печатните медии са ограничени, най-вече заради ниската грамотност на населението.

 Основна статия: Транспорт в Чад

Транспортната инфраструктура е неадекватно малка за нуждите на страната. Железопътна система липсва. През 2004 година са съществували малко повече от 550 км асфалтирани пътища.[47] Честите пясъчни бури правят голяма част от пътната мрежа неизползваема за няколко месеца през годината. Не навсякъде в цялата страна съществува снабдяване с гориво за моторни превозни средства.

Чад разчита предимно на речната си флотилия, за да изнася стоките си през Камерун.[48] Съществуват 56 летища, от които само 8 са с асфалтирани писти. Има директни полети до Париж и някои по-големи африкански столици.

Население

[редактиране | редактиране на кода]
Дете от региона Уадаи, Източен Чад.
 Основна статия: Население на Чад

Общо населението на Чад възлиза на близо 11 млн. души за 2010 г., с годишен прираст от 2,009%. Гъстотата на населението варира силно, което се предпоставя от природните условия – в северната, пустинна и полупустинна част на Чад е 0,1 души на км², в столицата – над 55 души/км²[9], а повече от 1/2 от жителите на страната населяват южните ѝ, най-подходящи за земеделие, райони.[49] Сред по-големите градове са Сарх, Мунду, Абеше и Доба, които се разрастват много бързо и започват да заемат все по-голям дял в развитието на икономиката.[8] Същевременно едва 28% от населението живеят в градове, останалите 72% живеят в селските райони, но ръстът на урбанизацията е 4,8% на година.[50]

На север преобладава арабско-мюсюлманското население,[8][20] а на юг – чернокожото християнско или анимистично население. Най-големите етнически групи са сара, араби и Майо-Кеби. Характерно за населението на север е полуномадският му начин на живот и свързаното с него животновъдство, докато на юг преобладава поливното земеделие. Жителите на Нджамена се занимават предимно с търговия.

Християнството се появява в Чад по време на френската окупация. Католическата църква (най-голямата християнска институция) е разделена на 8 административни единици: 1 архиепархия (Нджамена), 6 епархии (Доба, Горе, Лаи, Мунду, Пала и Сарх) и 1 апостолически викарият (Монго). Според конституцията населението има пълна религиозна свобода. Враждите на религиозна основа са много по-редки, отколкото в останалите африкански държави.[51] Религиозният състав е следният:[52]

Средната възраст на жителите на Чад е 16,8 години, като при мъжете тя е 15,6, а при жените – 17,9 години. Средната продължителност на живота е 48,33 години. Детската смъртност е много висока – средно 95,31 смъртни случая на 1000 раждания, но между 2005 и 2010 тя е намаляла с около 6 пункта. Населението има следният възрастов състав:[52]

  • 0 – 14 години: 46% (мъже 2 510 656/жени 2 441 780)
  • 15 – 64 години: 51% (мъже 2 531 896/жени 2 960 406)
  • над 65 години: 2,9% (мъже 131 805/жени 182 402)
Членове на племе от северните части на страната, яздещи пъстро украсени коне

Населението на страната се състои от почти 200 различни етноса, които често говорят собствени езици и диалекти. Официалните и най-разпространени езици в Чад са арабски и френски. Чадската разновидност на арабския се е превърнала в лингва франка за почти всички северни етноси.[20] Заради изключителното разнообразие от етноси страната има богато културно наследство. Правителството полага големи усилия за запазването и популяризирането му зад граница.

Култура

[редактиране | редактиране на кода]
Шивач продава традиционни дрехи, шити от него ръчно.
 Основна статия: Култура на Чад

Празници

[редактиране | редактиране на кода]

През годината се празнуват 6 национални празника и множество ислямски и християнски празници. Най-популярни са:[46]

Музика

[редактиране | редактиране на кода]
Дансе Горан

Нелицензираното записване и разпространение (т.нар. пиратство) остава проблем пред развитието на музикалната индустрия,[53] но освен това населението трудно възприема по-съвременните музикални стилове, а харесва и поддържа местните и традиционните за страната. Те са базирани на богато разнообразие от музикални инструменти, от които някои са традиционни за по-големите етнически групи. От струнните инструменти най-разпространени са кинде (вид арфа) и хуху (струнен инструмент, подобен на китара, който използва кратуни като резонаторни кутии). Популярни са и барабаните коджо, както и разнообразни флейти, арфи и ударни инструменти.[53]

Храна и напитки

[редактиране | редактиране на кода]
Типичен чадски пазар

Просото е основната земеделска култура, която се отглежда в страната. От него се правят десетки видове ястия и напитки. Едно от тях е алиш – тестени топчета от просо, потопени в различни сосове, подобно на супа. На юг това ястие е по-известно като бия. Езерото Чад е основен източник на риба. Пушената риба се нарича банда, а изсушената на слънце – саланга.

Традиционните (ползвани предимно в южните райони) напитки включват сладко питие (каркадже), чиято захар се добива от листа на хибискус и бира, която се прави от просо. Бирата от червено просо е известна като били-били, а тази от бяло просо се нарича кошат.[53]

Здравеопазване

[редактиране | редактиране на кода]

От медицинска гледна точка в Чад съществува риск от заболявания като жълта треска, дифтерит и тетанус. Болниците в страната са малко и в лошо състояние.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Поради икономическите и политически трудности на страната много малко автори от Чад успяват да получат признание, въпреки че са известни поне 100 техни произведения.

По-известните писатели са:

През 2003 година единственият литературен критик на Чад – Ахмат Табойе, създава антология на чадската литература.[53]

Кино

[редактиране | редактиране на кода]

Киноиндустрията е слаборазвита, главно заради липсата на средства и годините на политическа нестабилност и войни. В страната има само 1 кино. Успешни местни режисьори са Иса Серж Коело и Махамат Салех Харун, чийто филм „Дарат“ печели специалната награда на журито на 63-тия кинофестивала във Венеция.[54][55][56]

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Спорт в Чад
Демонстрация на бойно изкуство

Най-популярният спорт в Чад е футболът,[57] а националният футболен отбор на страната постепенно се усъвършенства. Други харесвани спортове са борбата, баскетболът, боксът и лекоатлетическите дисциплини.[53] Много местни спортисти са участвали, макар и с ограничен успех, в много летни олимпиади.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ web.archive.org
  2. 1 2 3 4 World Economic Outlook Database, October 2025 :Edition (Chad) // Международен валутен фонд, 14 октомври 2025.
  3. ↑ Human Development Reports 2023/24
  4. ↑ Gini Index coefficient // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2021. Посетен на 15 юни 2026.
  5. ↑ D. Botha, „S.H. Frankel“
  6. ↑ N'Djaména www.world-gazetteer.com // Архивиран от оригинала на 28 ноември 2011. Посетен на 4 април 2011.
  7. ↑ CIA-The world Factbook/Chad/Geography // Архивиран от оригинала на 24 април 2020. Посетен на 23 ноември 2007.
  8. 1 2 3 4 „Chad“, Encyclopædia Britannica.
  9. 1 2 3 „Chad“. United Nations Commission on Human Rights.
  10. 1 2 EB, „Chad, Lake“, Encyclopædia Britannica.
  11. ↑ A. Dinar, Restoring and Protecting the World's Lakes and Reservoirs, 57
  12. ↑ J. Chapelle, 10 – 16
  13. ↑ „Chad“, Country Reports on Human Rights Practices, (2004)
  14. ↑ T. Ndang, „A qui Profitent les Dépenses Sociales au Tchad?“
  15. ↑ Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project". World Bank.
  16. ↑ République du Tchad – Circonscriptions administratives.
  17. ↑ S. Decalo, Historical Dictionary of Chad, 44 – 45
  18. ↑ D. Lange, „The Chad region as a crossroad“
  19. ↑ S. Decalo, 6
  20. 1 2 3 S. Collelo, Chad
  21. ↑ S. Decalo, 8, 309
  22. ↑ S. Decalo, 8 – 9
  23. ↑ BBC News, „Chad may face genocide, UN warns“
  24. ↑ S. Nolutshungu, Limits of Anarchy, 17
  25. ↑ S. Decalo, 248 – 249
  26. ↑ „Death of a Dictator“ Архив на оригинала от 2012-03-25 в Wayback Machine., Тайм, (28 април 1975). Посетен на 3 ноември 2007.
  27. ↑ S. Decalo, 12 – 16
  28. ↑ S. Nolutshungu, 268
  29. ↑ K. Pollack, Arabs at War, 391 – 397
  30. ↑ S. Macedo, Universal Jurisdiction, 133 – 134
  31. ↑ „Chad: the Habré Legacy“
  32. ↑ S. Nolutshungu, 234 – 237
  33. ↑ Chad votes to end two-term limit // BBC News, 22 юни 2005. Посетен на 20 септември 2007.
  34. ↑ „Chad“, Country Reports on Human Rights Practices, (2006)
  35. ↑ „Corruption Perceptions Index 2006“ Архив на оригинала от 2007-09-25 в Wayback Machine. (PDF), Transparency International. Посетен на 20 ноември 2007.
  36. ↑ S. Decalo, 53
  37. ↑ „World Military Aircraft Inventory“, Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари 2007.
  38. ↑ The World's 10 Poorest Countries.
  39. ↑ Reserves of foerign exchange and gold – Rank order (CIA) // Архивиран от оригинала на 13 юни 2007. Посетен на 19 януари 2008.
  40. ↑ CIA – The World Factbook – Chad/Economy // Архивиран от оригинала на 24 април 2020. Посетен на 6 януари 2008.
  41. ↑ ЦРУ – Списък на страните по процент на инфлацията // Архивиран от оригинала на 17 май 2020. Посетен на 1 август 2008.
  42. ↑ „Chad – Community Based Integrated Ecosystem Management Project“. World Bank.
  43. ↑ „Chad and Cameroon“. Energy Information Administration.
  44. ↑ CIA-The World Factbook/Chad/Economy // Архивиран от оригинала на 24 април 2020. Посетен на 6 януари 2008.
  45. ↑ World Bank, Govt. of Chad Sign Memorandum of Understanding on Poverty Reduction. World Bank.
  46. 1 2 Chad Country Commercial Guide.
  47. ↑ Lettre d'information. Délégation de la Commission Européenne au Tchad.
  48. ↑ A. Chowdhury & S. Erdenbileg, Geography Against Development
  49. ↑ „Chad Livelihood Profiles“. U.S. Agency for International Development.
  50. ↑ ЦРУ.
  51. ↑ „Chad“, International Religious Freedom Report 2006.
  52. 1 2 CIA-The World Factbook/Chad/People // Архивиран от оригинала на 24 април 2020. Посетен на 6 януари 2008.
  53. 1 2 3 4 5 „Chad: A Cultural Profile“
  54. ↑ N. Young, An interview with Mahamet-Saleh Haroun
  55. ↑ BBC News, „Mirren crowned 'queen' at Venice“
  56. ↑ D. Alphonse, „Cinéma“
  57. ↑ Staff. Chad // FIFA, Goal Programme, 2 юли 2007. Архивиран от оригинала на 29 юни 2007. Посетен на 10 август 2006.

Цитирани източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Портал
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Тази статия е включена в списъка на избраните на 22 януари 2008. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чад&oldid=13033048“.