Тетанус
| Столбняк | |
|---|---|
 Опистотонус при пациент болен от тетанус. Картината е нарисувана от сър Чарлз Бел, 1809 г. |
|
| Специалност | заразни болести |
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | A33-A35 |
| МКБ-9 | 037, 771.3 |
|
База данни DiseasesDB |
2829 |
|
База данни MedlinePlus |
000615 |
|
База данни eMedicine |
emerg/574 |
| Столбняк в Общомедия | |
Тетанус (на латински: Tetanus) е остропротичаща, незаразна ранева инфекция при всички бозайници. Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинически заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура на тялото. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура.
Исторически сведения за заболяването[редактиране | редактиране на кода]
Заболяването е известно от дълбока древност. За връзката му с предходни рани и последващо развитие на болестта обръщат внимание лекарите още от ранните цивилизации в Египет, Гърция, Индия и Китай. През IV век пр.н.е. пръв Хипократ описва клиничната картина на заболяването при собствения си син, който умира от тетанус. В изучаването на болестта се включват и Гален, Целз, Аретей, Авицена, Амброаз Паре и други известни лекари в древността и средновековието.
Същинското научно изследване на тетануса започва през втората половина на XIX век. Установена е връзката на тетануса от рана (Carte и Ruttoue, 1884), а Nikolaier възпроизвежда болестта след замърсяване на рана с градинска пръст. Изолирането на чиста култура на причинителя прави японския микробиолог С. Китадзато през 1887 г., а през 1890 г. съвместно с немския бактериолог Емил фон Беринг създават първия анатоксичен серум. През 1923 г. френският имунолог Гастон Рамон произвежда анатоксин за активна имунизация.
Етиология[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Причинителят на тетануса се нарича Clostridium tetani. Той представлява грамположителна тънка подвижна пръчица, строг анаероб и образува спори. Краищата на пръчицата са закръглени. Дължината им е 4 – 8 μm, а ширината 0,3 – 0,8 μm, притежава и до 20 дълги флагелума.
Причинителят се отнася към групата условнопатогенни микроорганизми. Той е естествен обитател на храносмилателната система на животните и човека, където живее и се размножава без да причинява вреда на организма. Чрез изпражненията попада в околната среда. Среща се в огромни количества в оборския тор, градински и обработени с тор почви, пасища, води и замърсени с фекалии места и повърхности.
В присъствие на кислород и температура над 4 °C образува спори. Те са устойчиви на външно въздействие: издържат при температура до 90 °C за 2 часа, при температура на кипене умират след 1 – 3 часа. В тор и почва се съхранява до 10 години. При липса на кислород, температура 37 °C и достатъчна влажност, спорите прорастват в неустойчивата вегетативна форма.
В организма и хранителни среди вегетативната форма образува силен токсин, съдържащ няколко съставки:
- невротоксин – тетаноспазмин;
- хемотоксин – тетанолизин;
- фибролизин.
От трите, решаващ токсин за демонстриране на характерната клинична картина е невротоксинът. Токсинът образуван от Clostridium tetani е силна биологична отрова, която отстъпва по сила обаче на ботулиновия токсин.
Възприемчивост[редактиране | редактиране на кода]
Най-възприемчиви са коне и магарета, следвани от говеда, овце и свине. Доста по-рядко боледуват кучета и котки. Младите животни са много по-чувствителни към заразяване. Хората също са силно възприемчиви към заболяването.
| Вид животни | Единица доза |
|---|---|
| Кон | 1 |
| Морско свинче | 2 |
| Човек | 3 |
| Мишка | 12 |
| Заек | 24 |
| Куче | 600 |
| Котка | 7200 |
| Птица | 360 000 |
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Тетанусът се среща във всички страни със спорадични случаи на заболели хора. В страните от тропическа Африка и Азия случаите на тетанус придобиват ензоотичен характер. При животните случаите на тетанус са повсеместно разпространени особено при селскостопанските животни и тези използвани с цел впрегатна сила.
Епизоотология[редактиране | редактиране на кода]
Тетанусът е ранева инфекция. Спорите на причинителя трябва да попаднат дълбоко в размачканите тъкани, възникнали в резултат на нараняване. Такива случаи най-често възникват при кастрации, недобре обработена пъпна връв, неправилно подковаване, прободни и огнестрелни рани и други. При говедата са наблюдавани случаи на тетанус в резултат на чуждо тяло в предстомашията. Попаднал дълбоко в анаеробни условия причинителят бързо прораства в своята вегетативна форма и започва да продуцира токсин.
Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]
При хората тетанус настъпва най-вече в резултат на убождане, замърсяване на разкъсни и контузни рани, при по-тежки контузии включително и фрактури. Особено опасни са малките прободни рани със замърсени остри предмети, за които обикновено не се търси лекарска помощ.
Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]
Водещ фактор в проявата на клиничната картина е тетаноспазминът. Той засяга гръбначния и продълговатия мозък. Нарушава се образуването на ацетилхолинестеразата и нервните клетки изпадат във възбуда. Довежда се до повишена рефлекторна възбудимост, от която възникват тоничните спазми на мускулатурата. Смърт настъпва след няколко дена в резултат на смущения в дишането.
Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]
Инкубационният период обикновено продължава 7 – 21 дена. Много рядко той може да е в рамките на 24 часа (при пъпна инфекция), описани са и случаи, в които той продължава 60 дни.
В резултат на клиничните признаци са отдиференцирани четири форми на тетанус.
Локална форма[редактиране | редактиране на кода]
Това е доста рядка форма на проявление и се среща при видове (например при кучета), които са до известна степен устойчиви към заболяването. Обикновено се наблюдават тонични спазми в областта на проникване на микроорганизма, които постепенно отшумяват. Смъртността при тази форма е много ниска – около 1% от случаите.
Черепна форма[редактиране | редактиране на кода]
Рядка форма на тетанус. Заболяването възниква в резултат на отит или след травми на главата. Наблюдават се спазми на лицевите нерви.
Генерализирана форма[редактиране | редактиране на кода]
Най-често срещаната форма. Наблюдава се при 80% от случаите. Първият признак е скованост (тризмус) на долната челюст. Апетитът е запазен, но поради парализата на лицевата мускулатура болният не може да се храни. Последва се от скованост на шията, затруднение при преглъщане и ригидност на гръдна и телесна мускулатура. Други симптоми включват повишена температура, изпотяване, повишено кръвно налягане, както и бърз сърдечен ритъм. Спазмите могат да се появяват често на кратки интервали и да продължат до няколко минути. Наблюдава се характерна стойка на тялото (опистотонус) с изпъната назад глава и крайници насочени напред. При животните стойката на тялото наподобява на „магаре за рязане на дърва“. Спазмите продължават от 2 – 3 дена до 3 – 4 седмици в зависимост от изхода. При тази форма процентът на смъртност е много висок.
Неонатална форма[редактиране | редактиране на кода]
Това е форма на генерализиран тетанус и се проявява при новородени. Тя възниква при кърмачета, които не са придобили пасивен имунитет. Той обикновено се появява при прерязване на пъпната връв с нестерилни инструменти. Неонаталният тетанус се среща често в много развиващи се страни и е отговорен за около 14% от смъртните случаи на новородени. Тази форма е изключително рядко срещана в развитите страни.[2]
Патологоанатомични изменения[редактиране | редактиране на кода]
Няма характерна картина при аутопсия на трупа. Налице са признаци на асфиксия – лошо съсирена кръв, хиперемия и оток на белия дроб. В много от случаите е трудно да се открие входната врата на инфекцията – рана.
Диагноза[редактиране | редактиране на кода]
Поставянето на диагноза се базира на характерната клинична картина и данните от анамнезата. Лабораторните резултати нямат съществен принос в поставянето ѝ.
В диференциално отношение е нужно да се имат предвид следните заболявания – остър мускулен ревматизъм, бяс, отравяния, менингит, енцефалит и др.
Лечение[редактиране | редактиране на кода]
В случай на нараняване и замърсяване е нужно веднага раната да се обработи с антисептици и да се потърси лекарска помощ.
В случай на проявени клинични признаци, при лечението е нужно вниманието да се насочи към:
- прекратяване на продукцията на токсин в мястото на проникване на инфекцията;
- неутрализиране на токсина в кръвта;
- намаляване и ограничаване на спазмите на организма;
- поддържане на сърдечно-съдовата и дихателната дейност;
- Регулиране на водно-солевия баланс на организма.
Профилактика[редактиране | редактиране на кода]
При човека имунизация се провежда от ранна детска възраст с комбинирана ваксина. В случай на нараняване се прилага и профилактично третиране със серум.
При животните подкожно се прилага тетаничен анатоксин преципитат. Имунитетът продължава до 2 години. Повторно имунизиране на животното в рамките до една година след първата ваксинация изгражда почти доживотен имунитет.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Болести при кучето, ИК „Агропрес“ 1996 г., стр.531
- ↑ СЗО. Maternal and Neonatal Tetanus Elimination by 2005. // 1 ноември 2000. Посетен на 15 март 2009.
- „Зоонози болести общи за животните и човека“, Земиздат 1992 г., стр. 55 – 61.
- „Болести при кучето“, ИК „Агропрес“ 1996 г., стр. 530 – 533.
