Тетанус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Опистотонус при пациент болен от тетанус. Картината е нарисувана от сър Чарлз Бел, 1809 г.

Тетанус (на латински: Tetanus) е остропротичаща, неконтагиозна ранева инфекция при всички бозайници. Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Клинически заболяването се демонстрира с повишена рефлекторна възбудимост, тонични спазми на отделни мускулни групи или цялата мускулатура на тялото. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | редактиране на кода]

Заболяването е известно от дълбока древност. За връзката му с предходни рани и последващо развитие на болестта обръщат внимание лекарите още от ранните цивилизации в Египет, Гърция, Индия и Китай. През IV век пр.н.е. пръв Хипократ описва клиничната картина на заболяването при собствения си син, който умира от тетанус. В изучаването на болестта се включват и Гален, Целз, Аретей, Авицена, Амброаз Паре и други известни лекари в древността и средновековието.

Същинското научно изследване на тетануса започва през втората половина на XIX век. Установена е връзката на тетануса от рана (Carte и Ruttoue, 1884), а Nikolaier възпроизвежда болестта след замърсяване на рана с градинска пръст. Изолирането на чиста култура на причинителя прави японския микробиолог С. Китадзато през 1887 г., а през 1890 г. съвместно с немския бактериолог Емил фон Беринг създават първия анатоксичен серум. През 1923 г. френския имунолог Гастон Рамон произвежда анатоксин за активна имунизация.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Причинителят на тетануса се нарича Clostridium tetani. Той представлява грамположителна тънка подвижна пръчица, строг анаероб и образува спори. Краищата на пръчицата са закръглени. Дължината им е 4 – 8 μm, а ширината 0,3 – 0,8 μm, притежава и до 20 дълги флагелума.

Причинителят се отнася към групата условнопатогенни микроорганизми. Той е естествен обитател на храносмилателната система на животните и човека, където живее и се размножава без да причинява вреда на организма. Чрез изпражненията попада в околната среда. Среща се в огромни количества в оборския тор, градински и обработени с тор почви, пасища, води и замърсени с фекалии места и повърхности.

В присъствие на кислород и температура над 4°C образува спори. Те са устойчиви на външно въздействие: издържат при температура до 90°C за 2 часа, при температура на кипене умират след 1 – 3 часа. В тор и почва се съхранява до 10 години. При липса на кислород, температура 37°C и достатъчна влажност, спорите прорастват в неустойчивата вегетативна форма.

В организма и хранителни среди вегетативната форма образува силен токсин, съдържащ няколко съставки:

От трите, решаващ токсин за демонстриране на характерната клинична картина е невротоксинът. Токсинът образуван от Clostridium tetani е силна биологична отрова, която отстъпва по сила обаче на ботулиновия токсин.

Възприемчивост[редактиране | редактиране на кода]

Най-възприемчиви са коне и магарета, следвани от говеда, овце и свине. Доста по-рядко боледуват кучета и котки. Младите животни са много по-чувствителни към заразяване. Хората също са силно възприемчиви към заболяването.

Релативна чувствителност към тетанусовия токсин.[1]
Вид животни Единица доза
Кон 1
Морско свинче 2
Човек 3
Мишка 12
Заек 24
Куче 600
Котка 7 200
Птица 360 000

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Плътност на случаите на тетанус по страни 1997 г.
(по данни на СЗО)
 Страни с изключително висока плътност на заболели
 Страни с висока плътност на заболели
 Страни със средна плътност на заболели
 Страни с ниска плътност на заболели
 Страни с единични случаи на заболели

Тетанусът се среща във всички страни със спорадични случаи на заболели хора. В страните от тропическа Африка и Азия случаите на тетанус придобиват ензоотичен характер. При животните случаите на тетанус са повсеместно разпространени особено при селскостопанските животни и тези използвани с цел впрегатна сила.

Епизоотология[редактиране | редактиране на кода]

Тетанусът е ранева инфекция. Спорите на причинителя трябва да попаднат дълбоко в размачканите тъкани, възникнали в резултат на нараняване. Такива случаи най-често възникват при кастрации, недобре обработена пъпна връв, неправилно подковаване, прободни и огнестрелни рани и други. При говедата са наблюдавани случаи на тетанус в резултат на чуждо тяло в предстомашията. Попаднал дълбоко в анаеробни условия причинителят бързо прораства в своята вегетативна форма и започва да продуцира токсин.

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

При хората тетанус настъпва най-вече в резултат на убождане, замърсяване на разкъсни и контузни рани, при по-тежки контузии включително и фрактури. Особено опасни са малките прободни рани със замърсени остри предмети, за които обикновено не се търси лекарска помощ.

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Водещ фактор в проявата на клиничната картина е тетаноспазминът. Той засяга гръбначния и продълговатия мозък. Нарушава се образуването на ацетилхолинестеразата и нервните клетки изпадат във възбуда. Довежда се до повишена рефлекторна възбудимост, от която възникват тоничните спазми на мускулатурата. Смърт настъпва след няколко дена в резултат на смущения в дишането.

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Опистотонус при човек

Инкубационният период обикновено продължава 7 – 21 дена. Много рядко той може да е в рамките на 24 часа (при пъпна инфекция), описани са и случаи, в които той продължава 60 дни.

В резултат на клиничните признаци са отдиференцирани четири форми на тетанус.

Локална форма[редактиране | редактиране на кода]

Това е доста рядка форма на проявление и се среща при видове (например при кучета), които са до известна степен устойчиви към заболяването. Обикновено се наблюдават тонични спазми в областта на проникване на микроорганизма, които постепенно отшумяват. Смъртността при тази форма е много ниска – около 1% от случаите.

Черепна форма[редактиране | редактиране на кода]

Рядка форма на тетанус. Заболяването възниква в резултат на отит или след травми на главата. Наблюдават се спазми на лицевите нерви.

Генерализирана форма[редактиране | редактиране на кода]

Най-често срещаната форма. Наблюдава се при 80% от случаите. Първият признак е скованост (тризмус) на долната челюст. Апетитът е запазен но поради парализата на лицевата мускулатура болният не може да се храни. Последва се от скованост на шията, затруднение при преглъщане и ригидност на гръдна и телесна мускулатура. Други симптоми включват повишена температура, изпотяване, повишено кръвно налягане, както и бърз сърдечен ритъм. Спазмите могат да се появяват често на кратки интервали и да продължат до няколко минути. Наблюдава се характерна стойка на тялото (опистотонус) с изпъната назад глава и крайници насочени напред. При животните стойката на тялото наподобява на „магаре за рязане на дърва“. Спазмите продължават от 2 – 3 дена до 3 – 4 седмици в зависимост от изхода. При тази форма процента на смъртност е много висок.

Неонатална форма[редактиране | редактиране на кода]

Това е форма на генерализиран тетанус и се проявява при новородени. Тя възниква при кърмачета, които не са придобили пасивен имунитет. Той обикновено се появява при прерязване на пъпната връв с нестерилни инструменти. Неонаталния тетанус се среща често в много развиващи се страни и е отговорен за около 14% от смъртните случаи на новородени. Тази форма е изключително рядко срещана в развитите страни.[2]

Патологоанатомични изменения[редактиране | редактиране на кода]

Няма характерна картина при аутопсия на трупа. Налице са признаци на асфиксия – лошо съсирена кръв, хиперемия и оток на белия дроб. В много от случаите е трудно да се открие входната врата на инфекцията – рана.

Диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Поставянето на диагноза се базира на характерната клинична картина и данните от анамнезата. Лабораторните резултати нямат съществен принос в поставянето ѝ.

В диференциално отношение е нужно да се имат предвид следните заболявания – остър мускулен ревматизъм, бяс, отравяния, менингит, енцефалит и др.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

В случай на нараняване и замърсяване е нужно веднага раната да се обработи с антисептици и да се потърси лекарска помощ.

В случай на проявени клинични признаци, при лечението е нужно вниманието да се насочи към:

  • прекратяване на продукцията на токсин в мястото на проникване на инфекцията;
  • неутрализиране на токсина в кръвта;
  • намаляване и ограничаване на спазмите на организма;
  • поддържане на сърдечно-съдовата и дихателната дейност;
  • Регулиране на водно-солевия баланс на организма.

Профилактика[редактиране | редактиране на кода]

При човека имунизация се провежда от ранна детска възраст с комбинирана ваксина. В случай на нараняване се прилага и профилактично третиране със серум.

При животните подкожно се прилага тетаничен анатоксин преципитат. Имунитетът продължава до 2 години. Повторно имунизиране на животното в рамките до една година след първата ваксинация изгражда почти доживотен имунитет.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Болести при кучето, ИК „Агропрес“ 1996 г., стр.531
  2. СЗО. Maternal and Neonatal Tetanus Elimination by 2005. // 2000-11-01. Посетен на 2009-03-15.
  • „Зоонози болести общи за животните и човека“, Земиздат 1992 г., стр. 55 – 61.
  • „Болести при кучето“, ИК „Агропрес“ 1996 г., стр. 530 – 533.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]