Имунитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за биологичното явление. За правното понятие вижте Имунитет (право).

Имунитетът (от на латински: immunis - свободен) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа.

АНТИТЯЛО
триизмерна белтъчна структура
ЛИМФОЦИТ
сканираща електронна микроскопия


Видове имунитет[редактиране | edit source]

Според произхода[редактиране | edit source]

Вроден[редактиране | edit source]

Вроденият имунитет се формира по време на ембрионалното развитие. Той се обуславя от:

  • генетичните особености на систематичната група - говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от шап
  • генетичните особености на отделните индивиди - независимо от екстремалната вирулентност и патогенност на някои щамове патогенни микроорганизми, някои индивиди не се заразяват от болестта, която покосява техните събратя
  • имунитета на майчиния организъм - при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме антитела от майката (като разновидност на пасивния имунитет)

Придобит[редактиране | edit source]

Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот. Той може да бъде активен или пасивен в зависимост от начина, по който се изгражда. Активният имунитет е резултат от прекарани заболявания като шарка, скарлатина, заушка и др. Инфекцията стимулира организма да образува специфични антитела срещу болестотворните микроорганизми или техните продукти и вирусите.

Според начина на изграждане[редактиране | edit source]

Активен[редактиране | edit source]

Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на клетките, тъканите или органите с патогенетичните фактори на околната среда.

Естествен[редактиране | edit source]

Естественият активен имунитет възниква след преболедуване.

Изкуствен[редактиране | edit source]

Изкуственият активен имунитет се придобива след ваксинация.

Пасивен[редактиране | edit source]

Естествен[редактиране | edit source]

Естественият пасивен имунитет

Изкуствен[редактиране | edit source]

Изкуственият пасивен имунитет се придобива след инжектиране на хиперимунен серум.

Според специфичността[редактиране | edit source]

Специфичен[редактиране | edit source]

Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:

  • клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити)
  • хуморален (специфични антитела).

Неспецифичен[редактиране | edit source]

Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:

  • клетъчен (макрофаги, NK-клетки - клас лимфоцити, наречени natural killers)
  • хуморален (неспецифични, "широкообхватни", антитела)
  • реологичен - непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, слюнка, урина, изпражнения, полови секрети
  • абразивен - непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават кожата, стомашно-чревния тракт, дихателната и пикочо-половата система
  • температурен - повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване
  • алкално-киселинен - резките промени на pH унищожават и подтискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, червата, семенната течност и др.

Според механизма на реализиране[редактиране | edit source]

Клетъчен[редактиране | edit source]

Клетъчният имунитет се реализира от фагоцитиращите клетки на имунната система (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките

Хуморален[редактиране | edit source]

Хуморалният имунитет се реализира чрез антителата. Те са специални белтъчни молекули, които могат да свързват антигените. Така образуваният комплекс антиген-антитяло по правило е безвреден и бързо се извежда от организма. Антителата се образуват от активирани В-лимфоцити.

Според времето на действие[редактиране | edit source]

Временен[редактиране | edit source]

Временен може да бъде само специфичният имунитет. Той може да бъде с различна продължителност:

  • 2-6 часа - антитела, засукани с коластрата
  • 1-30 дни - антитела, придобити от кръвта на майката или чрез инжектиране с хиперимунен серум
  • 1-12 месеца - специфичен клетъчен имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация
  • 1-15 години - специфичен хуморален имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация

Постоянен[редактиране | edit source]

Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в генетичния код на индивида.

Вижте също[редактиране | edit source]