Етиология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Етиологията (от гръцки: αίτία – „причина“ и λόγος – „наука“) е медицинска наука, която изучава причините за възникване на болестите.

Bacillus anthracis
Причинителят на антракса, наблюдаван с микроскоп

Вродени заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Вродени заболявания.

Вродените заболявания се дължат на нарушения в ембрионалното развитие на организма. Те могат да възникнат:

  • при формирането на половите клетки (сперматозоиди и яйцеклетки), далеч преди оплождането;
  • при оплождането;
  • при ранното ембрионално развитие;
  • при късното ембрионално развитие;
  • при раждането.

Не всички вродени заболявания могат да се установят още при раждането. Възможно е организмът да има вродени дефекти, които, под въздействието на определени фактори от външната среда, да се проявят чак на преклонна възраст.

Придобити заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Придобити заболявания.

Преобладаващата част от заболяванията по хората, животните и растенията са придобити.

Ендогенни заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Ендогенните заболявания възникват при ненормални реакции на организма към нормална околна среда. Типични ендогенни заболявания са алергиите. При тях имунната система погрешно възприема за вредни и започва борба срещу безопасни и често срещани в околната среда фактори, като: цветен прашец от растения, храни и др. Повечето психически заболявания също са ендогенни.

Някои автори отричат съществуването на ендогенни заболявания, като ги отнасят към вродените (хиперактивна имунна система) или екзогенните (дълбоки психологически травми) такива. Но възприемането на тази хипотеза означава да се изключат от медицинската норма всички мутации, които при определени условия биха могли да се окажат полезни. Така например болните от сърповидноклетъчна анемия са невъзприемчиви към малария. Болестта е разпространена в равнинните тропични области, където маларията се среща много често. Анемията причинява дихателна недостатъчност само когато болният се изкачи на висока надморска височина, която е нетипична за тези области. От биологична и еволюционна гледна точка, ползата от устойчивостта срещу малария далеч надхвърля вредата от хипооксигенацията при висока надморска височина, която рядко се среща в тези области.

Екзогенни заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Екзогенните заболявания възникват при въздействието на ненормално интензивни фактори на околната среда върху нормално развити и функциониращи организми. Такива фактори се означават като болестотворни (патогенетични или патогенни).

Патогенетични фактори на околната среда[редактиране | редактиране на кода]

Физични[редактиране | редактиране на кода]
Електрически ток
Йонизираща радиация
Лазер
  • Температура:
    • висока температура;
    • ниска температура.
  • Влажност:
    • висока влажност;
    • ниска влажност.
  • Скорост на въздуха (вятър).
  • Прах:
    Сложи респиратор
    • прахови частици с размери над 5 микрона – дихателната система на здрав възрастен човек може да задържи и изхвърли всички прахови частици с размер над 5 микрона; носните синуси придават вихрово движение на вдишвания въздух и повечето от тези частици полепват там; малкото достигнали до трахеята и бронхите се изхвърлят от движенията на ресничестия епител;
      при пушачите се отделя значително по-малко дихателна слуз, тези частици не могат да залепнат и много бързо достигат до трахеята, бронхите и белия дроб; ресничестият епител при пушачите не може да изхвърля попадналите прахови частици и те се натрупват в белия дроб;
    • прахови частици с размери от 1 до 5 микрона – това е най-опасният и най-вредният прах; дихателната система няма защитни механизми срещу него и той изцяло се отлага в белия дроб;
    • прахови частици с размери до 1 микрон – дихателната система няма защитни механизми срещу този прах, но частиците са много малки и не се отлагат в белия дроб, а отново се изхвърлят с издишания въздух.
  • Резки механични въздействия – разрязване, разкъсване, размачкване.
Химични[редактиране | редактиране на кода]

Означение на химичните опасности:

Биологични[редактиране | редактиране на кода]
Биологична опасност