Пестицид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пестициди)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пестицидите са отровни химични съединения, специално създадени от човека за борба срещу вредителите. Наименованието им произлиза от лат.pest“ – вреда и „cide“ – убивам; т.е. „вещества, убиващи вредителите“.

Внимание!!!
пестицидите са отровни

Видове пестициди[редактиране | редактиране на кода]

Според предназначението[редактиране | редактиране на кода]

  • Зооциди – за борба с фаунистичните неприятели на растенията
    • Инсектициди – за борба с насекомите. Те се делят на различни групи според конкретната систематична група неприятели, срещу която се прилагат. В практиката най-често се използват следните подвидове инсектициди:
      • Афициди – за борба с листните въшки
      • Формициди – за борба с мравките
      • Лепидоциди – за борба с неприятелите от клас Лепидоптера
    • Акарициди – за борба с акарите
    • Нематоциди – за борба с кръглите червеи
    • Лимациди – за борба с голите охлюви
    • Молюскоциди – за борба с мекотелите
    • Авициди – за борба с птиците. Понастоящем не се използват поради екологични причини. Вместо тях се прилагат репеленти за птиците – например „Кърб“.
    • Крюстоциди – за борба с ракообразните неприятели
    • Хелминтоциди – срещу плоските червеи. Масово се използват в рибовъдните стопанства, тъй като неприятелите от тази систематична група са опасни паразити по рибите.

Според онтофазата на неприятеля, срещу която се прилагат, зооцидите се делят на:

  • Овоциди – за ликвидиране на яйцата
  • Ларвициди – срещу ларвите
  • Адултоциди – срещу възрастните форми
  • Фунгициди – за борба с фитопатогените. Те се делят на:
    • Бактериоциди – срещу фитопатогенните бактерии
    • Фунгициди в тесен смисъл – срещу фитопатогенните гъбички
    • Вирициди няма – използват се ISR стимулатори
  • Хербициди – за борба срещу плевелните видове растения. Те се делят на:
    • Хербициди в тесен смисъл – срещу тревните видове
    • Арборициди – срещу вредните дървесни видове
    • Алгициди – срещу водораслите
  • ISR стимулатори – стимулират SAR

Според химичния състав[редактиране | редактиране на кода]

Органични[редактиране | редактиране на кода]

  • Въглеводороди и халогенопроизводните им. Пестицидните свойства на нефтените масла са известни отдавна и те са едни от първите вещества, използвани в селското стопанство. Суровият нефт се използва от 1778 г., а керосинът – от 1865 г.;
  • Нитросъединения. Пестицидната им активност е няколко пъти по-голяма от тази на въглеводородите;
  • Амини и соли на тетрааминови основи. Фунгицидната и бактерицидната им активност расте с нарастване на молекулната маса;
  • Алкохоли, феноли и етери. Алкохолите са относително слаби пестициди, въпреки че активността им е малко по-висока отколкото е на въглеводородите. Въвеждането на халогенни елементи засилва действието им. Фенолите са значително по-активни;
  • Карбонилни съединения. Алдехидите са по-токсични за насекомите от алканите. Пестицидната активност на диалдехидите е малко по-висока от тази на алдехидите. Ароматните алдехиди са по-активни от мастните. Кетоните имат незначително действие. Хиноните са с по-голяма пестицидна активност от алдехидите, особено като фунгициди и хербициди. Най-изучени са нафтохиноните;
  • Карбоксилни съединения и техни естери. Използват се най-вече като хербициди;
  • Амидни киселини. Имат фунгицидни, регулаторни, инсектицидни и хербицидни свойства;
  • Арилоксиалканкарбоноати. Най-голямо значение имат като хербициди и регулатори на растежа на растенията. По мащаб на производство заемат едно от първите места в сравнение с другите групи съединения;
  • Производни на карбаминоата. Широко се използват като инсектициди, хербициди, фунгициди и бактерициди. Тези съединения инхибират холинестеразата у животните.
  • Производни на тио- и дитиокарбаминоатите. Те са с широк спектър на действие;
  • Азосъединения – органични съединения с азогрупа,-N2-, свързани с 2 ароматни радикала. Представляват цветни твърди вещества. Азосъединенията с амино- и хирдоксигрупа са важни синтетични багрила (азобагрила);
  • Органични съединения на калая;
  • Фосфорно-органични съединения (ФОС). Това е една от най-важните групи съвременни пестициди. Притежават висока инсектицидност и акарицидност и широк обхват на действие за вредни членестоноги;
  • Производни на имидазола и бензимидазола. Имидазолът затруднява образуването на ергостерин в гъбите;
  • Хетероциклени съединения с три и повече хетероатома. Най-голям брой патенти за начини на получаване и използване в качеството си на пестициди от всички други групи съединения имат тези;

Неорганични[редактиране | редактиране на кода]

  • Сяра – ситно смляна или в колоидно състояние се използва като акарицид и фунгицид;
  • Медни съединения – използват се самостоятелно или като смес с органични пестициди; най-често използваното медно съединение е т.нар. „син камък“ – CuSO4.5H2O
  • Фосфорни съединения: P2Zn3; P2Mg3; PAl. Използват се главно като зооциди;

Според начина на действие[редактиране | редактиране на кода]

  • Контактни – проникват във вредителите директно през тяхната външна обвивка (кожа, кутикула и др.); предпочитат се за третиране на вече засегнати помещения, площи или полезни организми
  • Трансламинарни – проникват в растителните тъкани, но не могат да се придвижват системно в растението. Нанесени по горната повърхност на листата се придвиждат до долната им такава и причиняват смърт на намиращите се там неприятели като листни въшки и белокрилки. Типичен пример препарата Ланат използван широко за борба с белокрилката
  • Системни – проникват във вредителите по естествен път (с вдишания въздух, чрез кореновата система и др.); предпочитат се за предпазване на все още незасегнати помещения, площи или полезни организми

Начини за приложение[редактиране | редактиране на кода]

Разпръскване на пестициди
  • фумигация (обгазяване) – използва се за обеззаразяване на селскостопанска продукция, най-често в следните случаи:
    • за обработка на семената, преди посев
    • за обработка на селскостопанската продукция, след прибиране от полето
    • за обработка на вносна селскостопанска продукция, на границата
  • разпръскване, под формата на аерозол – най-универсалният начин за използване
  • залагане като отровна примамка – за животни и насекоми

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]