Мутация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мутациите представляват промени в генетичната информация на организмите, носител на която са молекулите на нуклеиновите киселини - ДНК и РНК. Причините за възникване на мутации могат да бъдат грешки при презаписването на наследствена информация в рамките на клетъчното делене, пряко въздействие на увреждащи фактори като радиация, химически вещества (мутагени) и вируси, нарушения в контрола на нормални клетъчни процеси в рамките на мейозата и дефекти в системите за поправка на генетичната информация. В многоклетъчните организми най-общо мутациите могат да засягат репродуктивните тъкани и да бъдат предавани в поколенията или да засягат соматичните тъкани и да останат единствено в рамките на индивида. Изключения от това правило се наблюдава при някои растения, които са способни да предават соматични мутации на своето поколение по полов и безполов път.

От гледна точка на еволюционната биология, мутациите се разглеждат като движеща сила на еволюционния процес. Така например мутации, неосигуряващи предимство на организма (вредни) биват отстранявани в рамките на естествения отбор, а мутациите даващи преимущество в борбата за оцеляване (полезни) се съхраняват в наследствената програма на вида. Съществуват и неутрални мутации (т.е. нито полезни, нито вредни), които нямат пряко влияние върху оцеляването на организмите и тяхната тенденция е пряко акумулиране в генома.

Голяма част от възникващите мутации, се поправят от системите за поправка на генетичния материал, при което последиците се неутрализират.

Класификация[редактиране | edit source]

Мутациите могат да бъдат класифицирани по различен критерий, като например по структурни особености, по фенотипна изява или по област от засегнати функции.

Структурни критерии[редактиране | edit source]

  • 1. Генни мутации - това са тип мутации, засягащи един или няколко нуклеотида от нуклеотидната последователност, които могат да са разположени в рамките на даден ген (генни мутации) или извън него (извънгенни мутации). Повечето от генните мутации се проявяват фенотипно, само когато и двете копия на гена са засегнати в хомоложните хромозоми - т.нар. хомозиготен генотип.
    • 1.1. 'Точкови мутации': Представляват замяната на една двойка бази в молекулата на ДНК с друга.
    • 1.2. Нуклеотидни делеции: Мутациите от тази група включват всички случаи на премехване на един или няколко нуклеотида от нуклеотидната секвенция.
    • 1.3. Нуклеотидни инсерции: Това са промени, причинени от вмъкването на един или няколко нуклеотида в рамките на дадена последователност.


  • 2. Хромозомни мутации (алт. хромозомни аберации) - промяна в структурата на хромозомите (отпадане или присъединяване на хромозомен сегмент, промяна на посоката на хромозомен сегмент, обмяна на части между нехомоложни хромозоми и пр.; специфичните термини са делеция, дефишънси, инверсия, транслокация). Те биват вътрехромозомни, когато засягат структурата на една отделна хромозома, и междухромозомни, когато засягат две нехомоложни хромозоми.
Делеция
Дупликация
Инсерция
Инверсия
Транслокация


  • 3. Плоидни мутации - мутации съврзани с промяна в броя на хромозомите. Мутации могат да възникнат и в извънядрената ДНК - в пластидите, митохондриите и пр.

Причините за мутациите могат да бъдат най-различни, но общ принцип е, че не е възможно да се прогнозира кога и къде ще възникне дадена мутация и дали тя ще е полезна или вредна за организма, в който възниква. Все пак, голямото мнозинство мутации са неутрални, т.е. нито полезни, нито вредни.