Генотип
Генотип е съвкупността от наследствените заложби на даден индивид, записани в неговата ДНК.[1][2][3] Според това доколко детайлно описваме ДНК на даден организъм, се изменя и нашето описание на генотипа. Обикновено, когато говорим за генотип, имаме предвид алелите (вариантите) на определен ген или малка група гени на индивида.
Взаимодействието на генотипа на даден индивид с външните фактори определя неговия фенотип, т.е. съвкупността от видимите му характерни белези.
Унаследимост
[редактиране | редактиране на кода]Фенотипни черти, които включват повече гени
[редактиране | редактиране на кода]
Някои фенотипи не следват същите шаблони, които са определени от генетиката на Георг Мендел. Свързването на множество гени увеличава броя на възможните генотипи за даден фенотипен белег. С примерите в класическата генетика на Мендел всеки фенотипен белег има един ген с две възможни унаследими алели и 3 възможни комбинации на тези алели. Ако всеки един ген има два алела, биха се получили девет различни генотипа. Например ген, обозначен с A за доминантния алел и a за рецесивния алел, и друг ген, който означаваме с B и b съответно. Възможните генотипи за този вид характеристика са: AABB, AaBB, aaBB, AABb, AaBb, aaBb, aaBB, aaBb и aabb.
Виж още
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ генотип // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 16 септември 2025.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. генотип // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 193.
- ↑ David Clark, Molecular Biology, 1st Edition. 2005
|
