Направо към съдържанието

Анамнеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анамнеза, история на случая или медицинска история (от гръцки: αναμνησις – „спомняне“, „припомняне“) е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки, за характера на възникналото заболяване[1]. Всеки медицински преглед трябва да започне със снемане на анамнеза. Особено важно е да не се прекъсва пациента, докато той се оплаква и да му се задават само въпросите, на които той не е отговорил.

Среща се също и терминът история на пациента.

Има два вида анамнеза, в зависимост от характера на получаваните данни:

Жизнена анамнеза (Anamnesis vitae)

[редактиране | редактиране на кода]

Чрез нея се получават данни за жизнената среда и наследствената обремененост на пациента. Включва четири основни въпроса:

  1. Какво е здравословното състояние на родителите на пациента и от какво са боледували те?
  2. С какво се е хранил пациентът през последните дни и какъв е неговият обичаен хранителен режим?
  3. Каква е битовата среда на пациента и какви са неговите навици (тютюнопушене, алкохол, наркотици и др.)?
  4. Къде работи пациентът и какви са особеностите на обичайната му работна среда (прах, шум, вибрации, изправен стоеж и т.н.)?

Анамнеза на болестта (Anamnesis morbi)

[редактиране | редактиране на кода]

Чрез нея се получават данни за възникването и развитието на болестта. Включва шест основни въпроса:

  1. Кога е започнало заболяването?
  2. Какви признаци са се проявили до момента?
  3. Има ли други болни в дома или на работното място на пациента?
  4. Боледувал ли е друг път пациентът и от какво?
  5. Каква е причината за възникване на заболяването, според пациента?
  6. Правени ли са вече опити за лечение, с какво и от кого?

При необходимост се задават допълнителни въпроси и се изискват резултати от проведени по-рано изследвания.

Основната цел на анамнезата е възможно най-бързото, пълно и точно поставяне на диагноза.