Уикипедия:Избрани статии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  


Goldenwiki 1.5.png

Какво са и какво не са избраните статии

Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 152 избрани статии от общо 205 750 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.

ДА
  • Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
  • Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
  • Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
НЕ
  • Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
  • Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
  • Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
  • Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.

Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :


Портали: Авиация · Африка · Астрономия · България · Военно дело · География · Европа · Езикознание · Изкуство · История · Личности · Македония · Медицина · Наука · Философия · Текущи събития

P cal euro.png

Актуални избрани статии

Откъс от „За стоиците“ на Филодем, в който се споменава Евфант Халкидически. Херкулански папирус 339, col. 8

Евфант (на старогръцки: Εὔφαντος) е древногръцки философ, историк и автор на трагедии от IV век пр. Хр. Споменат само в няколко фрагмента, неговата философска мисъл се свързва с Мегарската школа. Автор е на речта „За царуването“ (на старогръцки: Περὶ βασιλείας), написана за ученика му цар Антигон, също така и на „Истории“ (на старогръцки: Ἱστορίαι), в които се разказва за събития от неговото време, и на множество неидентифицирани трагедии. Никоя от творбите му не е запазена. Споменаванията на Евфант в античната литература са малко – общо шест на брой, като три от тях са в книгата на Диоген ЛаерцийЖивотът на философите“.

Евфант е роден в Олинт, най-вероятно преди 348 година пр. Хр., когато градът е разрушен от Филип II Македонски. Става ученик на Евбулид Милетски, без да се знае кога точно.

Написва творбата си „Истории“, която се състои от най-малко 4 книги и се отнася до съвременни на Евфант събития. Диоген Лаерций цитира „Истории“ при описанието на посолството на Менедем Еретрийски при Деметрий I Полиоркет. В края на IV век пр. Хр. Евфант е назначен за наставник на „цар Антигон“, на когото посвещава речта си „За царуването“, и според думите на Диоген Лаерций тя била „много популярна“. Антигон е идентифициран от повечето изследователи като Антигон II Гонат. Други обаче идентифицират ученика му като Антигон III Досон.

Към творчеството му трябва да се добавят множество трагедии, играни по време на състезания, които според Диоген Лаерций му спечелват известност при провеждането на публични състезания. още »

Bagramyan1938.jpg

Ованес (Иван) Баграмян (на руски: Ованѐс Хачату̀рович Баграмя̀н) (2 декември 189721 септември 1982 г.) е съветски командир от арменски произход и маршал на Съветската армия. През Втората световна война, Баграмян става първият командир на фронт от неславянски произход. Той е един от няколкото арменци, заемащи висши офицерски постове в Червената армия по време на войната, и един от петдесетте арменци, получили званието генерал.

Опитът на Баграмян във военното планиране му позволява да се отличи като превъзходен командир в ранните етапи на съветската контраофанзива срещу Нацистка Германия. През 1942 за първи път оглавява военна част, а през 1943 г. е назначен за командващ офицер (КО) на Първи Балтийски фронт. Като такъв той участва в настъплението на съветската армия на запад и изтласкването на Вермахта от териториите на Прибалтийските републики.

Иван Баграмян не става член на Комунистическата партия веднага след Октомврийската революция, а през 1941 г. — нещо нетипично за съветските военни лица. След Втората световна война работи като член на Върховния съвет в латвийската и арменската съветски социалистически републики, и редовно присъства на партийните конгреси. През 1952 г. се кандидатира за член на ЦК на КПСС, а през 1961 г. става негов пълноправен член. Поради приноса си към победите на Съветската армия по време на Втората световна война, Баграмян е считан за национален герой в СССР и продължава да бъде считан за такъв и от арменците. още »


P Architecture.png

Архитектура

P biology.svg

Биология

Purple geography icon.svg

География

P social sciences.png

Демография и население

P bg.png

Езикознание

P art.png

Изкуство

P Food.png

Кулинария

P literature.svg

Литература

P trade.png

Медицина и психология

P music.png

Музика

P history.png

Политика и история

P sport.png

Спорт

Speed1c.png

Техника и технологии

P physics.png

Физика и астрономия

P yes.svg

Други