Уикипедия:Избрани статии
| Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Водещи принципи:
Препоръки за съдържанието:
Препоръки за редактиране:
 | Съдържанието накратко: Избраните статии са лицето на Уикипедия |
Какво са и какво не са избраните статии
Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 155 избрани статии от общо 282 637 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.
Да
- Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
- Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
- Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
- Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
- Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.
НЕ
- Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
- Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
- Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
- Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.
Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :
|
Актуални избрани статии |
 Ениджѐ Ва̀рдар или Па̀зар (срещат се и формите Ениджѐвардар или Йениджѐ Ва̀рдар, на гръцки: Γιαννιτσά, Яница̀, до 1926 година Γενιτσά, Йеница, Йениджѐ-и Варда̀р или Vardar Yenicesi, Вардар Йениджеси) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пела в административна област Централна Македония. Населението му е около 30 000 души (2011). Градът е основан от османския военначалник Евренос бей в края на XIV век и веднага става важен ислямски духовен, икономически и стратегически център. Тези функции обаче постепенно западат и още от средата на XVI век турското население на града започва да намалява вследствие на изселване и епидемии за сметка на славянското, което се увеличава до степен, че става мнозинство в началото на XX век. От средата на XIX век градът става сцена на културно-религиозната борба между българи и гърци в Южна Македония. В началото на XX век тя прераства във въоръжени сблъсъци, в които двете страни са оглавявани съответно от Апостол Петков и Гоно Йотов. През Балканската война в 1912 година край града се води важната за гръцкото настъпление Ениджевардарска битка. След Първата световна война, българското население на града постепенно се изселва към България, а турското – в Турция, а на тяхно място са заселени кариоти, малоазийски и понтийски гърци. В съвременността Енидже Вардар е модерен град с важна роля в местната икономика, като голям икономически и военен център със стратегическо положение. Вижте още » |
 Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен, живял някога“. В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собственият му закон за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория. Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма. Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове. Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица. Вижте още » |
