Уикипедия:Избрани статии

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично
съдържание

Уикиетикет

Редактиране
на страници

Портал на
общността

Навигация

Водещи принципи:

Препоръки за съдържанието:

Препоръки за редактиране:

Избрани статии:

Съкращение: У:ИС

Какво са и какво не са избраните статии

Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 155 избрани статии от общо 265 864 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.

ДА

Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.

НЕ

Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.

Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :

Актуални избрани статии

Тараторът е вид студена супа, традиционна в българската кухня. Присъства на трапезата в страни като Северна Македония, Турция, Албания, Кипър и Иран. Понякога е наричан течна салата или салата таратор, като например в Сърбия, където към таратора не се прибавя вода. Той е предпочитано ястие през летните месеци. Макар че основните му съставки остават едни и същи, в различни райони на България към таратора традиционно могат да се добавят различни подправки. Тараторът се прави от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън, които се смесват и разбъркват. Към така приготвената смес по желание могат да се добавят счукани орехови ядки и оцет, ако млякото не е достатъчно кисело.

Съществува вариант на таратора без кисело мляко – само с оцет и вода, т.нар. „прост таратор“, както и т. нар. сух таратор, към който не се прибавя вода, а само кисело мляко. Това става почти млечна салата.

Подобна е рецептата на зимната салата „Снежанка“, която се прави с изцедено кисело мляко и пресни краставички. Ако вместо пресни се добавят кисели краставички, се получава т.нар. „Тракийска салата“. още »

Император Август от Prima Porta – статуя от Ватиканския музей, Рим

Август (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен от своя пра-вуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.

Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции на триумвирите. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е..

Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел. Резултатът е Римската империя.

С управлението на Август започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana. След продължителните погранични и граждански войни, мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август разширява империума, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, развива пътната мрежа с официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни.

Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. Късните години от живота му обаче биват помрачени както от поредица семейни трагедии, така и от катастрофалното поражение на легионите срещу германските племена в битката при Тевтобург (9 г. от н.е.) – една от главните причини за прекратяване на експанзивната политика на Рим. След смъртта си през 14 г. от н.е., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий, в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син, Тиберий. Вижте още »