Уикипедия:Избрани статии

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично
съдържание

Уикиетикет

Редактиране
на страници

Портал на
общността

Навигация

Водещи принципи:

Препоръки за съдържанието:

Препоръки за редактиране:

Избрани статии:

Съкращение: У:ИС

Какво са и какво не са избраните статии

Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 155 избрани статии от общо 257 228 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.

ДА

Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.

НЕ

Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.

Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :

Актуални избрани статии

Райнхард Тристан Ойген Хайдрих (на немски: Reinhard Tristan Eugen Heydrich) е германски държавен и политически деец, началник на Главно управление за имперска сигурност (РСХА), заместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия, обергрупенфюрер от СС и генерал от полицията.

Хайдрих е един от инициаторите на „окончателното решаване на еврейския въпрос“, координатор на дейностите по борба с вътрешните врагове на Третия райх. През 1940-те години Хитлер го смята за свой възможен приемник, но Хайдрих загива след атентат през 1942 г. Смъртта му предизвиква Унищожаването на Лидице или така наречения „Акт на отмъщение“ (Racheakt) на националсоциалистите.

Хайдрих е роден през 1904 г. в Хале. Името, което получава при раждането си, е Райнхардт (Reinhardt). През 1932 г., в началото на кариерата си като офицер от СС, той официално променя изписването му на Райнхард (Reinhard). Майката на Райнхард Хайдрих – Елизабет, по баща Кранц, произхожда от заможно семейство – баща ѝ ръководи кралската консерватория в Дрезден. Бащата на Райнхард, Бруно Хайдрих, е оперен певец и известен композитор. Оперите на Бруно Хайдрих са поставяни в театрите на Кьолн и Лайпциг. През 1899 г. той основава в Хале музикална школа за деца от средната класа, но така и не успява да влезе в градското висше общество – за гражданите той си остава чужденец, за което допринасят и слуховете за еврейския му произход, които са неверни и много модерни по онова време.

От ранни години Райнхард е възпитаван в духа на национализма. Родителите му са вдъхновени от труда „На какво се крепи XIX век“ на Хюстън Чембърлейн, посветен на „борбата между расите“. Когато започва Първата световна война, Хайдрих е на 10 години. Поражението на кайзерова Германия и абдикацията на император Вилхелм II са възприети от семейството като голяма трагедия. През 1919 г., на 15-годишна възраст, Хайдрих, тогава още ученик, се увлича по политиката и постъпва в „Доброволческия корпус“ на Георг Лудвиг Рудолф Маркер – паравоенна националистическа организация. По разкази на съвременници, по това време характерът му става все по-затворен. Хайдрих започва активно да се занимава със спорт, да изгражда в себе си борчески дух. още »

Колаж от снимки на забележителности във Варна

Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град в Северна България и по българското Черноморие. Населението на града по сведения на НСИ към 31 декември 2018 г. се изчислява на 336 505 души, което поставя Варна на трето място в България (след София и Пловдив). На територията му са разположени Адмиралтейството на Българската армия. Варна често се нарича „морската столица“ или „лятната столица на България“ и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие.

В града се съхранява златно съкровище от халколита, за което се смята, че е най-старото златно съкровище в света и е дало име на т.нар. Култура Варна. Но това, което прави уникална Варна, освен най-старото злато в света, е и Международният балетен конкурс Варна, състоящ се на всеки две години в Летния театър на Варна през летния сезон. Варна е кандидат за Европейска младежка столица 2016 г. и Европейска столица на културата 2019 г. Побеждава в надпреварата за Европейска младежка столица през 2017 г. Сред международните културни събития, които се провеждат в града са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.

Град Варна е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват през Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km². Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове. Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване. В чертите на града са курортните комплекси Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с темература 35 – 50 °C. още »