Уикипедия:Избрани статии

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично
съдържание

Уикиетикет

Редактиране
на страници

Портал на
общността

Навигация

Водещи принципи:

Препоръки за съдържанието:

Препоръки за редактиране:

Избрани статии:

Съкращение: У:ИС

Какво са и какво не са избраните статии

Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 169 избрани статии от общо 221 018 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.

ДА

Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.

НЕ

Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.

Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :

Портали: Авиация · Африка · Астрономия · България · Военно дело · География · Европа · Езикознание · Изкуство · История · Личности · Македония · Медицина · Наука · Философия · Текущи събития

Актуални избрани статии

Император Август от Prima Porta – статуя от Ватиканския музей, Рим

Август (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен от своя пра-вуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.

Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции на триумвирите. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е..

Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел. Резултатът е Римската империя.

С управлението на Август започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana. След продължителните погранични и граждански войни, мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август разширява империума, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, развива пътната мрежа с официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни.

Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. Късните години от живота му обаче биват помрачени както от поредица семейни трагедии, така и от катастрофалното поражение на легионите срещу германските племена в битката при Тевтобург (9 г. от н.е.) – една от главните причини за прекратяване на експанзивната политика на Рим. След смъртта си през 14 г. от н.е., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий, в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син, Тиберий. Вижте още »

Страница с образец от текста

Ръкописът на Войнич (на английски: Voynich Manuscript) е тайнствена неразчетена книга, написана през XV в. от неизвестен автор на неизвестен език с употребата на неизвестна азбука.

Според по-нови изследвания ръкописът е изготвен в периода 1404-1438 г. и за негов автор се предполага алхимика Никола Фламел (1330-1418), а съдържанието най-вероятно описва алгоритъм за производството на философски камък - елексир на безсмъртието. През 2013 година Артър Такър и Рексфорд Талберт достигат до извода, че ръкописът представлява ацтекски травник на растения от Тексас, Калифорния и Никарагуа. Названията на растенията са записани на ацтекски език, но основният текст остава неразшифрован.

За цялото известно време на съществуване на ръкописа той е бил обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декодират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но също дава живот и на теорията, че книгата е просто една „изпипана“ безсмислена последователност от случайни символи.

нигата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет. По последни оценки книгата първоначално е съдържала 272 страници в 17 коли по 16 страници. Само около 240 от тънък пергамент са запазени до наши дни. На кориците няма никакви надписи или рисунки. Размерът на страниците е 15х23 cm, а дебелината на книгата – по-малко от 3 cm. Липси в номерата на страниците (които видимо са по-нови от самата книга) показват, че някои страници са били загубени, преди книгата да стане собственост на Войнич. За изписване на текста и очертанията на илюстрациите е използвано перо за писане, а илюстрациите са оцветени (понякога доста грубо) с цветна боя, вероятно по-късно. Вижте още »