Уикипедия:Организиране на информацията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Информацията в Уикипедия е разнообразна и може да бъде организирана по различни начини. Тук са представени някои съображения за и против четирите най-често използвани подхода при организиране на информацията: списъци, таблици, категории и навигационни шаблони. Всеки от методите има своите предимства и недостатъци, и в различните ситуации може равностойно да се прилагат един или повече от тези подходи. Списъците например могат да се окажат по-интуитивни за новодошлите потребители, които не могат веднага да вникнат в принципа на категоризацията в Уикипедия.

Различните начини за организиране на информацията не се изключват взаимно, напротив те синергично се допълват. Отделните редактори се различават в стила си на редактиране, някои предпочитат да съставят списъци от статии, други — да ги категоризират в стройни йерархии, трети да съставят тематични шаблони. Така се създават паралелни, но непротиворечащи си системи за навигация из Уикипедия, като Уикипедия:Съдържание и Категория:Начална категория.

Списъци[редактиране на кода]

Предимства на списъците[редактиране на кода]

  1. Списъците са удобни при изследователска работа с Уикипедия и предоставят полезна алтернатива на категорийната система. Списъците често са по-подробни от категориите, тъй като се създават и поддържат централизирано.
  2. Списъците са лесни за създаване и могат да бъдат извличани и копирани от бази данни и други външни източници.
  3. Списъците могат да бъдат допълвани с анотации. Тези анотации могат да съдържат както допълнителна информация за включените в списъка обекти, така и цитирани източници, обосноваващи присъствието на даден обект в списъка.
  4. Списъците са в основното именно пространство в Уикипедия, което означава, че по подразбиране се включват в резултатите при търсене. Съдържанието им също се индексира от Гугъл и други търсачки.
  5. Списъците могат да включват червени препратки към елементи, за които все още не са написани статии, а също и такива, за които не се предполага да се пишат статии (например Списък на произведенията на Франц Шуберт (в Уикипедия на английски)).
  6. Списъците могат да се сортират ръчно по различни критерии; в зависимост от принципа на организация на списъка една статия може да се появи няколко пъти.
  7. Към списъците могат да препращат някои специализирани раздели от статиите.
  8. Списъците могат да се окажат по-лесни за редактиране за начинаещите уикипедианци, отколкото навигационните шаблони или включването в категории.
  9. Списъците могат да бъдат илюстрирани с множество изображения.
  10. Прагът на значимостта за споменаване в рамките на статия е по-нисък от прага на значимост за самостоятелна статия. Даден обект може да не е достатъчно енциклопедично значим за самостоятелна статия, но все пак да е оправдано включването му в тематичен списък във връзка с дадена тема, с дефиниция и евентуално малко подробности. Ако впоследствие друг редактор прецени, че обектът има достатъчно самостоятелна значимост, информация винаги може да се изнесе към отделна статия и да се постави нужната препратка.

Недостатъци на списъците[редактиране на кода]

  1. Липсва автоматично двупосочно свързване. Списъците съдържат препратки към други статии, но не е необходимо и не се получава автоматично всяка от тези статии да съдържа препратка към въпросния списък.
  2. За разлика от категорийната система, при която може да се реализира подробна йерархична структура, такава е трудно да се реализира в списъците, особено на по-голяма дълбочина. Списъците от списъци са редки изключения.
  3. Списъците могат да са по-трудни за автоматична обработка с ботове, тъй като в сравнение с таблиците са в по-свободен формат и по-трудни за парсиране.
  4. Няма възможност за сортиране, информацията в списъка може да бъде по-трудна за откриване.

Таблици[редактиране на кода]

Таблиците могат да бъдат от полза в различни ситуации, когато определено съдържание трябва да се представя в Уикипедия. За подробности как точно се създават таблици със средствата на софтуера МедияУики, вижте Уикипедия:Таблици.

Предимства на таблиците[редактиране на кода]

Ситуациите, в които таблиците са добър начин за организиране на информация, включват:

  • Математически таблици
    • Таблица за умножение или други аритметични операции
    • Таблици на делителите
    • Справочни таблици (lookup tables)
  • Списъци с информация
    • Еквивалентни думи на два или повече езика
    • Таблици с информация за населени места, брой на населението, и т.н.
    • Изпълнител, албум, година, издател

В много случаи един списък е най-добре да се остави като списък. По-дългите списъци например по-трудно се редактират ако са в табличен вид. Преди да форматирате списък във вид на редове и колони, помислете ще помогне ли това за по-доброто изложение на информацията. Ако няма очевидна изгода от това представяне на данните, вероятно таблицата не е добър избор.

Таблиците също така не бива да се използват просто заради добрия си външен вид. Ако дадена информация не е таблична по своето естество, вероятно ще е неудачно да я вкарвате в такова форматиране. Не е необходима таблица, за да се постави пояснителен текст под картинка или да се групират няколко външни препратки.

Може би най-същественото предимство на таблиците пред другите подходи за организиране на информацията е възможността за сортиране, т.е. за подреждане на една и съща таблична информация по различни критерии (колони) и в различни редове (низходящ, възходящ).

Недостатъци на таблиците[редактиране на кода]

Ако даден списък е много дълъг, а сравнително прост (т.е. 1-2 колони), по-добре е да не се оформя като таблица, тъй като табличното форматиране изисква повече код и разбиране как да се редактира, а резултатът вероятно няма да има някакви особени предимства пред форматирането като списък.

Недостатък на таблиците е, че форматирането по редове е много по-лесно за внедряване от това по колони.

Категории[редактиране на кода]

Всяка страница от основното именно пространство следва да бъде причислена към поне една категория. Категориите трябва да изразяват значими признаци на обектите на статиите, които вероятно ще бъдат от полза за потребителите, които четат статиите.

Пример:
Статия: Иван Вазов
Полезна категория: Категория:Български писатели
Безполезна: Категория:Писатели, чието име започва с И'

Една категория по всяка вероятност е неподходяща, ако отговорът на следващите въпроси е "не":

  • Възможно ли е да се напишат няколко параграфа или повече по темата на категорията, с което да я описват?
  • Ако вземете коя да е статия от категорията, очевидно ли е защо тя е била категоризирана там? Дава ли съдържанието на статията достатъчно причини за такава категоризация?

Една статия често може да е причислена към няколко категории. Все пак трябва да има някаква мярка — колкото повече са категориите, изброени в статията, толкова по-малко ефективни са те като цяло.

Обикновено една статия не би трябвало да присъства едновременно в категория и нейна подкатегория, освен в случаите когато статията сама не дефинира име на подкатегория, когато е уместно да присъства и на двете места.

Трябва също така да се допускат изключения и когато обектът на статията има отношение към родителската категория по начин, който не се изразява чрез дефиницията на подкатегорията.

Категориите се явяват без анотации, така че подхождайте неутрално при създаване или запълване със съдържание на категории. Причисляването на статия към категория трябва да се извършва само когато съдържанието ѝ дава недвусмислени основания за това. За повече информация вижте en:Wikipedia:Categorization of people.

Изключение от горните правила е Категория:Уикипедия:Поддръжка, която съдържа категории, които по своя характер са само временни.

Всяка категория трябва да наследява, да бъде подкатегория на някоя друга категория. За да намерите подходящата родителска категория, можете да направите търсене в именно пространство Категория: или да започнете от най-високата точка в йерархията, Категория:Начална категория.

Предимства на категориите[редактиране на кода]

  1. Автоматично свързване. Достатъчно е в статия да се постави препратка към категория и в категорията автоматично се появява съответна препратка към статията.
  2. Многопосочна навигация. Категориите могат да имат множество подкатегории и на свой ред да принадлежат на множество родителски категории. Категориите се организирани в Уикипедия в своеобразна мрежа от познание, чиято начална точка е Категория:Начална категория.
  3. Категориите помагат при опознавателното сърфиране из Уикипедия.
  4. Категориите са в по-малка степен податливи на спам с външни препратки от други типове страници.
  5. Те са относително ненатрапчиви, понеже не отвличат вниманието от изложението на статията.

Недостатъци на категориите[редактиране на кода]

  1. Именно пространство Категория: не е включено по подразбиране в опциите за търсене в Уикипедия. Търсене в това именно пространство не търси измежду категориите, а не в съдържанието им (подкатегории, категоризирани страници).
  2. Записите в категория могат да се подреждат единствено лексикографски, като подредбата може да се контролира чрез ключ за сортиране. Записите обаче не могат да бъдат организирани по друг начин в раздели и подраздели, нито представени с описателно резюме.
  3. Категориите са трудни за поддръжка.
    1. Категория със стотици записи не може да бъде преместена, освен с редактиране на всички тези стотици записи (което обаче може да стане лесно с бот).
    2. Практически е невъзможно да се проследяват промените настъпващи по съдържанието на категориите:
      1. Редакционната история на категорията не показва кога се включват или премахват страници или подкатегории. И докато е сравнително лесно по историята на текущо включените страници да се определи кога са били категоризирани на това място, то няма лесен начин да се каже кога дадена страница е извадена от категорията — тя просто изчезва без следа, че някога е принадлежала към тази категория.
      2. Възможността за наблюдаване на страници е безполезна за да се проследяват промените по принадлежността на страници в категория, тъй като тези действия не се отбелязват като редакции по категорийната страница.
  4. Категориите не дават контекст за всеки отделен запис в тях, извежда се само заглавието на страницата или подкатегорията. По този начин не може да се предоставят коментари или източници с основанията дадена страница да бъде причислена към категорията.
  5. Алтернативни имена на категории могат да се правят само с пренасочващи страници, но поддръжката им е трудна и неефективна.
  6. За новите потребители не е интуитивно ясно, че категориите съществуват, как да добавят записи в тях, как да правят текстови препратки към категории.
  7. Има ограничение от 200 записа на страница, ако категорията съдържа повече страници и подкатегории, тя може да бъде разгледана на няколко пъти.

Навигационни шаблони[редактиране на кода]

Навигационните шаблони са кутии с препратки към свързани по някакъв признак статии. Примери за такива кутии са шаблоните за антарктическите нации или „Хрониките на Нарния“. Навигационните шаблони са особено ефективни за малки и осносително пълни множества, шаблони с голям брой препратки не са забранени, но са по-тежки за ползване и поддръжка.

Препратките в навигационния шаблон трябва да са подредени по някакъв признак, например хронологичен или друг. Подредбата по азбучен ред не придава допълнителна стойност, различна от тази, която има организирането същите тези страници в категория, например. При това, не е достатъчно препратките да са структурирани по някакъв възможен начин — необходимо е структурата сама по себе си да е полезна. Например, в шаблона за героите от Бъфи, убийцата на вампири, подредбата в реда на появяване в началните надписи не е особено полезна, понеже е малко вероятно читателите да искат да преглеждат статиите в този ред или той да им носи допълнително информация за филма и статиите по темата.

Както и при категориите, и при шаблона всички статии трябва да имат тясна връзка с тематиката на шаблона. Когато създавате даден навигационен шаблон, задайте си въпроса необходимо ли е той да стои на всяка от страниците, включени в него. Ако отговорът е "не", може би по-подходяща организация на препратките ще е списък или категория. Ако дадена статия съдържа множество навигационни шаблони, може би ще е удачно чяст от тях да бъдат реорганизирани в категории.

Предимства на навигационните шаблони[редактиране на кода]

  1. Дават пригледен вид и система за навигация измежду свързани статии, която е по-лесна от навигацията в категории и списъци.
  2. Благодарение на синтезирания си вид, те дават възможност на потребителя да си състави относително завършена представа за дадена област от познанието, за мястото, което съответната тема на статията заема в областта, за йерархията между отделните теми.

Недостатъци на навигационните шаблони[редактиране на кода]

  1. Може да се окаже трудно информацията да се организира в шаблон по-добре отколкото в категория без шаблонът да става неуправляемо голям.
  2. Шаблонът може неволно да прокарва определена гледна точка, като представя един аспект като по-значим от други аспекти, или популяризира незначими теми в рамките на значими статии.
  3. Добавянето на шаблона може да промени по нежелан начин дизайна на страницата.
  4. Пълната функционалност на шаблоните се постига, когато те се използват динамично, но това е на цената на по-голямо натоварване на сървърите. Честите промени в навигационните шаблони изразходват повече сървърни ресурси.

Други идеи за поднасяне на информация[редактиране на кода]

Вижте също[редактиране на кода]

Страници на английски език