Уикипедия:Правила за наименуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

На тази страница са изложени някои приети правила за наименуване на статии. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти: не се колебайте да дадете предложения на страницата за предложения.

Както при повечето правила в Уикипедия, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.

Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименуване на основната страница, съдържаща текста на статията.

За информация относно непозволените в статиите знаци вижте Уикипедия:Правила за наименуване/Технически ограничения.

Общи правила[редактиране на кода]

Заглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:

  1. кратки, но без съкращения
  2. нечленувани
    • Изключения: няма формално утвърдени изключения
  3. в единствено число
  4. единствено името на обекта, без град, село, река и т.н.

Общите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например Фантомът от Операта), както и за съществителни собствени имена (например Скорците).

Тирета и интервали около тях[редактиране на кода]

(преместено в Уикипедия:Правопис)

Имена на чужди езици[редактиране на кода]

Книжовна норма[редактиране на кода]

Българската книжовна норма определя следните правила за предаване на собствени имена от чужди езици:[1]

Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език

Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, транслитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.

Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция

Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на приемащия език.

25. При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в сила следните правила:
25.1. Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се предават със съответстващите им български букви.
МиколкаМіколка (беларус.), ПолтаваПолтава (укр.), АбелAbel (унг.), АкдерAkder (тур.), АлоисAlois (чеш.), БалзакBalzac (фр.), ГолсуъртиGalsworthy (англ.), ЖеромскиŻeromski (пол.), МистралMistral (фр.), РайтерReiter (нем.)
25.2. Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в българския, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове.
ВисоцкиВысоцкий (рус.), ЙожениEugénie (фр.), КримКрым (рус.), АсникAsnyk (пол.), БонкBąk (пол.), ДъртмътDartmouth (англ.), ЕкельофEkelöf (шв.), ГьоделGödel (нем.), Сент БьовSainte-Beuve (фр.), ПастьорPasteur (фр.), ТасосΘάσος/Thasos (гр.), ТесалияΘεσσαλία/Thessalia (гр.)
Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици

При предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:

26. Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транскрибираната форма с изключение на случаите, посочени в т. 26.1.
ВермерVermeer (нидерл.), ЕренбергEhrenberg (нем.), ГудманGoodman (англ.), Дар ес СалаамDar es Salaam (ар.)
26.1. Дългата гласна [i] в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание ий.
ДжейнJean, АйрийнIrene, ЛийдсLeeds, Маями БийчMiami Beach, ПийтPeet
26.2. Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми.
ГордеевкаГордеевка (рус.), ЕвсеевоЕвсеево (рус.), ЗаангарскоеЗаангарское (рус.), ЦърноокЦрноок (ср.)
26.3. Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания ан, он, ен и с ом, ем пред буквите [б] и [п].
ВенсанVincent (фр.), МартенMartin (фр.), КонтCompte (фр.), ЛионLyon (фр.), РембоRimbaud (фр.), БонкBąk (пол.), ДомбровскиDąbrowski (пол.), ЧенстоховаCzęstochowa (пол.), СертанSertã (порт.)
26.4. Йотацията на гласните се предава както следва:
26.4.1. Йотувано [а] – с буквата я с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2.
АроябеArroyabe (исп.), КапраяCapraia (ит.), ФраяноFraiano (ит.), ГояGoya (исп.), МаямиMiami (англ.), ЯдеJade (нем.), ЯроуYarrow (англ.), ЯнJan (пол.)
26.4.2. Йотувано [у] – с буква ю.
ЮконYukon (англ.), ЮратаJurata (пол.), ЮлсхамJulshamm (норв.), ВиляюсоVillayuso (исп.)
26.4.3. Йотувано [о] – с буквосъчетанието йо в началото на името или след буква за гласна.
ДарийоDarrieu (фр.), ЙонYonne (фр.), ЙорвилEurville (фр.), ЙоркYork (англ.), ЙънгYonge (англ.), МайоMayo (фр.), ОйосHoyos (исп.)
26.4.4. Йотувано [ъ] – с буквосъчетанието йъ.
БрайърBrier (англ.), МакинтайърMacIntyre (англ.)
26.4.5. Йотувано [е] – с буквосъчетанието йе.
АйенAyen (фр.), БайернBayern (нем.), ЙебраYebra (исп.), ЙенаJena (нем.), ЙетаYetta (англ.), МейеMeillet (фр.)
26.4.5.1. Не се предава йотация на гласната [е] в средисловие на собствени имена от славянски езици.
КрагуевацКрагујевац (ср.), СараевоSarajevo (босн.)
26.5. Не се предава йотация на гласната [и]
Бела КраинаБела Крајина (ср.), ИржиJiři (чеш.)
26.6. Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.
АмиоAmiot (фр.), БиентинаBientina (ит.), БлеърBlair (англ.), БоалоBoileau (фр.), БотсуанаBotswana (англ.), Емпайър Стейт БилдингEmpire State Building (англ.), ГуадалупаGuadalupe (исп.), ГуатемалаGuatemala (исп.), ГреъмGraham (англ.), ДарбоаDarboi (фр.), ДжулианаGiuliana (ит.), О'ЛиъриO'Leary (англ.), ОриолоOriolo (ит.), ПауълсPowels (англ.), ПоатиеPoitier (фр.), Сан ИлариоSan Hilario (исп.), СериатеSeriate (ит.), Тиера дел ФуегоTierra del Fuego (исп.), ТауърTower (англ.)
26.6.1. Не се допуска писане на йа и йу вместо я и ю.
ВаянVaillant (фр.), МаямиMiami (англ.), МаярMaillard (фр.)
26.6.2. Буквосъчетанието ia в краесловието се предава на български със съчетанието ия.
АленияAlenia (фр.), ГарсияGarcia (исп.), ИталияItalia (ит.), КалабрияCalabria (ит.), КалифорнияCalifornia (англ.), ЛучияLuccia (ит.), МарияMaria (исп.), СилвияSylvia (англ.), СинтияCynthia (англ.), СторлияStorlia (норв.)
26.7. Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с y и ы, се предават с българската буква и.
ЖигуниЖыгуны (рус.), КримКрым (рус.), МартинМартын (рус.), РибаковРыбаков (рус.), ЧернихЧерных (рус.), БиджовBydžov (чеш.), БоровиBorowy (пол.), ДибровскиDybrowski (пол.)
Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици

При предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:

27. Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици
27.1. Мекостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), ю (пред у).
АвиньонAvignon (фр.), АльонаАлёна (рус.), БабьофBabeuf (фр.), БаньосBaños (исп.), БаньоBagneux (фр.), ГьотеGoethe (нем.), МалмьоMalmö (шв.), ОтьойAuteuil (фр.), Жельона гураZielona Góra (пол.), ПетьофиPetöfi (унг.), НьораÑora (исп.); АрманякArmagnac (фр.), БолоняBologna (ит.), БялистокBialystok (пол.); БювBjuv (норв.), КосцюшкоKościuszko (пол.), ЛюляйякоLlullaillaco (исп.), ВинюелаViñuela (исп.)
27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие.
АгнешкаAgnieszka (пол.), КаменецKamieniec (пол.), КанетеCañete (исп.), МелноMielno (пол.), НегошЊегош (ср.), НунесNúñes (исп.), СевинеSévigné (фр.); ДжилиGigli (ит.), ВиниVigny (фр.), ГоголГоголь (рус.), МонтенMontaigne (фр.), ПознанPoznań (пол.)
27.3. Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързването на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.
КирххаймKirchheim (нем.), МаккинлиMacKinley (англ.), НорддорфNorddorf (нем.), СкагерракSkagerrak (швед.)
27.4. Буквосъчетанието dt в имена от немски език се предава на български само с буквата т.
АйзенщатEisenstadt, ХанткеHandtke, ХумболтHumboldt, ШмитSchmidt
27.5. Звуковете, отбелязвани със съчетанието th в английските собствени имена, се предават с буквите т и д според изговора им.
ХедърHeather (англ.), СмитSmith (англ.)
27.6. Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ.
БърноBrno (чеш.), КръстацКрстац (ср.), ВълтаваVltava (чеш.), ВръхлицкиVrchlický (чеш.), ВършацВршац (ср.)
27.6.1. Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква [ъ], което се предава при писане.
БийгълBeagle (англ.); ГренобълGrenoble (фр.); НюкасълNewcastle (англ.); ПьотърПетр (рус.); Piotr (пол.); СартърSartre (фр.)
27.6.2. Не се вмъква и не се пише [ъ] между краесловни [л], [м] и [н] и предходни [р] и [л].
БернBern (нем.), КарлKarl (нем.), ЛюцернLuzern (нем.), ПалмPalm (англ.), ШарлCharles (фр.)
27.7. Съчетанието на съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се предава с българската буква щ.
БернщейнБернштейн (рус.), ДармщатDarmstadt (нем.), ЕщорилEstoril (порт.), ИщванIstván (унг.), ПещиPesti (унг.), ЩабинSztabin (пол.), ЩиванŠtiván (слов.), ЩурŠtúr (слов.), ЩутгартStuttgart (нем.)
27.8. Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание шч.
ЛюбошчинскиЛюбощинский, ШчедринЩедрин, ШчепкинЩепкин, ШчербаЩерба
27.9. Испанската съгласна, отбелязвана с буквите c (когато е пред e или i) и z, се предава с буквата с.
АндалусияAndlucia, БаласотеBalazote, БарселонаBarcelona, ВаленсияValencia, ВеракрусVerakruz, МендосаMendoza
Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация

Някои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука).

28. Транслитерацията е застъпен в следните случаи:
28.1. При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.
Зигбург (нем. Siegburg), Зигфрид (нем. Siegfried), Лимож (фр. Limoge), Варад (фр. Varade), Марженка (чеш. Mařenka), Пршикопи (чеш. Příkopy)
28.2. При имена от руски език буквите о и е се предават съответно с о и е независимо от изговора си.
Бородино (рус. Бородино), Евтушенко (рус. Евтушенко), Москва (рус. Москва), Ростов (рус. Ростов)
28.3. При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав, ев, ив и ов се предават съответно с ав, ев, ив и ов независимо от изговора си.
Довженко (укр. Довженко), Шевченко (укр. Шевченко), Бардейов (слов. Bardejov), Прешов (слов. Prešov)
28.4. При имена от английски, немски и шведски език буквата r се предава с р независимо от изговора си.
Бьорн – Børn (шв.), Едуард – Edward (англ.), Джордж – George (англ.), Роджър – Roger (англ.), Флорнес – Flornes (шв.), Хановер – Hannover (нем.)
28.5. Допуска се употребата на s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з.
Дикенс и Дикенз – Dickens, Холмс и Холмз – Holmes, Чарлс и Чарлз – Charles; Голсуърти и Голзуърти – Galsworthy, Солсбъри и Солзбъри – Salisbury
28.6. Буквеното съчетание ng в имена от английски, немски и други езици се предава с буквеното съчетание нг.
Гронинген – Groningen (нидерл.), Инге – Inge (нем.), Меринг – Mehring (нем.), Нотингам – Nottingham (англ.), Солинген – Solingen (нем.), Тулинге – Tullinge (шв.)
Предаване на имена от чужди езици чрез превод
29. Някои отдавна навлезли или широко известни собствени имена се предават на български в преведена или полупреведена форма.
Белия(т) дом, Великата френска революция, Дворец на конгресите, Харта за правата на човека, Лондонска филхармония, Нобелова награда за литература; Августин Блажени, Екатерина Велика, Карл Велики, Ричард Лъвското сърце, Карлсон, който живее на покрива, Пипи Дългото чорапче, Малкия(т) принц; Баязид Първи, Лъв Пети, Ричард Трети, Йоан Павел Втори, Хенри Осми; Северна Ирландия, Южна Франция, Южноафриканска република, Източен Йерусалим, Атлантически океан, Боденско езеро, Магеланов проток, Суецки канал
29.1. Допуска се имената на някои географски обекти да се предават преведени или транскрибирани.
Големия(т) каньон и Гранд каньон, Огнена земя и Тиера дел Фуего, Скалисти планини и Роки Маунтинс
Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция
30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма.
30.1. Установено е по традиция предаването на някои имена на държави, населени места и географски обекти.
Англия – England, Бавария – Bayern, Ватерло – Waterloo, Виена – Wien, Дания – Danmark, Испания – España, Копенхаген – København, Лисабон – Lisboa, Неапол – Napoli, Ньой – Neuilly, Париж – Paris, Полша – Polska, Рейн – Rhein, Рим – Roma, Русия – Россия, Франция – France, Швеция – Sverige
30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части.
Дарвин – Darwin, Делон – Delon, Вашингтон – Washington
30.3. Установено е буквените съчетания au и eu в собствени имена, навлезли отдавна в българския език, да се предават с буквените съчетания ав и ев.
Август, Августин, Евклид, Евридика, Зевс, Клавдий, Плавт, Полидевк
30.4. Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.
Белински – Белинский, Любошчински – Любощинский, Мережковски – Мережковский, Чайковски – Чайковский
Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма
31. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика.
Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори.
Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.
Facebook ви помага да се свързвате с хората в живота ви.
Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена от чужди езици
32. При предаването на собствени имена от чужди езици на български в са в сила следните основни правила:
32.1. Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.
Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Жана д'Арк – Jeanne d'Arc, Лаго ди Комо – Lago di Como, О'Лиъри – O'Leary, Рио Бланко – Rio Blanco, Санта Пела – Santa Pela, Фернан Нунес – Fernán Núñez
32.2. Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребяват според правилата на българския език.
Каспъров връх – Kaparowy Wierch, Йонийско море – Mar Ionio, река Мисисипи – Mississipi River, Шетландски острови – Shetland Islands, Месински проток – Strato di Messina, Суецки канал – Qanā al-Suways, Уестминстърско абатство – Westminster Abbey
32.3. С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.
Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван Гог), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол), Фон Майенбург (но: Мариус фон Майенбург)
32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак.
Макдугъл, Маклийн, Макнамара
32.5. Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключение на случая, регламентиран в т. 32.5.1.
Габриеле д'Анунцио и Д'Анунцио – Gabriele d'Annunzio, О'Нийл – O'Neill
32.5.1. Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва.
Питърс Ривър – Peter's River, Сотбис – Sotheby's, Кристис – Christie's
32.6. Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според оригиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1.
Ню Йорк – New York, Нюпорт – Newport, Жан-Жак – Jean-Jacques, Римски-Корсаков – Римский-Корсаков
32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.
Екс ан Прованс – Aix-en-Provence, Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Херк де Ста – Herk-de-Stad, Ростов на Дон – Ростов-на-Дону
32.6.2. По традиция се пишат слято някои собствени имена.
Великобритания – Great Britain, Ламанш – La Manche, Лафонтен – La Fontaine, Ларошфуко – La Rochfoucau
32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза и.
Хосе Ортега и Гасет и Хосе Ортега-и-Гасет – José Ortega y Gasset
32.7. Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание .
Анди – Andes, Бахами/Бахамски острови – Bahamas, Сейшели/Сейшелски острови – Seychelles

ЗАБЕЛЕЖКА

Важна част от книжовната норма са също и многобройните примери, приведени в различни точки на Официалния правописен речник на българския език, с които се илюстрира допустимостта собствени имена и други понятия от чужди езици да се предават в оригиналната си графика. Ето тези примери:

  • бира Velkopopovicky Kozel, компании Alianz, BMW, Canon Group, Microsoft; награди Oscar, HIV вирус, автомобил FIAT, камион Volvo, бензиностанция OMV, шоколад Milka, масло President, билки Folia Sennae, Radix Rhei;
  • Yahoo, Facebook, PayPal, YouTube;
  • PVC дограма, BG паспорт, GPS устройство, GSM оператор, PR агенция, SMS съобщение, TV предаване, US президент, VIP гости; CD плейър, DJ парти, RAM памет, SIM карта, DVD-та.

Допълнителни правила в Уикипедия[редактиране на кода]

Към момента няма постигнат консенсус между общността относно правилата за транскрибиране и изписване на чужди имена, тъй като тази тема предизвиква дълги спорове между редакторите, които са с крайно противоположни мнения. Мненията и дискусиите може да намерите на Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница.

При въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: „Одре Тоту (на френски Audrey Tautou) е френска актриса…“ (вижте Уикипедия:Правила за оформление).

Специални правила по език[редактиране на кода]

Имена с повече от едно значение[редактиране на кода]

  • Ако има възможност, избира се единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например София, Париж.
  • Ако името има други значения, се добавя пояснение след интервал и в скоби, например Слънчоглед (село), Левски (град), Вишеград (връх), Беласица (отбор), Ивайло (опера), като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница. В случай, че основната статия не е създадена, тя се създава като пренасочваща страница, сочеща към новосъздаваната статия.
  • Ако даден град, село, връх и т.н. е наречен в чест на нещо друго, основното име се запазва за първоизточника. Например Шипка е статията за растението, Шипка (връх) е наречен на растението, а Шипка (град) – наречен на върха; Елин Пелин (град); Марица (село) и т.н.
  • При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва Име на статия (пояснение). Например: Пирин (пояснение), Блато (пояснение).
  • За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
  • За градове в чужбина, с имена съвпадащи с български думи, добавяме като пояснение страната в скоби, например Вишеград (Босна и Херцеговина).
  • Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града Елин Пелин (град). Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]] или Шаблон:Към пояснение.

Пояснителни страници[редактиране на кода]

Пояснителните страници се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация – това би спестило време на всички следващи читатели.

Ако някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например Рила, Пирин, Родопи.

Ако имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.

Специални правила по предмет на статията[редактиране на кода]

Статии за личности[редактиране на кода]

  • Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например Аспарух или Желю Желев, а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.
  • В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например Иван Асен II, Борис III, Йоан-Павел II.
    • Напомняне: използвайте латински букви за римските цифри, например „хикс“ вместо „Х“ на кирилица.
  • За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.
  • За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.
  • За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
  • Препоръчва се статиите за личности да се озаглавяват според обичайната в българския език практика: Име Фамилия (т.е. само първото и последното име). Унгарските и японските имена се разместват до: Име Фамилия. Изключения се допускат:
    • при бирмански имена, които нямат фамилия
    • при турци, починали преди 1934 г., които нямат фамилия
    • при японци, родени преди 1868 г., чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
    • при китайци, заглавието на чиито статии започва с фамилията, а първите имена се сливат
    • при корейци, чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
    • и – във всички случаи – когато лицето е известно по друг начин, напр. Бенедикт XVI (а не: Йозиф Ратцингер), Назъм Хикмет (а не: Назъм Рат), Франсис Форд Копола (а не: Франсис Копола)

Статии за дати, години, векове и числа[редактиране на кода]

  • От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например 2016 г. (има интервал между годината и „г“, след буквата „г“ има точка).
  • За интересни числа, които заслужават статии, се използва името на числото, например Нула, Милиард, Пи. Ако е необходимо, би могло да се добави пояснение в скоби, например 13 (число).
  • Датите се изписват по този начин: 31 юли.
  • Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата „век“: 20 век. След няколко обсъждания избрахме този вариант като най-удобен, но има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например XX век (използва се латинската буква „хикс“, а не кирилската „Х“).
  • За годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) избрахме варианта „пр.н.е.“ като по-неутрален: 1 век пр.н.е., 73 пр.н.е. (има интервал след числото, а „пр.н.е.“ е без интервали).

Статии за национални химни[редактиране на кода]

Заглавието на статии за национални химни има следния формат:

Химн на <държава>

където <държава> е заглавието на статията за съответната държава.

Статии за общини и области в България[редактиране на кода]

Тъй като думите област и община са нарицателни имена, съгласно българския правопис те се пишат с малка буква, освен когато не са първа дума в изречение или в заглавие (наименование на статия).

Бележки[редактиране на кода]

  1. Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 9789540127019. с. 30 – 37.

Вижте още[редактиране на кода]