Уикипедия:Правила за наименуване
Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
На тази страница са изложени някои приети правила за наименуване на статии. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти: не се колебайте да дадете предложения на страницата за предложения.
Както при повечето правила в Уикипедия, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.
Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименуване на основната страница, съдържаща текста на статията.
За информация относно непозволените в статиите знаци вижте Уикипедия:Правила за наименуване/Технически ограничения.
Общи правила
[редактиране на кода]Заглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:
- кратки, но без съкращения
- Примери: СДС е пренасочваща страница към Съюз на демократичните сили
- Изключения: няма формално утвърдени изключения
- нечленувани
- Изключения: няма формално утвърдени изключения
- в единствено число
- единствено името на обекта, без град, село, река и т.н.
- Примери: София, Париж. Не: Град София, Град Париж
- Изключения:
- Ако обект с това име вече съществува, вижте по-долу „Имена с повече от едно значение“ за инструкции
- Статии за общини и области в България
Общите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например Фантомът от Операта), както и за съществителни собствени имена (например Скорците).
Тирета и интервали около тях
[редактиране на кода](преместено в Уикипедия:Правопис)
Имена на чужди езици
[редактиране на кода]Книжовна норма
[редактиране на кода]Българската книжовна норма определя следните правила за предаване на собствени имена от чужди езици:[1]
Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език
Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, транслитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.
- Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция
Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на приемащия език.
- 25. При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в сила следните правила:
- 25.1. Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се предават със съответстващите им български букви.
- Миколка – Міколка (беларус.), Полтава – Полтава (укр.), Абел – Abel (унг.), Акдер – Akder (тур.), Алоис – Alois (чеш.), Балзак – Balzac (фр.), Голсуърти – Galsworthy (англ.), Жеромски – Żeromski (пол.), Мистрал – Mistral (фр.), Райтер – Reiter (нем.)
- 25.1. Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се предават със съответстващите им български букви.
- 25.2. Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в българския, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове.
- Висоцки – Высоцкий (рус.), Йожени – Eugénie (фр.), Крим – Крым (рус.), Асник – Asnyk (пол.), Бонк – Bąk (пол.), Дъртмът – Dartmouth (англ.), Екельоф – Ekelöf (шв.), Гьодел – Gödel (нем.), Сент Бьов – Sainte-Beuve (фр.), Пастьор – Pasteur (фр.), Тасос – Θάσος/Thasos (гр.), Тесалия – Θεσσαλία/Thessalia (гр.)
- 25.2. Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в българския, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове.
- Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици
При предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:
- 26. Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транскрибираната форма с изключение на случаите, посочени в т. 26.1.
- Вермер – Vermeer (нидерл.), Еренберг – Ehrenberg (нем.), Гудман – Goodman (англ.), Дар ес Салаам – Dar es Salaam (ар.)
- 26.1. Дългата гласна [i] в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание ий.
- Джийн – Jean, Айрийн – Irene, Лийдс – Leeds, Маями Бийч – Miami Beach, Пийт – Peet
- 26.1. Дългата гласна [i] в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание ий.
- 26.2. Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми.
- Гордеевка – Гордеевка (рус.), Евсеево – Евсеево (рус.), Заангарское – Заангарское (рус.), Църноок – Црноок (ср.)
- 26.2. Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми.
- 26.3. Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания ан, он, ен и с ом, ем пред буквите [б] и [п].
- Венсан – Vincent (фр.), Мартен – Martin (фр.), Конт – Compte (фр.), Лион – Lyon (фр.), Рембо – Rimbaud (фр.), Бонк – Bąk (пол.), Домбровски – Dąbrowski (пол.), Ченстохова – Częstochowa (пол.), Сертан – Sertã (порт.)
- 26.3. Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания ан, он, ен и с ом, ем пред буквите [б] и [п].
- 26.4. Йотацията на гласните се предава както следва:
- 26.4.1. Йотувано [а] – с буквата я с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2.
- Ароябе – Arroyabe (исп.), Капрая – Capraia (ит.), Фраяно – Fraiano (ит.), Гоя – Goya (исп.), Маями – Miami (англ.), Яде – Jade (нем.), Яроу – Yarrow (англ.), Ян – Jan (пол.)
- 26.4.1. Йотувано [а] – с буквата я с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2.
- 26.4.2. Йотувано [у] – с буква ю.
- Юкон – Yukon (англ.), Юрата – Jurata (пол.), Юлсхам – Julshamm (норв.), Виляюсо – Villayuso (исп.)
- 26.4.2. Йотувано [у] – с буква ю.
- 26.4.3. Йотувано [о] – с буквосъчетанието йо в началото на името или след буква за гласна.
- Дарийо – Darrieu (фр.), Йон – Yonne (фр.), Йорвил – Eurville (фр.), Йорк – York (англ.), Йънг – Yonge (англ.), Майо – Mayo (фр.), Ойос – Hoyos (исп.)
- 26.4.3. Йотувано [о] – с буквосъчетанието йо в началото на името или след буква за гласна.
- 26.4.4. Йотувано [ъ] – с буквосъчетанието йъ.
- Брайър – Brier (англ.), Макинтайър – MacIntyre (англ.)
- 26.4.4. Йотувано [ъ] – с буквосъчетанието йъ.
- 26.4.5. Йотувано [е] – с буквосъчетанието йе.
- Айен – Ayen (фр.), Байерн – Bayern (нем.), Йебра – Yebra (исп.), Йена – Jena (нем.), Йета – Yetta (англ.), Мейе – Meillet (фр.)
- 26.4.5. Йотувано [е] – с буквосъчетанието йе.
- 26.4.5.1. Не се предава йотация на гласната [е] в средисловие на собствени имена от славянски езици.
- Крагуевац – Крагујевац (ср.), Сараево – Sarajevo (босн.)
- 26.4.5.1. Не се предава йотация на гласната [е] в средисловие на собствени имена от славянски езици.
- 26.5. Не се предава йотация на гласната [и]
- Бела Краина – Бела Крајина (ср.), Иржи – Jiři (чеш.)
- 26.5. Не се предава йотация на гласната [и]
- 26.6. Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.
- Амио – Amiot (фр.), Биентина – Bientina (ит.), Блеър – Blair (англ.), Боало – Boileau (фр.), Ботсуана – Botswana (англ.), Емпайър Стейт Билдинг – Empire State Building (англ.), Гуадалупа – Guadalupe (исп.), Гуатемала – Guatemala (исп.), Греъм – Graham (англ.), Дарбоа – Darboi (фр.), Джулиана – Giuliana (ит.), О'Лиъри – O'Leary (англ.), Ориоло – Oriolo (ит.), Пауълс – Powels (англ.), Поатие – Poitier (фр.), Сан Иларио – San Hilario (исп.), Сериате – Seriate (ит.), Тиера дел Фуего – Tierra del Fuego (исп.), Тауър – Tower (англ.)
- 26.6. Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.
- 26.6.1. Не се допуска писане на йа и йу вместо я и ю.
- Ваян – Vaillant (фр.), Маями – Miami (англ.), Маяр – Maillard (фр.)
- 26.6.1. Не се допуска писане на йа и йу вместо я и ю.
- 26.6.2. Буквосъчетанието ia в краесловието се предава на български със съчетанието ия.
- Аления – Alenia (фр.), Гарсия – Garcia (исп.), Италия – Italia (ит.), Калабрия – Calabria (ит.), Калифорния – California (англ.), Лучия – Luccia (ит.), Мария – Maria (исп.), Силвия – Sylvia (англ.), Синтия – Cynthia (англ.), Сторлия – Storlia (норв.)
- 26.6.2. Буквосъчетанието ia в краесловието се предава на български със съчетанието ия.
- 26.7. Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с y и ы, се предават с българската буква и.
- Жигуни – Жыгуны (рус.), Крим – Крым (рус.), Мартин – Мартын (рус.), Рибаков – Рыбаков (рус.), Черних – Черных (рус.), Биджов – Bydžov (чеш.), Борови – Borowy (пол.), Дибровски – Dybrowski (пол.)
- 26.7. Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с y и ы, се предават с българската буква и.
- Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици
При предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:
- 27. Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици
- 27.1. Мекостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), ю (пред у).
- Авиньон – Avignon (фр.), Альона – Алёна (рус.), Бабьоф – Babeuf (фр.), Баньос – Baños (исп.), Баньо – Bagneux (фр.), Гьоте – Goethe (нем.), Малмьо – Malmö (шв.), Отьой – Auteuil (фр.), Жельона гура – Zielona Góra (пол.), Петьофи – Petöfi (унг.), Ньора – Ñora (исп.); Арманяк – Armagnac (фр.), Болоня – Bologna (ит.), Бялисток – Bialystok (пол.); Бюв – Bjuv (норв.), Косцюшко – Kościuszko (пол.), Люляйяко – Llullaillaco (исп.), Винюела – Viñuela (исп.)
- 27.1. Мекостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), ю (пред у).
- 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие.
- Агнешка – Agnieszka (пол.), Каменец – Kamieniec (пол.), Канете – Cañete (исп.), Мелно – Mielno (пол.), Негош – Његош (ср.), Нунес – Núñes (исп.), Севине – Sévigné (фр.); Джили – Gigli (ит.), Вини – Vigny (фр.), Гогол – Гоголь (рус.), Монтен – Montaigne (фр.), Познан – Poznań (пол.)
- 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие.
- 27.3. Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързването на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.
- Кирххайм – Kirchheim (нем.), Маккинли – MacKinley (англ.), Норддорф – Norddorf (нем.), Скагеррак – Skagerrak (швед.)
- 27.3. Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързването на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.
- 27.4. Буквосъчетанието dt в имена от немски език се предава на български само с буквата т.
- Айзенщат – Eisenstadt, Хантке – Handtke, Хумболт – Humboldt, Шмит – Schmidt
- 27.4. Буквосъчетанието dt в имена от немски език се предава на български само с буквата т.
- 27.5. Звуковете, отбелязвани със съчетанието th в английските собствени имена, се предават с буквите т и д според изговора им.
- Хедър – Heather (англ.), Смит – Smith (англ.)
- 27.5. Звуковете, отбелязвани със съчетанието th в английските собствени имена, се предават с буквите т и д според изговора им.
- 27.6. Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ.
- Бърно – Brno (чеш.), Кръстац – Крстац (ср.), Вълтава – Vltava (чеш.), Връхлицки – Vrchlický (чеш.), Вършац – Вршац (ср.)
- 27.6. Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ.
- 27.6.1. Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква [ъ], което се предава при писане.
- Бийгъл – Beagle (англ.); Гренобъл – Grenoble (фр.); Нюкасъл – Newcastle (англ.); Пьотър – Петр (рус.); Piotr (пол.); Сартър – Sartre (фр.)
- 27.6.1. Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква [ъ], което се предава при писане.
- 27.6.2. Не се вмъква и не се пише [ъ] между краесловни [л], [м] и [н] и предходни [р] и [л].
- Берн – Bern (нем.), Карл – Karl (нем.), Люцерн – Luzern (нем.), Палм – Palm (англ.), Шарл – Charles (фр.)
- 27.6.2. Не се вмъква и не се пише [ъ] между краесловни [л], [м] и [н] и предходни [р] и [л].
- 27.7. Съчетанието на съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се предава с българската буква щ.
- Бернщейн – Бернштейн (рус.), Дармщат – Darmstadt (нем.), Ещорил – Estoril (порт.), Ищван – István (унг.), Пещи – Pesti (унг.), Щабин – Sztabin (пол.), Щиван – Štiván (слов.), Щур – Štúr (слов.), Щутгарт – Stuttgart (нем.)
- 27.7. Съчетанието на съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се предава с българската буква щ.
- 27.8. Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание шч.
- Любошчински – Любощинский, Шчедрин – Щедрин, Шчепкин – Щепкин, Шчерба – Щерба
- 27.8. Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание шч.
- 27.9. Испанската съгласна, отбелязвана с буквите c (когато е пред e или i) и z, се предава с буквата с.
- Андалусия – Andlucia, Баласоте – Balazote, Барселона – Barcelona, Валенсия – Valencia, Веракрус – Verakruz, Мендоса – Mendoza
- 27.9. Испанската съгласна, отбелязвана с буквите c (когато е пред e или i) и z, се предава с буквата с.
- Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация
Някои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука).
- 28. Транслитерацията е застъпен в следните случаи:
- 28.1. При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.
- Зигбург (нем. Siegburg), Зигфрид (нем. Siegfried), Лимож (фр. Limoge), Варад (фр. Varade), Марженка (чеш. Mařenka), Пршикопи (чеш. Příkopy)
- 28.1. При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.
- 28.2. При имена от руски език буквите о и е се предават съответно с о и е независимо от изговора си.
- Бородино (рус. Бородино), Евтушенко (рус. Евтушенко), Москва (рус. Москва), Ростов (рус. Ростов)
- 28.2. При имена от руски език буквите о и е се предават съответно с о и е независимо от изговора си.
- 28.3. При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав, ев, ив и ов се предават съответно с ав, ев, ив и ов независимо от изговора си.
- Довженко (укр. Довженко), Шевченко (укр. Шевченко), Бардейов (слов. Bardejov), Прешов (слов. Prešov)
- 28.3. При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав, ев, ив и ов се предават съответно с ав, ев, ив и ов независимо от изговора си.
- 28.4. При имена от английски, немски и шведски език буквата r се предава с р независимо от изговора си.
- Бьорн – Børn (шв.), Едуард – Edward (англ.), Джордж – George (англ.), Роджър – Roger (англ.), Флорнес – Flornes (шв.), Хановер – Hannover (нем.)
- 28.4. При имена от английски, немски и шведски език буквата r се предава с р независимо от изговора си.
- 28.5. Допуска се употребата на s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з.
- Дикенс и Дикенз – Dickens, Холмс и Холмз – Holmes, Чарлс и Чарлз – Charles; Голсуърти и Голзуърти – Galsworthy, Солсбъри и Солзбъри – Salisbury
- 28.5. Допуска се употребата на s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з.
- 28.6. Буквеното съчетание ng в имена от английски, немски и други езици се предава с буквеното съчетание нг.
- Гронинген – Groningen (нидерл.), Инге – Inge (нем.), Меринг – Mehring (нем.), Нотингам – Nottingham (англ.), Солинген – Solingen (нем.), Тулинге – Tullinge (шв.)
- 28.6. Буквеното съчетание ng в имена от английски, немски и други езици се предава с буквеното съчетание нг.
- Предаване на имена от чужди езици чрез превод
- 29. Някои отдавна навлезли или широко известни собствени имена се предават на български в преведена или полупреведена форма.
- Белия(т) дом, Великата френска революция, Дворец на конгресите, Харта за правата на човека, Лондонска филхармония, Нобелова награда за литература; Августин Блажени, Екатерина Велика, Карл Велики, Ричард Лъвското сърце, Карлсон, който живее на покрива, Пипи Дългото чорапче, Малкия(т) принц; Баязид Първи, Лъв Пети, Ричард Трети, Йоан Павел Втори, Хенри Осми; Северна Ирландия, Южна Франция, Южноафриканска република, Източен Йерусалим, Атлантически океан, Боденско езеро, Магеланов проток, Суецки канал
- 29.1. Допуска се имената на някои географски обекти да се предават преведени или транскрибирани.
- Големия(т) каньон и Гранд каньон, Огнена земя и Тиера дел Фуего, Скалисти планини и Роки Маунтинс
- 29.1. Допуска се имената на някои географски обекти да се предават преведени или транскрибирани.
- Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция
- 30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма.
- 30.1. Установено е по традиция предаването на някои имена на държави, населени места и географски обекти.
- Англия – England, Бавария – Bayern, Ватерло – Waterloo, Виена – Wien, Дания – Danmark, Испания – España, Копенхаген – København, Лисабон – Lisboa, Неапол – Napoli, Ньой – Neuilly, Париж – Paris, Полша – Polska, Рейн – Rhein, Рим – Roma, Русия – Россия, Франция – France, Швеция – Sverige
- 30.1. Установено е по традиция предаването на някои имена на държави, населени места и географски обекти.
- 30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части.
- Дарвин – Darwin, Делон – Delon, Вашингтон – Washington
- 30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части.
- 30.3. Установено е буквените съчетания au и eu в собствени имена, навлезли отдавна в българския език, да се предават с буквените съчетания ав и ев.
- Август, Августин, Евклид, Евридика, Зевс, Клавдий, Плавт, Полидевк
- 30.3. Установено е буквените съчетания au и eu в собствени имена, навлезли отдавна в българския език, да се предават с буквените съчетания ав и ев.
- 30.4. Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.
- Белински – Белинский, Любошчински – Любощинский, Мережковски – Мережковский, Чайковски – Чайковский
- 30.4. Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.
- Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма
- 31. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика.
- Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори.
- Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.
- Facebook ви помага да се свързвате с хората в живота ви.
- Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена от чужди езици
- 32. При предаването на собствени имена от чужди езици на български в са в сила следните основни правила:
- 32.1. Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.
- Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Жана д'Арк – Jeanne d'Arc, Лаго ди Комо – Lago di Como, О'Лиъри – O'Leary, Рио Бланко – Rio Blanco, Санта Пела – Santa Pela, Фернан Нунес – Fernán Núñez
- 32.1. Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.
- 32.2. Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребяват според правилата на българския език.
- Каспъров връх – Kaparowy Wierch, Йонийско море – Mar Ionio, река Мисисипи – Mississipi River, Шетландски острови – Shetland Islands, Месински проток – Strato di Messina, Суецки канал – Qanā al-Suways, Уестминстърско абатство – Westminster Abbey
- 32.2. Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребяват според правилата на българския език.
- 32.3. С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.
- Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван Гог), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол), Фон Майенбург (но: Мариус фон Майенбург)
- 32.3. С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.
- 32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак.
- Макдугъл, Маклийн, Макнамара
- 32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак.
- 32.5. Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключение на случая, регламентиран в т. 32.5.1.
- Габриеле д'Анунцио и Д'Анунцио – Gabriele d'Annunzio, О'Нийл – O'Neill
- 32.5. Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключение на случая, регламентиран в т. 32.5.1.
- 32.5.1. Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва.
- Питърс Ривър – Peter's River, Сотбис – Sotheby's, Кристис – Christie's
- 32.5.1. Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва.
- 32.6. Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според оригиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1.
- Ню Йорк – New York, Нюпорт – Newport, Жан-Жак – Jean-Jacques, Римски-Корсаков – Римский-Корсаков
- 32.6. Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според оригиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1.
- 32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.
- Екс ан Прованс – Aix-en-Provence, Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Херк де Ста – Herk-de-Stad, Ростов на Дон – Ростов-на-Дону
- 32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.
- 32.6.2. По традиция се пишат слято някои собствени имена.
- Великобритания – Great Britain, Ламанш – La Manche, Лафонтен – La Fontaine, Ларошфуко – La Rochfoucau
- 32.6.2. По традиция се пишат слято някои собствени имена.
- 32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза и.
- Хосе Ортега и Гасет и Хосе Ортега-и-Гасет – José Ortega y Gasset
- 32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза и.
- 32.7. Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание -и.
- Анди – Andes, Бахами/Бахамски острови – Bahamas, Сейшели/Сейшелски острови – Seychelles
- 32.7. Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание -и.
ЗАБЕЛЕЖКА
Важна част от книжовната норма са също и многобройните примери, приведени в различни точки на Официалния правописен речник на българския език, с които се илюстрира допустимостта собствени имена и други понятия от чужди езици да се предават в оригиналната си графика. Ето тези примери:
- бира Velkopopovicky Kozel, компании Alianz, BMW, Canon Group, Microsoft; награди Oscar, HIV вирус, автомобил FIAT, камион Volvo, бензиностанция OMV, шоколад Milka, масло President, билки Folia Sennae, Radix Rhei;
- Yahoo, Facebook, PayPal, YouTube;
- PVC дограма, BG паспорт, GPS устройство, GSM оператор, PR агенция, SMS съобщение, TV предаване, US президент, VIP гости; CD плейър, DJ парти, RAM памет, SIM карта, DVD-та.
Допълнителни правила в Уикипедия
[редактиране на кода]При предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция се запазва словоредът на оригиналния език. Това се отнася и за имена на хора, при които личното име не е в начално положение, например при:
- китайски и корейски – първо е фамилното име, втората и третата част (ако има трета част) образуват личното име (напр: Мао Дзъдун, където „Мао“ е фамилно, а „Дзъдун“ е лично име и съответно за корейски Ким Чен Ун, където „Ким" е фамилно, а „Чен Ун“ е лично име)
- виетнамски – първо е фамилното име, второто е пак име на близки, баща, дядо, чичо, а третото е лично име (напр: Нгуен Фу Чонг, където „Нгуен“ е фамилно, „Фу“ второ име, а „Чонг“ е лично име)
- японски (преди Реставрация Мейджи) – първото е фамилното име, а второто личното име (напр: Ито Хиробуми, където „Ито“ е фамилното, а „Хиробуми“ е собственото име от 伊藤 博文)
Правилото по-горе има следните изключения:
- османски турски – османски турски – първото е личното, следвано от второто име (прякор) (напр: Мустафа Байрактар, където „Мустафа“ е личното, а „Байрактар“ фамилното име от Bayraktar Mustafa)
- унгарски – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Лайош Кошут, където „Лайош“ е личното, а „Кошут“ фамилното име от Kossuth Lajos)
- японски (след Реставрация Мейджи) – първото е личното, а второто фамилното име (напр: Кобо Абе, където „Кобо“ е личното, а „Абе“ фамилното име от 安部公房)
При въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: „Одре Тоту (на френски Audrey Tautou) е френска актриса…“ (вижте Уикипедия:Правила за оформление).
Специални правила по език
[редактиране на кода]Имена с повече от едно значение
[редактиране на кода]- Ако има възможност, избира се единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например София, Париж.
- Ако името има други значения, се добавя пояснение след интервал и в скоби, например Слънчоглед (село), Левски (град), Вишеград (връх), Беласица (отбор), Ивайло (опера), като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница. В случай че основната статия не е създадена, тя се създава като пренасочваща страница, сочеща към новосъздаваната статия.
- При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва Име на статия (пояснение). Например: Пирин (пояснение), Блато (пояснение).
- За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
- За градове в чужбина, чиито имена съвпадат с български думи, се добавя като пояснение страната в скоби, например Вишеград (Босна и Херцеговина).
- Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града Елин Пелин (град). Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]] или Шаблон:Към пояснение.
Пояснителни страници
[редактиране на кода]Пояснителните страници се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация – това би спестило време на всички следващи читатели.
Ако някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например Рила, Пирин, Родопи.
Ако имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.
Специални правила по предмет на статията
[редактиране на кода]Статии за личности
[редактиране на кода]- Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например Аспарух или Желю Желев, а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.
- В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например Иван Асен II, Борис III, Йоан-Павел II.
- Напомняне: използвайте латински букви за римските цифри, например „хикс“ вместо „Х“ на кирилица.
- За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.
- За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.
- За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
- Препоръчва се статиите за личности да се озаглавяват според обичайната в българския език практика: Име Фамилия (т.е. само първото и последното име). Унгарските и японските имена се разместват до: Име Фамилия. Изключения се допускат:
- при бирмански имена, които нямат фамилия
- при турци, починали преди 1934 г., които нямат фамилия
- при японци, родени преди 1868 г., чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
- при китайци, заглавието на чиито статии започва с фамилията, а първите имена се сливат
- при корейци, чиито статии се озаглавяват във формат: Фамилия Име
- и – във всички случаи – когато лицето е известно по друг начин, напр. Бенедикт XVI (а не: Йозиф Ратцингер), Назъм Хикмет (а не: Назъм Рат), Франсис Форд Копола (а не: Франсис Копола)
Статии за дати, години, векове и числа
[редактиране на кода]- От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например 2024 г. (има интервал между годината и „г“, след буквата „г“ има точка).
- За интересни числа, които заслужават статии, се използва името на числото, например Нула, Милиард, Пи. Ако е необходимо, би могло да се добави пояснение в скоби, например 13 (число).
- Датите се изписват по този начин: 4 октомври.
- Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата „век“: 20 век. След няколко обсъждания избрахме този вариант като най-удобен, но има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например XX век (използва се латинската буква „хикс“, а не кирилската „Х“).
- За годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) избрахме варианта „пр.н.е.“ като по-неутрален: 1 век пр.н.е., 73 г. пр.н.е. (има интервал след числото и след г., а „пр.н.е.“ е без интервали).
Статии за национални химни
[редактиране на кода]Заглавието на статии за национални химни има следния формат:
- Химн на <държава>
където <държава> е заглавието на статията за съответната държава.
Статии за общини и области в България
[редактиране на кода]Тъй като думите област и община са нарицателни имена, съгласно българския правопис те се пишат с малка буква, освен когато не са първа дума в изречение или в заглавие (наименование на статия).
- статиите за областите са озаглавени „Област Име-на-областен-център“, например Област Русе; бележки:
- статията за Софийска област е наименована „Софийска област“, тъй като това е името на областта според официалния сайт на областната администрация;
- статията за Област София (София-град) се нарича „Област София“, тъй като това е името на областта според официалния сайт на областната администрация;
- съответните категории включват думите област, респ. община, написани с малка буква, напр. „Села в област Име-на-област“;
- при обекти с повтарящи се имена при поясненията в скоби думите област, респ. община се пишат с малка буква, напр. „Име-на-село (област Име-на-област)“;
- статиите за общините са озаглавени „Община Име-на-община“, например Община Ботевград;
- статията Столична община е озаглавена „Столична община“, тъй като това е името на общината според официалния сайт на Столична община.
Бележки
[редактиране на кода]- ↑ Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 9789540127019. с. 30 – 37.
Вижте също
[редактиране на кода]- Commons:File naming – правила за наименуване на файловете в Общомедия
- Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език
- Специални:Всички_страници_с_представка/Уикипедия:Правила_за_наименуване/