Уикипедия:Стил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Тук се описва възприетият от Уикипедия стил на писане на статии. Целта се състои в това да направим използването на Уикипедия по-лесно и по-интуитивно чрез постигане на яснота и единство, а на редакторите да помогнем да пишат статии с последователни и прецизни език, оформление и форматиране. Най-добре се възприема простият изказ. Избягвайте двусмислици, жаргон, и неясни или ненужно сложни изкази. Всяко ново съдържание, добавено на тази страница, трябва да да се отнася само до въпросите на стила, които касаят значителен брой случаи.

Стилът и форматирането трябва да бъдат последователни в статията, макар и не непременно из цялата Уикипедия. Когато е приемлива употребата на повече от един стил, редакторите не трябва да променят възприетия стил без основателна причина. Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.[lower-alpha 1] Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.

Обсъждайте въпросите на стила на беседата.

Структура на статиите[редактиране на кода]

Статията е уеб страница с енциклопедична информация. Една добре написана статия в Уикипедия касае ясно определена значима тема, разкрива обстойно тази тема от неутрална гледна точка, написана е с позоваване на надеждни източници и съдържа препратки към други теми в Уикипедия.

Статиите са продукт на колективния труд на уикипедианците и затова са с различно качество. Най-добрите се отбелязват със знак за избрана статия (след специална процедура), а статиите с неприемливо качество се предлагат за изтриване. Обикновено една статия започва като мъниче и постепенно се разширява и подобрява. Всеки редактор може да допринася към всички статии, но всяка статия трябва да е четивна и с разумна дължина.

Заглавие на статия[редактиране на кода]

При избора на заглавие спазвайте правилата, изложени в Уикипедия:Правила за наименуване. Заглавието трябва да е разпознаваемо или описателно име на темата, което освен това е естествено, точно, кратко и съответства на заглавията на свързаните статии. Ако тези критерии си противоречат, трябва да се намери разумен баланс.

Структура[редактиране на кода]

Статията трябва да започва с уводна част (увод) и да продължава с основния текст, организиран в раздели. Заглавието на всеки раздел се подчинява на определена йерархия (виж по-долу). Нормална практика е да се обособи отделна статия от даден раздел, когато той стане прекалено обемист. В такъв случай, точно под заглавието на раздела в основната статия укажете наличието на отделна статия по темата чрез шаблона {{основна|''име на статия''}} .

Уводът трябва да съдържа кратко резюме на цялата статия и да няма раздели. Тази уводна част е особено полезна, ако трябва съдържанието на статията да се представи сбито на друго място в Уикипедия. Допълнително добавената впоследствие информация не винаги заслужава да се включи в увода; тя следва да се добави в най-подходящия раздел или раздели.

Някои статии съдържат указател (шаблон) за друго значение, препращат към пояснителна страница или информират и предупреждават читателя (обикновено се намират най-отгоре на страницата). Еднотипните статии имат инфокутия, разположена отдясно (например статиите за химичните елементи, за страни, за личности, за обекти на световното наследство).

Основното изложение може да е с различна дължина, като прекалено малките статии се отбелязват с шаблон {{мъниче}}. Когато има достатъчно материал, се оформят раздели. Ако статията съдържа най-малко четири раздела, автоматично се генерира съдържание, оформено също в горната част като плаващо каре, подравнено вляво. То може да се скрива, но по подразбиране се показва и дава възможност за лесна навигация.

След последния раздел могат да се добавят стандартни допълнителни секции и списъци, (както е описано по-долу), в следния ред:

  • книги и други произведения по темата (раздели „Творчество“, „Библиография“, „Дискография“ и т.н.);
  • вътрешни препратки към съответните свързани статии в Уикипедия (раздел „Вижте също“);
  • бележки и/или източници (раздели „Бележки“ и „Източници“, вж. цитиране на източници);
  • книги, статии или други публикации, които не са били използвани като източници (раздел „Допълнителна литература“);
  • уеб сайтове по темата, които не са били използвани като източници и не фигурират в предходните списъци (добавят се като част от „Допълнителна литература“ или в отделен раздел „Външни препратки“);
  • смислово свързани вътрешни връзки, организирани чрез навигационни шаблони и показвани в хоризонтални карета (понякога са разположени горе вдясно под формата на странични панели);
  • категории.

Заглавия на раздели[редактиране на кода]

За предпочитане е заглавията на раздели да са колкото се може по-сбити и ясни, като е добре в отделните раздели да се поставя съдържание, което е сравнимо по обем и относителна тежест. Твърде големите по обем раздели често биват структурирани в подраздели, за да бъдат по-удобни за четене, разбиране и редактиране. Навлизането в големи дълбочини на подразделите обаче не е желателно; обикновено статиите се нуждаят най-много от три нива на дълбочина.

За автоматично форматиране на заглавията се използва знак за равенство, повторен неколкократно от двете страни: == Заглавие == за основен раздел; === Заглавие === на следващото ниво (подраздел); и така нататък до най-ниското ниво подраздел ===== Заглавие =====. (Най-високото ниво = заглавие = е технически възможно, но не го използвайте в статиите, защото е запазено за автоматично генериране на техническата информация от най-високо ниво, съдържаща заглавието на цялата статия.) Оставянето на интервали между знаците за равенство и текста на заглавието е по избор и не се отразява при четене. Всяко заглавие на раздел трябва да бъде на отделен ред. Въпреки че това не си личи в режим на четене, препоръчително е в режим на редактиране да се оставя по един празен ред между заглавието на раздела и последващия го текст, което допринася за по-лесното ориентиране из съдържанието. Ето така:

=== Заглавия на раздели и съдържание ===

За предпочитане е заглавията да са колкото се може по-сбити и ясни, като е добре в
отделните раздели да се поставя сравнимо по обем и относителна тежест съдържание. ...

Включете по желание и един празен ред под него (но не два или повече последователни празни реда, които ще изобрази ненужни празни пространства в показаната страница). Не е необходимо да се включва празен ред между заглавие и подзаглавие.

При съставянето на заглавие на раздел важат същите правила като при заглавията на статии (например не се използват главни букви, освен за първата дума). По-специални правила в случая са:

  • Не трябва да съдържат излишни повторения и пояснения, например „Ранни години“ е за предпочитане пред „Ранни години на Х“, защото е ясно, че се има предвид предмета на статията
  • Не трябва да съдържат препратки, особено ако препратката касае само част от заглавието.
  • За предпочитане е заглавията на раздели да са уникални за страницата, за да има възможност за насочване към конкретния раздел от други статии.
  • Не се допускат цитати вътре в заглавието или на същия ред.
  • Не се допускат картинки и математически формули.
  • Заглавието не трябва да съдържа въпрос.
  • Избягвайте ползването на число в началото на заглавието (с изключение на година/и), защото може да доведе до объркване, ако читателят е активирал настройка за автоматично номериране ("Auto-number headings").

Оформление[редактиране на кода]

Принцип на уебдизайна е оформлението на страниците да се прави така, че да е колкото се може по-независимо от разделителната способност на монитора, конкретния браузър, настройките за шрифт и кегел, настройките на самото уики и т.н. Особено значение за това има ефективното взаимно разположение на отделните елементи: заглавия на раздели, текст, картинки, шаблони, таблици. Вземат се под внимание и хигиената на четене и способността да се улавя и задържа вниманието, и не на последно място приспособяването на електронните текстове и за незрящи.

Като цяло текстовете на статиите се поднасят без форматиране, то е запазено само за някои специални случаи и трябва се прилага пестеливо, за да не отклонява вниманието от енциклопедичния текст. Заглавията на разделите не се нуждаят от форматиране или препратки.

Малки и главни букви[редактиране на кода]

Според Правописния речник [1] употребата на главни букви може да бъде морфологична, синтактична, стилистична и графична. При морфологичната с главни букви се разграничават съществителните собствени от съществителните нарицателни. При синтактичната употреба главните букви разграничават изреченията в текста и са свързани с употребата на препинателни знаци и знаци за графично оформяне на текста. Стилистичната употреба на главни букви позволява да се изрази отношение и да се отдели един стил от друг, а графичната им употреба е свързана с графичното оформяне на целия текст.

Не е желателно изписването на думи както изцяло с главни, така и с умалени главни букви. В нетикета употребата на главни букви често се възприема като крещене, агресия.

Съкращения[редактиране на кода]

Съкращенията са два вида – графични и лексикални. Графичните съкращения принадлежат само на писмения текст. При четене и говорене те не се произнасят, а се заместват с пълния вариант на съкратените думи. Лексикалните съкращения принадлежат и на писмената, и на устната реч. При четене и говорене те функционират като самостоятелни думи успоредно с пълния вариант. Моля придържайте се към следните основни правила за употребата им в статиите:

  • приведете първо пълната форма, след това в скоби съкращението, а след това можете да използвате само съкратената форма:
След 1989 г. Българската социалистическа партия (БСП) се отказва от стриктното прилагане на марксизма. БСП участва във всички парламентарни избори след 1989 г.

а ако пълната версия вече е в кавички, използвайте „или“.

Преименуването на БСП става на 3 април 1990 г. (след референдум в Българската комунистическа партия или БКП)
  • Често срещаните съкращения нямат нужда от пояснение: ДДС, САЩ, НАТО, ДНК, GSM, DVD.
  • Графичните съкращения задължително се пишат с малка буква и се означават с точка: т. нар., в т. ч., мн. ч. пр.Хр., пр.н.е. Изключение от това правило са мерните единици 5 kg, 100 km/h
  • Не използвайте съкращения без пояснение и не си измисляйте нови

Удебеляване и курсив[редактиране на кода]

Удебеляване (получер шрифт) обикновено се използва само веднъж в рамките на една статия: в началото, където се дефинира нейният обект. Ако са изброени и синоними или алтернативи на заглавието, те също са в получер шрифт. Приемлива е употребата на получер шрифт и в заглавията на таблици и шаблони, както и при списъците с дефиниции (definition lists) с двоеточие и звездичка.

За открояване на части от текста се използва курсив. Най-често в курсив могат да се срещнат думи на чужд език, при изясняване етимологията на термините, латинските наименования на биологичните видове, заглавията на литературни и музикални произведения, или глави от произведенията, филми и техните епизоди, видеоигри и т.н.,

Блокове от програмен код или отделни елементи (променливи, функции, и т.н.) се форматират с равноширок шрифт (ограждат се с етикети <code></code> или <tt></tt>)

Подчертаването не се препоръчва, тъй като много прилича на стандартното оформление на препратките.

Цитати[редактиране на кода]

Цитатите са незаменима част в статиите на Уикипедия, но се старайте да не прекалявате с тях. Допуска се кратко цитиране на текст със защитени авторски права, за да се изясни гледна точка, да се илюстрира даден контекст или да се посочи авторството на възглед или идея. Най-общата препоръка към редакторите на Уикипедия е да пишат текстовете със свои думи. Използването на прекалено много цитати е несъвместимо с енциклопедичния стил и може да е несъвместимо с правилата за ненарушаване на авторските права. Можете да намалите цитатите чрез преразказ и перифразиране.

оригинален словоред

Цитатите трябва да са с ясен автор, възпроизведени вярно и да позволяват проверка – това се нарича „принцип на минималната промяна“. Когато има сериозни основания да се промени словореда, оградете пояснението с квадратни скоби. Пропуснатите пасажи от оригиналния текст се означават с многоточие, оградено с кръгли скоби. При цитатите трябва да се запазят диалекта или архаичния правопис.

гледна точка

Цитатите трябва да се използват внимателно там, където не е възможно да се преразкажат емоционални мнения, но без с това да се натрапва определена гледна точка:

Уинстън Чърчил нарича лидерите на Индийски национален конгрес „Брамини, които дърдорят и прокарват принципите на западния либерализъм“, а самия Ганди – „полугол факир“, който „заслужава да бъде изхвърлен през градските порти на Делхи с вързани ръце и крака, за да бъде стъпкан от огромен слон, управляван от новия вицекрал на Индия“.
типографско съответствие

Цитатът не е факсимиле и в повечето случаи е невъзможно да се възпроизведе оригиналното форматиране. Затова се прилага форматирането на текст, възприето в Уикипедия.

Позоваване

Авторът на едно напълно цитирано изречение трябва да се спомене в текста, а не като бележка. Изключение представляват случаите, когато от контекста е ясно, че цитатът принадлежи на предмета на статията или раздела.

Блок-цитати

Когато цитатът е по-дълъг от около 40 думи или няколкостотин знака, или съдържа повече от един абзац, се използва каре, което го откроява от основния текст на статията.

За графично открояване на цитат съществуват шаблони {{quote}}, {{цитат}} и {{цитат2}}, като някои от тях съдържат възможност за показване на оригиналния език и на превод на български.

Транскрипция и транслитерация[редактиране на кода]

При предаване на имена от чужд език на български често се използват транскрипция и транслитерация. Докато при транскипцията се предава изговарянето на чуждия език с български букви (предава се звуковата стойност на буквите), транслитерацията не се съобразява с оригиналния изговор на текста и предава чуждата дума графически точно (буквално). В българския език е възприет принципът за умерена транскрипция[1].

Към момента няма постигнат консенсус в българската общност на Уикипедия относно правилата за транскрибиране и изписване на чужди имена, тъй като тази тема предизвиква дълги спорове между редакторите, които са с крайно противоположни мнения. Мненията и дискусиите може да намерите на Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница, както и на беседата.

Най-общо се препоръчва спазването на Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език. Правилата за предаване на собствени имена са изложени в ръководството Правила за наименование.

Пунктуация[редактиране на кода]

Кавички[редактиране на кода]

Основната функция на кавичките е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти.

Скоби[редактиране на кода]

Скобите са знак за интонационно-синтактично отделяне на вметнати части от изречения или на цели изречения. С тях се ограждат външни за основния текст указания.[1]

Многоточие[редактиране на кода]

Многоточието показва недоизказана или прекъсната мисъл, пауза или изпускане на думи.

Запетая[редактиране на кода]

Запетаята има две основни функции: разделителна – когато чрез нея се отделя една част на изречението от друга, и ограждаща – когато отделя вметнати думи или изрази, подчинени изречения, разположени между частите на главното изречение. По-важните случаи на употреба на запетая в изречението са посочени в Правописния речник[1].

Точка и запетая[редактиране на кода]

Знакът точка и запетая служи за отделяне на относително самостоятелни синтактични цялости в рамките на простото и сложното изречение. Обикновено с точка и запетая се отделят по-големи цялости, отколкото онези, отделяни чрез запетаи[1]

Двоеточие[редактиране на кода]

Двоеточието е знак, след който следват уточнения на вече казаното, независимо дали уточненията са части от изречение или цяло изречение[1]

Тирета[редактиране на кода]

Тирето е знак за по-силно в сравнение със запетаята интонационно-синтактично отделяне на части на изречението[1]. В сравнение с точката и запетаята, то има различна употреба[1] Малкото тире (наричано още съединителна чертица, дефис) е преди всичко вътрешнословен знак, тъй като служи главно за оформяне на сложни думи.

Наклонена черта[редактиране на кода]

Знак за номер[редактиране на кода]

Интервали[редактиране на кода]

Дати и часове[редактиране на кода]

Дати[редактиране на кода]

Часове[редактиране на кода]

Месеци[редактиране на кода]

Сезони[редактиране на кода]

Години[редактиране на кода]

Относителни референции[редактиране на кода]

Числа[редактиране на кода]

Валути[редактиране на кода]

Мерни единици[редактиране на кода]

Математически символи[редактиране на кода]

Граматика[редактиране на кода]

Езиков стил[редактиране на кода]

Илюстративен материал[редактиране на кода]

Организиране на информацията[редактиране на кода]

Списъци[редактиране на кода]

Номерация с числа се използва когато е точно определен броят и последователността на елементите от дадено множество, например списък от песните в даден албум. Изброяването с точка (bullet, булет) е уместно, когато списъкът не претендира за изчерпателност или редът на елементите му не е строго фиксиран

Таблици[редактиране на кода]

Навигационни шаблони[редактиране на кода]

Категории[редактиране на кода]

Препратки[редактиране на кода]

Хипервръзките в Уикипедия е възприето да се наричат препратки и биват три вида, в зависимост от това накъде сочат:

Освен че се наричат по различен начин, трите вида хипервръзки изглеждат различно (при стандартни настройки). Вътрешните препратки са по-тъмно сини, препратките към сродни проекти са по-светло сини, а външните връзки са светлосини и завършват с иконка External.svg. Ето примери:

Не е строго установено, но практиката е в рамките на текста на статията да се съдържат предимно вътрешни препратки, а външните да се оформят в самостоятелен раздел в края на статията. Препоръката външни препратки да се поставят пестеливо важи и за вътрешните. Междуезиковите препратки към статии по същата тема в други, чуждоезични уикипедии, са разположени отстрани във вертикалното меню „Езици“.

Разни[редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране на кода]

Източници[редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Институт по български език, БАН. Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език. София, Хейзъл, 2002.

Бележки[редактиране на кода]

  1. These matters have been addressed in rulings of the Arbitration Committee; see Шаблон:Section link and Шаблон:Section link.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wikipedia:Manual of Style“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.