Уикипедия:Стил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Тук се описва възприетият от Уикипедия стил на писане на статии. Целта се състои в това да направим използването на Уикипедия по-лесно и по-интуитивно чрез постигане на яснота и единство, а на редакторите да помогнем да пишат статии с последователни и прецизни език, оформление и форматиране. Най-добре се възприема простият изказ. Избягвайте двусмислици, жаргон, и неясни или ненужно сложни изкази. Всяко ново съдържание, добавено на тази страница, трябва да да се отнася само до въпросите на стила, които касаят значителен брой случаи.

Стилът и форматирането трябва да бъдат последователни в статията, макар и не непременно из цялата Уикипедия. Когато е приемлива употребата на повече от един стил, редакторите не трябва да променят възприетия стил без основателна причина. Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.[a] Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема. Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.[b]

Обсъждайте въпросите на стила на беседата.

Структура на статиите[редактиране на кода]

Статията е уеб страница с енциклопедична информация. Една добре написана статия в Уикипедия касае ясно определена значима тема, разкрива обстойно тази тема от неутрална гледна точка, написана е с позоваване на надеждни източници и съдържа препратки към други теми в Уикипедия.

Статиите са продукт на колективния труд на уикипедианците и затова са с различно качество. Най-добрите се отбелязват със знак за избрана статия (след специална процедура), а статиите с неприемливо качество се предлагат за изтриване. Обикновено една статия започва като мъниче и постепенно се разширява и подобрява. Всеки редактор може да допринася към всички статии, но всяка статия трябва да е четивна и с разумна дължина.

Заглавие на статия[редактиране на кода]

При избора на заглавие спазвайте правилата, изложени в Уикипедия:Правила за наименуване. Заглавието трябва да е разпознаваемо или описателно име на темата, което освен това е естествено, точно, кратко и съответства на заглавията на свързаните статии. Ако тези критерии си противоречат, трябва да се намери разумен баланс.

Структура[редактиране на кода]

Статията трябва да започва с уводна част (увод) и да продължава с основния текст, организиран в раздели.

Уводът трябва да съдържа кратко резюме на текста на цялата статия. Тази уводна част е особено полезна, ако трябва съдържанието на статията да се представи сбито на друго място – било вътре в или извън Уикипедия. Ако впоследствие се добавя допълнителна информация, тя следва да се добави в най-подходящия раздел или раздели и ако е съществена, тогава да се синтезира накратко в увода.

Някои статии съдържат указател (шаблон) за друго значение, препращат към пояснителна страница или информират и предупреждават читателя (обикновено се поставят най-отгоре на статията). Еднотипните статии имат инфокутия с основна информация, разположена отдясно (например статиите за химичните елементи, за страни, за личности, за обекти на световното наследство).

Основното изложение може да е с различна дължина, като прекалено малките статии се отбелязват с шаблон {{мъниче}}. Когато се натрупа достатъчно текст, се оформят раздели. Ако статията съдържа най-малко четири раздела, автоматично се генерира таблица със съдържание – плаващо каре в горната част, подравнено вляво. То може да се скрива, но по подразбиране се показва и дава възможност за лесна навигация.

Заглавието на всеки раздел се подчинява на определена йерархия. Нормална практика е да се обособи отделна статия от даден раздел, когато той стане прекалено обемист. В такъв случай, точно под заглавието на раздела в основната статия укажете наличието на отделна статия по темата чрез шаблона {{основна|''име на статия''}}.

След последния раздел могат да се добавят стандартни допълнителни секции и списъци (както е описано по-долу), в следния ред:

  • книги и други произведения, свързани с темата (раздели „Творчество“, „Библиография“, „Дискография“ и т.н.);
  • вътрешни препратки към съответните свързани статии в Уикипедия (раздел „Вижте също“);
  • бележки и/или източници, посочени в текста в съответен формат (раздели „Бележки“ и „Източници“, вж. цитиране на източници);
  • книги, статии или други публикации, които не са били използвани като източници в текста (раздел „Допълнителна литература“);
  • уеб сайтове по темата, които не са били използвани като източници и не фигурират в предходните списъци (добавят се като част от „Допълнителна литература“ или в отделен раздел „Външни препратки“);
  • смислово свързани вътрешни връзки, организирани чрез навигационни шаблони и показвани в хоризонтални карета най-отдолу или странични панели горе вдясно;
  • категории.

Заглавия на раздели[редактиране на кода]

За предпочитане е заглавията на раздели да са колкото се може по-сбити и ясни, като е добре в отделните раздели да се поставя съдържание, което е сравнимо по обем и относителна тежест. Твърде големите по обем раздели често биват структурирани в подраздели, за да бъдат по-удобни за четене, разбиране и редактиране. Навлизането в големи дълбочини на подразделите обаче не е желателно; обикновено статиите се нуждаят най-много от три нива на дълбочина.

За автоматично форматиране на заглавията се използва знак за равенство, повторен неколкократно от двете страни: == Заглавие == за основен раздел; === Заглавие === на следващото ниво (подраздел); и така нататък до най-ниското ниво подраздел ===== Заглавие =====. (Най-високото ниво = заглавие = е технически възможно, но не го използвайте в статиите, защото е запазено за автоматично генериране на техническата информация от най-високо ниво, съдържаща заглавието на цялата статия.) Оставянето на интервали между знаците за равенство и текста на заглавието е по избор и не се отразява при четене. Всяко заглавие на раздел трябва да бъде на отделен ред. Въпреки че това не си личи в режим на четене, препоръчително е в режим на редактиране да се оставя по един празен ред между заглавието на раздела и последващия го текст, което допринася за по-лесното ориентиране из съдържанието. Ето така:

Заглавия на раздели и съдържание[редактиране на кода]

За предпочитане е заглавията да са колкото се може по-сбити и ясни, като е добре в отделните раздели да се поставя сравнимо по обем и относителна тежест съдържание. ...

Включете по желание и един празен ред под него (но не два или повече последователни празни реда, които ще изобрази ненужни празни пространства в показаната страница). Не е необходимо да се включва празен ред между заглавие и подзаглавие.

При съставянето на заглавие на раздел важат същите правила като при заглавията на статии (например не се използват главни букви, освен за първата дума). По-специални правила в случая са:

  • Не трябва да съдържат излишни повторения и пояснения, например „Ранни години“ е за предпочитане пред „Ранни години на Х“, защото е ясно, че се има предвид предмета на статията
  • Не трябва да съдържат препратки, особено ако препратката касае само част от заглавието.
  • За предпочитане е заглавията на раздели да са уникални за страницата, за да има възможност за насочване към конкретния раздел от други статии.
  • Не се допускат цитати вътре в заглавието или на същия ред.
  • Не се допускат картинки и математически формули.
  • Заглавието не трябва да съдържа въпрос.
  • Избягвайте ползването на число в началото на заглавието (с изключение на година/и), защото може да доведе до объркване, ако читателят е активирал настройка за автоматично номериране („Auto-number headings“).

Оформление[редактиране на кода]

Принцип на уебдизайна е оформлението на страниците да се прави така, че да е колкото се може по-независимо от разделителната способност на монитора, конкретния браузър, настройките за шрифт и кегел, настройките на самото уики и т.н. Особено значение за това има ефективното взаимно разположение на отделните елементи: заглавия на раздели, текст, картинки, шаблони, таблици. Вземат се под внимание и хигиената на четене и способността да се улавя и задържа вниманието, и не на последно място приспособяването на електронните текстове и за незрящи.

Като цяло текстовете на статиите се поднасят без форматиране, то е запазено само за някои специални случаи и трябва се прилага пестеливо, за да не отклонява вниманието от енциклопедичния текст. Заглавията на разделите не се нуждаят от форматиране или препратки.

Малки и главни букви[редактиране на кода]

Според Правописния речник [1] употребата на главни букви може да бъде морфологична, синтактична, стилистична и графична. При морфологичната с главни букви се разграничават съществителните собствени от съществителните нарицателни. При синтактичната употреба главните букви разграничават изреченията в текста и са свързани с употребата на препинателни знаци и знаци за графично оформяне на текста. Стилистичната употреба на главни букви позволява да се изрази отношение и да се отдели един стил от друг, а графичната им употреба е свързана с графичното оформяне на целия текст.

Не е желателно изписването на думи както изцяло с главни, така и с умалени главни букви. В нетикета употребата на главни букви често се възприема като крещене, агресия.

Съкращения[редактиране на кода]

Съкращенията са два вида – графични и лексикални. Графичните съкращения принадлежат само на писмения текст. При четене и говорене те не се произнасят, а се заместват с пълния вариант на съкратените думи. Лексикалните съкращения принадлежат и на писмената, и на устната реч. При четене и говорене те функционират като самостоятелни думи успоредно с пълния вариант. Моля придържайте се към следните основни правила за употребата им в статиите:

  • приведете първо пълната форма, след това в скоби съкращението, а след това можете да използвате само съкратената форма:
След 1989 г. Българската социалистическа партия (БСП) се отказва от стриктното прилагане на марксизма. БСП участва във всички парламентарни избори след 1989 г.

а ако пълната версия вече е в кавички, използвайте „или“.

Преименуването на БСП става на 3 април 1990 г. (след референдум в Българската комунистическа партия или БКП)
  • Често срещаните съкращения нямат нужда от пояснение: ДДС, САЩ, НАТО, ДНК, GSM, DVD.
  • Графичните съкращения задължително се пишат с малка буква и се означават с точка: т. нар., в т. ч., мн. ч. пр. Хр., пр.н.е. Изключение от това правило са мерните единици 5 kg, 100 km/h
  • Не използвайте съкращения без пояснение и не си измисляйте нови

Удебеляване и курсив[редактиране на кода]

Удебеляване (получер шрифт) обикновено се използва само веднъж в рамките на една статия: в началото, където се дефинира нейният обект. Ако са изброени и синоними или алтернативи на заглавието, те също са в получер шрифт. Приемлива е употребата на получер шрифт и в заглавията на таблици и шаблони, както и при списъците с дефиниции (definition lists) с двоеточие и звездичка.

За открояване на части от текста се използва курсив. Най-често в курсив могат да се срещнат думи на чужд език, при изясняване етимологията на термините, латинските наименования на биологичните видове, заглавията на литературни и музикални произведения, или глави от произведенията, филми и техните епизоди, видеоигри и т.н.,

Блокове от програмен код или отделни елементи (променливи, функции, и т.н.) се форматират с равноширок шрифт (ограждат се с етикети <code></code> или <samp></samp>)

Подчертаването не се препоръчва, тъй като много прилича на стандартното оформление на препратките.

Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името.[c]

Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: ''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]'', не [[Армагедон (филм)|''Армагедон'']].[d]

Цитати[редактиране на кода]

Цитатите са незаменима част в статиите на Уикипедия, но се старайте да не прекалявате с тях. Допуска се кратко цитиране на текст със защитени авторски права, за да се изясни гледна точка, да се илюстрира даден контекст или да се посочи авторството на възглед или идея. Най-общата препоръка към редакторите на Уикипедия е да пишат текстовете със свои думи. Използването на прекалено много цитати е несъвместимо с енциклопедичния стил и може да е несъвместимо с правилата за ненарушаване на авторските права. Можете да намалите цитатите чрез преразказ и перифразиране.

оригинален словоред

Цитатите трябва да са с ясен автор, възпроизведени вярно и да позволяват проверка – това се нарича „принцип на минималната промяна“. Когато има сериозни основания да се промени словореда, оградете пояснението с квадратни скоби. Пропуснатите пасажи от оригиналния текст се означават с многоточие, оградено с кръгли скоби. При цитатите трябва да се запазят диалекта или архаичния правопис.

гледна точка

Цитатите трябва да се използват внимателно там, където не е възможно да се преразкажат емоционални мнения, но без с това да се натрапва определена гледна точка:

Уинстън Чърчил нарича лидерите на Индийски национален конгрес „Брамини, които дърдорят и прокарват принципите на западния либерализъм“, а самия Ганди – „полугол факир“, който „заслужава да бъде изхвърлен през градските порти на Делхи с вързани ръце и крака, за да бъде стъпкан от огромен слон, управляван от новия вицекрал на Индия“.
типографско съответствие

Цитатът не е факсимиле и в повечето случаи е невъзможно да се възпроизведе оригиналното форматиране. Затова се прилага форматирането на текст, възприето в Уикипедия.

Позоваване

Авторът на едно напълно цитирано изречение трябва да се спомене в текста, а не като бележка. Изключение представляват случаите, когато от контекста е ясно, че цитатът принадлежи на предмета на статията или раздела.

Блок-цитати

Когато цитатът е по-дълъг от около 40 думи или няколкостотин знака, или съдържа повече от един абзац, се използва каре, което го откроява от основния текст на статията.

За графично открояване на цитат съществуват шаблони {{quote}}, {{цитат}} и {{цитат2}}, като някои от тях съдържат възможност за показване на оригиналния език и на превод на български.

Транскрипция и транслитерация[редактиране на кода]

При предаване на имена от чужд език на български често се използват транскрипция и транслитерация. Докато при транскрипцията се предава изговарянето на чуждия език с български букви (предава се звуковата стойност на буквите), транслитерацията не се съобразява с оригиналния изговор на текста, а предава чуждата дума графически точно (буквално). В българския език е възприет принципът за умерена транскрипция[1].

Българската общност на Уикипедия все още не е постигнала консенсус относно правилата за транскрибиране и изписване на чужди имена и всеки случай се разисква отделно. Темата периодично предизвиква остри спорове между редактори, застъпващи крайно противоположни мнения. Част от тях може да намерите по беседите на съответните статии или на Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница, както и на беседата.

Най-общо се препоръчва спазването на Наредба № 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език. Правилата за предаване на собствени имена са изложени в ръководството Правила за наименование.

Пунктуация[редактиране на кода]

Кавички[редактиране на кода]

Основната функция на кавичките е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти.

Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте #Удебеляване и курсив). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна.[e]

Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: „[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“, не [[Армагедон (филм)|„Армагедон“]].[f]

Скоби[редактиране на кода]

Скобите са знак за интонационно-синтактично отделяне на вметнати части от изречения или на цели изречения. С тях се ограждат външни за основния текст указания.[1]

Многоточие[редактиране на кода]

Многоточието показва недоизказана или прекъсната мисъл, пауза или изпускане на думи.

Запетая[редактиране на кода]

Запетаята има две основни функции: разделителна – когато чрез нея се отделя една част на изречението от друга, и ограждаща – когато отделя вметнати думи или изрази, подчинени изречения, разположени между частите на главното изречение. По-важните случаи на употреба на запетая в изречението са посочени в Правописния речник[1].

Точка и запетая[редактиране на кода]

Знакът точка и запетая служи за отделяне на относително самостоятелни синтактични цялости в рамките на простото и сложното изречение. Обикновено с точка и запетая се отделят по-големи цялости, отколкото онези, отделяни чрез запетаи[1]

Двоеточие[редактиране на кода]

Двоеточието е знак, след който следват уточнения на вече казаното, независимо дали уточненията са части от изречение или цяло изречение[1]

Тирета[редактиране на кода]

Тирето е знак за по-силно в сравнение със запетаята интонационно-синтактично отделяне на части на изречението[1]. В сравнение с точката и запетаята, то има различна употреба[1] Малкото тире (наричано още съединителна чертица, дефис) е преди всичко вътрешнословен знак, тъй като служи главно за оформяне на сложни думи.

Наклонена черта[редактиране на кода]

Знак за номер[редактиране на кода]

Интервали[редактиране на кода]

Дати и часове[редактиране на кода]

Дати[редактиране на кода]

Часове[редактиране на кода]

Месеци[редактиране на кода]

Сезони[редактиране на кода]

Години[редактиране на кода]

Относителни референции[редактиране на кода]

Числа[редактиране на кода]

В БДС, както и във всички страни с изключение на англоговорящите, се използва десетична запетая, а не десетична точка. За четливост при числа с повече от три цифри се използва несекаем интервал. Например правилно е 123 456 789,12345, неправилно е 123,456,789.12345.

Редни числителни[редактиране на кода]

При изписването на числителни редни имена се ръководим от написаното на сайта на Института за български език към БАН[2] и от Владко Мурдаров[3].

Личности, векове и хилядолетия[редактиране на кода]

Редните числителни в имена на личности и за векове и хилядолетия се изписват в статиите по следния начин:[g]

обекти заглавия в текст в инфокутии
монарси, папи и т.н. с римски цифри (Йоан XXIII) с римски цифри (при управлението на Карл V) с римски (предшестващ: Карл V)
векове с римски цифри (II век)* с римски цифри (от II век насам) с римски (роден: II век)**
хилядолетия с римски цифри (I хилядолетие)* с римски цифри (през I хилядолетие) или с думи (през първото хилядолетие) с римски (роден: I хилядолетие)**
*) и пренасочвания от заглавията с арабски цифри без окончания и без точка (2 век, 2 хилядолетие)
**) доколкото и когато е технически възможно за дати, изтегляни от Уикиданни

Военни формирования[редактиране на кода]

Редните числителни, отнасящи се до военни формирования, се изписват в статиите по следния начин:[h]

обекти заглавия в текст в инфокутии
военни формирования (общо) с арабски цифри с окончание (1-ва опълченска дружина)*
  • в изречения: с арабски цифри с окончание или с думи, включително смесено, с оглед по-добра четимост (Дванадесета, 22-ра и 28-а бригади са изпратени в подкрепа на седма)
  • в списъци, както и въобще извън изречения: с арабски цифри с точка, с арабски цифри с окочание или с думи, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти:
  1. 12. бригада
  2. 22. бригада
  3. 28. бригада
или
  1. 12-а бригада
  2. 22-ра бригада
  3. 28-а бригада
или
  1. Дванадесета бригада
  2. Двадесет и втора бригада
  3. Двадесет и осма бригада
с арабски цифри с окончание (командвал: 22-ра дивизия)**
военни формирования (римски легиони) с римски цифри (XII легион „Мълниеносен“) с римски цифри или с думи (натам настъпва Дванадесети легион) с римски (командвал: XII легион)**
*) според правилата от ИБЕ[2] и Владко Мурдаров[3]
**) доколкото и когато е технически възможно за формирования, изтегляни от Уикиданни

Училища[редактиране на кода]

Редните числителни, отнасящи се до училища, се изписват в статиите по следния начин:[i]

обекти заглавия в текст в инфокутии
училища с арабски цифри и окончание* (1-во средно училище „Пенчо Славейков“, 118-о средно училище „Акад. Людмил Стоянов“)** с арабски цифри и окончание или точка, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например:
  • 1-во средно училище „Пенчо Славейков“
  • 35-о средно училище „Добри Войников“
  • 118-о средно училище „Акад. Людмил Стоянов“

или

  • 1. средно училище „Пенчо Славейков“
  • 35. средно училище „Добри Войников“
  • 118. средно училище „Акад. Людмил Стоянов“
с арабски цифри и окончание (преподавал: 118-о училище)***
*) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
**) и пренасочване от името само с арабски цифри, без окончание
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

Народни събрания[редактиране на кода]

Редните числителни, отнасящи се до народни събрания, се изписват в статиите по следния начин:[j]

Обекти Заглавия В текст В инфокутии
народни събрания С римски цифри,* а началното изречение с думи:
XXVI обикновено народно събрание
Двадесет и шестото обикновено народно събрание е българско Народно събрание, което заседава в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г. (...)
VI велико народно събрание
Шестото велико народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. (...)
I народно събрание
Първото народно събрание е първият парламент на Народна република България. (...)

Забележки:

  1. „Народно събрание“ и „Обикновено народно събрание“ в имената се използват според първичните източници и историографията.
  2. Главни букви се използват съгласно препоръките на Института по български език към БАН.**
По усмотрение на редактора, като се спазват правилата на книжовния български език за изписване на редни числителни: с думи, с римски цифри, с арабски цифри с окончание*** или с арабски цифри с точка (недопустимо е използването на арабски цифри без окончание или точка, защото по този начин се изписват бройни числителни).

Забележки:

  1. Желателно е да се избягва произволно смесване на различни видове изписване. Смесеното използване на различни изписвания трябва да е оправдано от гледна точка стил и четимост на статията (например при изброяване на множество народни събрания може да е неподходящо всички редни числителни в тях да се изписват с думи).
  2. В списъци, както и въобще извън непосредствения текст на статията (например в надписи към илюстрации), следва да се използва само един вид изписване в цялата статия. Промяна на вече избрано за тези случаи вид изписване в съществуващи статии следва да се прави само след обсъждане и постигнат консенсус с останалите редактори.
  3. „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ е допустимо да се съкращават съответно като НС, ОНС и ВНС. Това не променя правилото за използване на редните числителни, т.е. допустими са XXVI ОНС, Двадесет и шесто ОНС, 26-о ОНС и 26. ОНС (но не и 26 ОНС).
С римски цифри и съкращения (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)****
*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) Как е правилно: 44-то народно събрание или 44-то Народно събрание?, С главна или малка буква се пише думата велико в името Седмо велико народно събрание?
***) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
****) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

Валути[редактиране на кода]

Мерни единици[редактиране на кода]

Математически символи[редактиране на кода]

Граматика[редактиране на кода]

Езиков стил[редактиране на кода]

Илюстративен материал[редактиране на кода]

Организиране на информацията[редактиране на кода]

Списъци[редактиране на кода]

Номерация с числа се използва когато е точно определен броят и последователността на елементите от дадено множество, например списък от песните в даден албум. Изброяването с точка (bullet, булет) е уместно, когато списъкът не претендира за изчерпателност или редът на елементите му не е строго фиксиран

Таблици[редактиране на кода]

Навигационни шаблони[редактиране на кода]

Категории[редактиране на кода]

Препратки[редактиране на кода]

Хипервръзките в Уикипедия е възприето да се наричат препратки и биват три вида, в зависимост от това накъде сочат:

Освен че се наричат по различен начин, трите вида хипервръзки изглеждат различно (при стандартни настройки). Вътрешните препратки са по-тъмно сини, препратките към сродни проекти са по-светло сини, а външните връзки са светлосини и завършват с иконка External.svg. Ето примери:

Не е строго установено, но практиката е в рамките на текста на статията да се съдържат предимно вътрешни препратки, а външните да се оформят в самостоятелен раздел в края на статията. Препоръката външни препратки да се поставят пестеливо важи и за вътрешните. Междуезиковите препратки към статии по същата тема в други, чуждоезични уикипедии, са разположени отстрани във вертикалното меню „Езици“.

Разни[редактиране на кода]

Специфични правила[редактиране на кода]

Биографии[редактиране на кода]

Прозвища[редактиране на кода]

При отразяването в Уикипедия на прозвищата на личности се спазват следните правила:[k]

  1. За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат достатъчно често споменавани в благонадеждни източници.
  2. Добавяне в увода е допустимо само когато прозвищата са редовно споменавани в благонадеждни източници и са използвани от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
  3. В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници за непосредствено назоваване на личностите. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
  4. Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
  5. В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидно или хвалебствено звучащи прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
  6. Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.
  7. Пренасочвания и препратки към статиите за личности от техни прозвища или имена, включващи прозвища, са уместни само в случаи, когато съответните прозвища са споменати в увода на статиите в съответствие с предходните правила.

Външни препратки[редактиране на кода]

Източници[редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Институт по български език, БАН. Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език. София, Хейзъл, 2002.
  2. а б Изписване на числителни редни имена. // „Написаното остава. Пиши правилно!“. Посетен на 1 март 2020.
  3. а б Мурдаров, Владко. Начини за представяне на числителните редни имена с цифри. // Български език 64 (2017), 2, 91-93. Посетен на 1 март 2020.

Бележки[редактиране на кода]

Вижте също[редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wikipedia:Manual of Style“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​