Владко Мурдаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владко Мурдаров
български езиковед и преводач
Владко Мурдаров през 2010 година
Владко Мурдаров през 2010 година

Роден
16 април 1948 г. (69 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Институт за български език при БАН

Проф. Владко Данаилов Мурдаров е български езиковед и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1948 г. в София. През 1967 г. завършва Гимназията с изучаване на немски език в София. През 1971 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност – българска филология, втора специалност – немска филология.[1]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията „Готфрид фон Хердер“ на германската фондация FVS и през 1973 – 74 г. пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. През 1975 г. получава степен „доктор“ на Виенския университет.[1]

След завръщането си в България, през 1977 г., защитава повторно дисертацията си на тема „Девербативни субстантиви за означаване на лица в славянските езици“ поради липса на конвенция между двете страни. От 1976 г. е научен сътрудник, от 1977 г. – кандидат на филологическите науки. През 1987 г. става старши научен сътрудник. По това време води семинарни занимания в Софийския държавен университет.[1]

От 1981 – 1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет. През учебната 1990/1991 г. чете лекции във ВИТИЗ.[1]

В периода 1991 – 1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия „Дом Витгенщайн“.[1]

След завръщането си в България продължава работата си в Института за български език към БАН и подновява четенето на лекции по всички езиковедски дисциплини в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Привлечен е да преподава и по магистърска програма на СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководи докторанти в Института за български език и в НАТФИЗ.[1]

От 1996 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската академия на науките, където остава до пролетта на 1999 г. През 1997 г. е избран за член на Комисията по филологически науки и изкуства към Висшата атестационна комисия, а от 1999 г. е неин заместник-председател. От 2000 г. до края на 2003 г. е заместник-председател на Комисията по филология към ВАК. От 2000 до края на 2002 г. година е член на Управителния съвет на Националния фонд „Култура“, а от 2001 г. до 2004 г. е член на Обществено-експертния съвет по културата към Столичната община. От есента на 2003 г. е избран за главен редактор на списание „Български език“, а от 2004 г. до 2009 г. е председател на Научния съвет на Института за български език.[1]

През 1999 г. защитава дисертация на тема „Виенската славистика и българското езикознание 1822 – 1849 – 1918“ и получава научната степен „доктор на филологическите науки“. През 2001 г. е избран след конкурс за ст.н.с. І степен (професор).[1]

Стипендии[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. специализира в Мюнхен със стипендия на DAAD. През 1999 г. получава двумесечна стипендия от австрийския Институт за Източна и Югоизточна Европа за изследователска работа във Виена. През 2002 и 2003 г. работи по два месеца като стипендиант на DAAD и на фондация „Изкуство и култура“ на Северен Рейн-Вестфалия, а през 2004 г. и 2005 г. един месец със стипендия от Европейската комисия и DAAD в Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. През 2007 г. е бил два месеца Translator in Residence там. През 2004 и 2005 г. получава стипендия на Австрийската кооперация за наука, изкуство и култура за изследователска работа във Виена.[1]

Членства[редактиране | редактиране на кода]

От 2009 г. е член на Европейския преводачески колегиум.[1]

Бил е член на две от редовните комисии към Международния комитет на славистите и на Изследователския кръг за изследване на културните връзки към Института за Източна Европа в Мюнхен.[1]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Има издадени петнайсет книги, между които Съвременни словообразувателни процеси (1983), Виена и началото на българската езикословна наука (1988) (удостоена с награда „Акад. Владимир Георгиев“ за 1988 г.) и Виенската славистика и българското езикознание. 1822 – 1849 – 1918 (1999) (с разширена версия на немски език, излязла през 2001 г. във Виена под заглавие Die Wiener Slawistik und die bulgarische Sprachwissenschaft. 1822 – 1849 – 1918).[1]

Автор на справочника Слято, полуслято, разделно писане (С., „Народна просвета“, 1976) и на Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21. век (С., „Просвета“, 2003).[1]

Съавтор на няколко големи труда като Правописен речник на съвременния български книжовен език (С., Издателство на БАН, 1983) (второ издание 1995), История на новобългарския книжовен език (С., Издателство на БАН, 1989) (удостоена с награда „Акад. Владимир Георгиев“ за 1990 г.), Кратък правописен речник на българския книжовен език (С., „Наука и изкуство“,1989) (второ издание 1993), Geschichte der bulgarischen Schriftsprache (Grundriss) (Wien, 1996), Правопис и пунктуация на българския език (С., „Хейзъл“, 1998), Нов правописен речник на българския език (С., „Хейзъл“, 2002) (носител на награда на Националния съвет „Научни изследвания“ към МОН), Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила („Просвета“, 2011), Обратен речник на българския език („Изток-Запад“, 2011), Официален правописен речник на българския език („Просвета“, 2012).[1]

Съсъставител на пет сборника – Граматика на грешките (С., „Наука и изкуство“, 1982), Главоболия с чуждите думи (С., „Наука и изкуство“, 1983), Отмъщението на думите (С., „Наука и изкуство“, 1984), Писане по правилата (С., „Наука и изкуство“, 1985) (второ издание 1988), 101 въпроса за българското ударение (С., „Д-р Петър Берон“, 1988).[1]

Научните му публикации – статии, студии, съобщения, научно-популярните му материали и художествените му преводи са общо над 930 на брой. Съавтор е на осем учебника и учебни помагала за средното училище. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница.[1]

Бил е член на редакционните колегии на поредиците Езикова култура на Издателство „Наука и изкуство“ и 101 въпроса за... в българския език на Издателство „Д-р Петър Берон“. Редактор на Градиво за български речник от Кузман Шапкарев. Отговорен редактор на подготвения българско-руски том с изследвания Из историята на руската езиковедска българистика през ХІХ век. Член на редакционната колегия на сборника Иван Д. Шишманов – Форумът, Иван Д. Шишманов – Ученият и гражданинът и Иван Д. Шишманов – Наука и политика и на подготвяната тритомна енциклопедия, издание на БАН.[1]

През 2008 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ издава по случай 60-годишнината му неговата пълна Биобиблиография, съставена от Ефросина Ангелова-Пенкова.[1]

Има публикации в българския научен печат и в научни периодични издания в Австрия, Германия, САЩ, Чехословакия, Хърватия, Полша. Участвува в международни конференции и конгреси във Виена, Инсбрук, Регенсбург, Марбург, Франкфурт, Бад Хомбург, Загреб, Краков, Харогейт.[1]

Радио- и телевизионни предавания[редактиране | редактиране на кода]

Шест години (1985 – 1991) е автор на седмичното предаване Език мой на Българската телевизия, подновено през 2000 г. и продължило до ноември 2010 г. (общо около 800 предавания), както и на цели образователни курсове по програма Знание на Българското радио (общо над 70 предавания). От 1999 г. води рубриките Любословно във в. „Епоха“ (до юли 2000 г.) и Езикови бележки в сп. „Родна реч“, а от 2000 г. (до спирането на вестника през юли 2002 г.) – рубриката Непротивоезикоругателствувайте във в. „Демокрация“. (Материали от нея са публикувани в книгата му 99 езикови съвета, издадена през 2001 г. от издателство „Просвета“.) През 2002 – 2003 г. води предаването Любословни бележки по Инфорадио. (Тези материали са публикувани през 2003 г. от издателство „Просвета“ в книгата му Още 99 езикови съвета.) От края на 2003 г. до 2005 г. води рубрика по въпросите на българския език в сп. „Образование и кариера“. От края на 2005 г. подновява рубриката Непротивоезико-ругателствувайте във в. „Демокрация днес“ до октомври 2007 г. (Материали от нея са включени в публикуваните му през 2006 и 2007 г. от издателство „Просвета“ книги 99 съвета за българския правоговор и 99 съвета за българската граматика.)[1]

През 2001 – 2003 г. е член на Съвета за езикова култура към БНТ. Води образователни курсове за екипите в БНР. Сътрудничи като автор и консултант на много вестници, списания, радиостанции и телевизионни канали; консултант по законопроекти, подготвяни в Народното събрание, и по печатни материали, подготвяни от Министерския съвет.[1]

Преводаческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Превежда от немски език и редактира езиковедска, философска и театроведска литература. Превел е над 300 текста от класически, модерни и съвременни немскоезични автори като Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Франк Ведекинд, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Роберт Музил, Фердинанд Брукнер, Йодьон фон Хорват, Бертолт Брехт, Ерих Кестнер, Фридрих Дюренмат, Петер Хандке, Елфриде Йелинек, Райнер Вернер Фасбиндер, Петер Вайс, Роланд Шимелпфениг, Роберт Шнайдер, Дорон Рабиновичи, Георг Потика, Улрике Алмут Зандиг, както и австрийски драматурзи от ХХ век като Томас Бернхард, Гьорг Табори, Петер Турини, Волфганг Бауер, Вернер Шваб, Петер Розай, Херберт Бергер, Феликс Митерер, Хелмут Пешина, Габриел Барили, Егид Гщетнер, Моника Хелфер, Михаела Ронцони, Верена Канаан и др., чиито пиеси се играят в театрите в София и страната.[1]

Отношения с Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Комисията по досиетата обявява името му сред секретните сътрудниците на Шесто управление (1 отдел, 3 отделение) и на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност през периода 1975 – 1985 година с псевдоним „Драган“ с Решение № 230/16.06.2011 г.[2][3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Владко Мурдаров е отличаван за своята работа като преводач.

През 2000 г. е удостоен от Министерството на културата на Република България с почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура.[1]

През 2001 г. е удостоен от президента на Република Австрия с Почетния кръст за наука и изкуство.[4]

През 2002 г. получава Австрийската държавна награда за литературни преводи.[5]

През 2004 г. получава Голямата национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовност.[6]

През 2006 г. получава премията на Канцлерството на Австрия за успехите му като преводач на литературни произведения, както и награда на Съюза на преводачите в България за преводите му на драматургия.[1]

През 2008 г. получава премията на австрийското Федерално министерство за образование, изкуство и култура за постиженията му като преводач на литературни творби, както и стипендия от фондация „С. Фишер“, Германия, като отличие за работата му по представяне на немскоезичната литература в България. Получава премията на австрийското Федерално министерство за образование, изкуство и култура и през 2009, 2010, 2011 и 2012 г.[1]

Обвинение в плагиатство[редактиране | редактиране на кода]

През март 2017 г. германистката проф. Ана Димова публикува в „Литературен вестник“ статията „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“, в която въз основа на съпоставителен прочит на отделни откъси от четири новели и шест разказа на Йозеф Рот, преведени от нея през 1986 г. и от проф. Владко Мурдаров през 2015 г., настоява, че той е плагиатствал нейния труд.[7] Съюзът на преводачите в България взима отношение, като възлага на Гергана Фъркова-Ангелова да подготви експертно становище, което е публикувано на сайта на Съюза,[8] и през юни 2017 г. обявява, че Владко Мурдаров е плагиатствал от Ана Димова.[9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Съвременни словообразувателни процеси. С., „Наука и изкуство“, 1983
  • Любомир Милетич. С., Университетско издателство, 1987
  • Виена и началото на българската езикословна наука. С., „Народна просвета“, 1988
  • Начини за употреба на словото. С., „Наука и изкуство“, 1989
  • Мюнхен и развитието на българското езикознание. С., „Логис“, 1991
  • Виенската славистика и българското езикознание. 1822 – 1849 – 1918. Пловдив, „Пигмалион“, 1999
    Die Wiener Slawistik und die bulgarische Sprachwissenschaft. 1822 – 1849 – 1918. 2001
  • Из историята на новобългарския книжовен език и на науката за него. С., „Просвета“, 2002
  • Из историята на българистиката и на модерния български език. Пловдив, „Пигмалион“, 2003.[1]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Класически, модерни и съвременни пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Вернер Шваб, Президентките, 1995
  • Вернер Шваб, Очарователният хоровод по Хоровода на очарователния господин Артур Шницлер, 1996
  • Вернер Шваб, Унищожението на народа, или Черният ми дроб е безсмислен, 2011
  • Вернер Шваб, Свръхтегло – неважно: липса на форма, 2011
  • Вернер Шваб, Моята кучешка муцуна, 2011
  • Вернер Шваб, Отворени ями. Отворени прозорци. Случай на изговаряне, 2012
  • Вернер Шваб, Хохшваб. Живото и безжизненото и музиката, 2012
  • Вернер Шваб, Непозволен брак, но ние се чукаме чудесно, 2012
  • Вернер Шваб, Небето, драги мой, моя умираща жертва, 2012
  • Вернер Шваб, Най-сетне мъртъв. Най-сетне без повече въздух, 2012
  • Петер Турини, Грилпарцер в сексшопа, 1996
  • Верена Канаан, Ах, ти, мила Ана... 1996
  • Хелмут Пешина, Дон и Жак, 1996
  • Волфганг Херлес, Дидро в Петербург, 1996
  • Хелмут Пешина, Ще видиш тогава... (Един фотоалбум), 1996
  • Волфганг Бауер, Change, 1997
  • Петер Турини, Най-сетне край, 1997
  • Моника Хелфер, Зверове през пролетта, 1997
  • Хелмут Пешина, Оранжерия, 1997
  • Хелмут Пешина, Роза и Рези, 1997
  • Волфганг Бауер, Magic Afternoon, 1997
  • Петер Розай, Дните на краля,1997
  • Хелмут Пешина, Нещо общо, 1998
  • Хелмут Пешина, Пропадане, 1998
  • Хелмут Пешина, Не и аз, 1998
  • Хелмут Пешина, Мата Хари, 2012
  • Хелмут Пешина, Хана, 2012
  • Хелмут Пешина, Глътка на крак, 2012
  • Петер Турини, Любов в Мадагаскар, 1998
  • Петер Турини, Детеубийство, 1998
  • Петер Турини, Йозеф и Мария, 1998, (нова версия от 1998), 1999
  • Петер Турини, Лов на плъхове, 1998
  • Петер Турини, Алпийско сияние, 1998
  • Петер Турини, Буржоата, 1998
  • Петер Турини, Непродуктивните, 1998
  • Петер Турини, Смъртта и дяволът, 1998
  • Петер Турини, Откриването, 2008
  • Петер Турини, Аз обичам тази страна, 2008
  • Петер Турини, Когато се спусне мрак, 2008
  • Петер Турини, Господ във Виенската гора, 2008
  • Петер Турини, Колене на свиня, 2010
  • Петер Турини, Новогодишна нощ, 2010
  • Егид Гщетнер, Шопенхауер, 1999
  • Егид Гщетнер, Новогодишна нощ, 1999
  • Херберт Бергер, Дрехата прави трупа, 1997
  • Херберт Бергер, Животът, който беше пред нея, 1999
  • Херберт Бергер, Където авлигата зове, 1999
  • Херберт Бергер, Нииищо ми няма, 1999
  • Херберт Бергер, На подслушване, 2001
  • Херберт Бергер, Когато птичето падне от гнездото, 2010
  • Херберт Бергер, Сърдечен поздрав на чичо Ханс, 2010
  • Херберт Бергер, Един успешен убиец, 2010
  • Херберт Бергер, Господин и госпожа Саксенедер си позволяват да окажат съпротива, 2010
  • Херберт Бергер, През нощта във вилната зона, 2010
  • Херберт Бергер, Просто през войната беше така, 2010
  • Херберт Бергер, Опашката, която върти кучето, 2010
  • Габриел Барили, Медена луна, 2000
  • Габриел Барили, Хляб с масло, 2000
  • Габриел Барили, Трак! или Бардак, 2001
  • Габриел Барили, Вечерен вятър, 2007
  • Габриел Барили, Седем, 2008
  • Габриел Барили, Охайо? – Как така?, 2008
  • Михаела Ронцони, Закъснели думи, 2000
  • Георг Табори, Mein Kampf, 1997
  • Георг Табори, На майка куражът, 1997
  • Георг Табори, Юбилей, 1997
  • Георг Табори, Реквием за един шпионин, 2002
  • Георг Табори, Пийпшоу, 2002
  • Георг Табори, Балада за виенския шницел, 2002
  • Георг Табори, Голдберг вариации, 2013
  • Георг Табори, Масовата убийца и нейните приятели, 2013
  • Георг Табори, Добър апетит!, 2013
  • Томас Бернхард, Празник за Борис, 2003
  • Томас Бернхард, Президентът, 2003
  • Томас Бернхард, Имануел Кант, 2003
  • Томас Бернхард, Театралът, 2003
  • Томас Бернхард, Силата на навика, 2003
  • Томас Бернхард, Елизабет Втора, 2003
  • Томас Бернхард, Ловната дружина, 2004
  • Томас Бернхард, Видимото мами, 2004
  • Томас Бернхард, Прочутите, 2004
  • Томас Бернхард, Минети, 2004
  • Томас Бернхард, Преди пенсионирането, 2004
  • Томас Бернхард, Достигнатата цел, 2004
  • Томас Бернхард, Просто сложно, 2004
  • Томас Бернхард, Ритер, Дене, Фос, 2004
  • Томас Бернхард, Обновителят на света, 2010
  • Томас Бернхард, Над всички върхове е тишина, 2010
  • Томас Бернхард, Невежият и безумният, 2010
  • Томас Бернхард, Площадът на героите, 2010
  • Томас Бернхард, Рози в пущинака, 2010
  • Томас Бернхард, Глави, 2010
  • Томас Бернхард, Измислената, 2010
  • Томас Бернхард, Роза, 2010
  • Томас Бернхард, Пролет, 2010
  • Томас Бернхард, Планината, 2010
  • Томас Бернхард, Мъртвец, 2010
  • Томас Бернхард, Майска молитва, 2010
  • Томас Бернхард, Мач, 2010
  • Томас Бернхард, Оправдателна присъда, 2010
  • Томас Бернхард, Сладолед, 2010
  • Томас Бернхард, Обяд на немска трапеза, 2010
  • Томас Бернхард, Всичко или нищо, 2010
  • Томас Бернхард, Клаус Пайман напуска Бохум и заминава за Виена като директор на Бургтеатър, 2010
  • Томас Бернхард, Клаус Пайман си купува панталон и идва с мене да яде, 2010
  • Томас Бернхард, Клаус Пайман и Херман Байл на Зулцвизе, 2010
  • Елфриде Йелинек, Смъртта и момичето. Снежанка, 2004
  • Елфриде Йелинек, Клара Ш., 2005
  • Елфриде Йелинек, Смъртта и момичето. Спящата красавица, 2005
  • Елфриде Йелинек, Смъртта и момичето. Розамунде, 2005
  • Елфриде Йелинек, Смъртта и момичето. Джаки, 2005
  • Елфриде Йелинек, Мълчанието, 2005
  • Елфриде Йелинек, Тяло и жена, 2005
  • Елфриде Йелинек, Горската царица, 2005
  • Елфриде Йелинек, Странникът, 2006
  • Елфриде Йелинек, Какво се случи с Нора, когато напусна мъжа си, 2006
  • Елфриде Йелинек, Стената, 2007
  • Елфриде Йелинек, За животни, 2007
  • Елфриде Йелинек, Спортен хор, 2009
  • Елфриде Йелинек, Рехниц (Ангелът отмъстител), 2009
  • Елфриде Йелинек, Договорите на търговеца, 2009
  • Петра Мария Кракснер, Nutella Town, 2009
  • Щефан Лак, Кръв на леда, 2009
  • Щефан Лак, Островът на пеликаните, 2012
  • Щефан Лак, Затрупан, 2012
  • Щефан Лак, От втори поглед, 2012
  • Щефан Лак, Предизвикателство или истина, 2012
  • Щефан Лак, Фобия от светлината, 2012
  • Щефан Лак, Състоянието на плажовете, 2012
  • Феликс Митерер, Сибир, 2008
  • Феликс Митерер, Няма място за идиоти, 2009
  • Феликс Митерер, Патриотът, 2009
  • Феликс Митерер, Време за свиждане, 2009
  • Феликс Митерер, Дивачката, 2009
  • Феликс Митерер, Авраам, 2009
  • Феликс Митерер, Скандал в божия дом, 2009
  • Феликс Митерер, Смъртни грехове, 2009
  • Феликс Митерер, Изповедта, 2009
  • Феликс Митерер, Пантерата, 2009
  • Щефан Фьогел, Двама – четирима – sex, 2013
  • Петер Хандке, Блус под земята, 2006
  • Петер Хандке, Пророчество, 2006
  • Петер Хандке, Самообвинение, 2006
  • Петер Хандке, Викове за помощ, 2006
  • Петер Хандке, Невръстният иска да бъде настойник, 2006
  • Петер Хандке, Каспар, 2007
  • Петер Хандке, Обругаване на публиката, 2007
  • Петер Хандке, Езда над Боденското езеро, 2007
  • Петер Хандке, Часът, когато не знаехме нищо един за друг, 2007
  • Петер Хандке, Следите на заблудените, 2007
  • Петер Хандке, За селата, 2007
  • Петер Хандке, Неразумните измират, 2007
  • Петер Хандке, Игра на въпроси, или Пътуване в страната на звуците, 2007
  • Петер Хандке, Подготовка за безсмъртие, 2007
  • Петер Хандке, Пътуване с еднодръвка, или Пиеса за филма за войната, 2007
  • Петер Хандке, Докато денят ви раздели, 2009
  • Петер Хандке, Хубавите дни от Аранхуес, 2012
  • Роберт Шнайдер, Боклук, 2012
  • Йохан Волфганг фон Гьоте, Стела, 1999
  • Фридрих Шилер, Разбойници, 1999
  • Франк Ведекинд, Пробуждане на пролетта. Една детска трагедия, 2001
  • Франк Ведекинд, Слънчевият спектър, 2002
  • Франк Ведекинд, Камерзингерът, 2002
  • Франк Ведекинд, Маркиз фон Кайт, 2002
  • Франк Ведекинд, Смъртта и дяволът. Мъртвешки танц, 2002
  • Франк Ведекинд, Музика, 2002
  • Франк Ведекинд, Земният дух, 2007
  • Франк Ведекинд, Кутията на Пандора, 2007
  • Йодьон фон Хорват, Убийство на Моренгасе, 2010
  • Йодьон фон Хорват, С хубав изглед, 2010
  • Йодьон фон Хорват, Приказки от виенската гора, 2010
  • Йодьон фон Хорват, Вяра, любов, надежда, 2010
  • Йодьон фон Хорват, Непознатата от Сена, 2010
  • Йодьон фон Хорват, Казимир и Каролине, 2010
  • Йодьон фон Хорват, Дон Жуан се връща от война, 2010
  • Йодьон фон Хорват, Фигаро се развежда, 2010
  • Йодьон фон Хорват, Страшният съд, 2010
  • Йодьон фон Хорват, Помпей, 2010
  • Фриц Хохвелдер, Естер, 2012
  • Артур Шницлер, Анатол, 2011
  • Артур Шницлер, Беззащитна, 2011
  • Артур Шницлер, Вечерна разходка, 2003
  • Артур Шницлер, Високомерието на Анатол, 2011
  • Артур Шницлер, Време за признание, 2003
  • Артур Шницлер, Голяма сцена, 2003
  • Артур Шницлер, Гувернантката, 2003
  • Артур Шницлер, Един и половина, 2003
  • Артур Шницлер, Жената с кинжала, 2003
  • Артур Шницлер, Живи часове, 2003
  • Артур Шницлер, Завещанието, 2011
  • Артур Шницлер, Зеленото какаду, 2010
  • Артур Шницлер, Зовът на живота, 2011
  • Артур Шницлер, Игрите на летния вятър, 2011
  • Артур Шницлер, Интермецо, 2004
  • Артур Шницлер, Истерична личност, 2010
  • Артур Шницлер, Комедия на прелъстяването, 2011
  • Артур Шницлер, Контеса Мици, или Семейният ден, 2011
  • Артур Шницлер, Кукловодът, 2003
  • Артур Шницлер, Литература, 2003
  • Артур Шницлер, Необятната страна, 2004
  • Артур Шницлер, Новогодишна нощ, 2003
  • Артур Шницлер, Последните маски, 2003
  • Артур Шницлер, Празникът на Бакхус, 2003
  • Артур Шницлер, Приказката, 2011
  • Артур Шницлер, Промените на Пиеро, 2011
  • Артур Шницлер, Професор Бернарди, 2004
  • Артур Шницлер, Самотният път, 2004
  • Артур Шницлер, Семейство Делорм, 2003
  • Артур Шницлер, Спътницата, 2003
  • Артур Шницлер, Убийцата, 2003
  • Артур Шницлер, Финк и Флидербуш, 2011
  • Артур Шницлер, Флирт, 2011
  • Артур Шницлер, Хоровод на любовта, 2010
  • Артур Шницлер, Храбрият Касиан, 2003
  • Роберт Музил, Фантазьорите, 2003
  • Роберт Музил, Винсенс и приятелката на важни мъже, 2009
  • Фердинанд Брукнер, Заболяване на младостта, 2004
  • Фердинанд Брукнер, Твар, 2005
  • Фердинанд Брукнер, Елизабета Английска, 2006
  • Фердинанд Брукнер, Престъпниците, 2006
  • Фердинанд Брукнер, Расите, 2012
  • Фердинанд Брукнер, Защото неговото време е кратко, 2013
  • Фердинанд Брукнер, Освободените, 2013
  • Фердинанд Брукнер, Плодове на нищото, 2013
  • Райнер Мария Рилке, Без да присъства, 2008
  • Райнер Мария Рилке, Въздухът горе, 2008
  • Райнер Мария Рилке, Делничен живот, 2008
  • Райнер Мария Рилке, „Сега и в часа на нашата смърт...“, 2008
  • Райнер Мария Рилке, Майчица, 2008
  • Райнер Мария Рилке, Под ранната слана, 2008
  • Райнер Мария Рилке, Сирачета, 2008
  • Бертолт Брехт, Lux in tenebris, 2008
  • Бертолт Брехт, Баденска учебна пиеса за съгласието, 2008
  • Бертолт Брехт, Барабани в нощта, 2008
  • Бертолт Брехт, Библията, 2008
  • Бертолт Брехт, В джунглата на градовете, 2008
  • Бертолт Брехт, Ваал, 2008
  • Бертолт Брехт, Дансен, 2009
  • Бертолт Брехт, Изключението и правилото, 2008
  • Бертолт Брехт, Истинският живот на Якоб Гехерда, 2010
  • Бертолт Брехт, Казващият „да“. Казващият „не“, 2008
  • Бертолт Брехт, Колко струва желязото?, 2009
  • Бертолт Брехт,Кръглоглавите и остроглавите, или Богат с богат добре се разбират, 2009
  • Бертолт Брехт, Мероприятието, 2008
  • Бертолт Брехт, Мъжът си е мъж, 2008
  • Бертолт Брехт, Полетът над океана, 2008
  • Бертолт Брехт, Прерия, 2008
  • Бертолт Брехт, Просякът, или Умрялото куче, 2008
  • Бертолт Брехт, Сватбата, 2008
  • Бертолт Брехт, Седемте смъртни гряха на дребния буржоа, 2008
  • Бертолт Брехт, Страх и мизерия в Третия райх, 2011
  • Бертолт Брехт, Той пропъжда дявол, 2008
  • Бертолт Брехт, Уловът, 2008
  • Бертолт Брехт, Хлебарницата, 2010
  • Бертолт Брехт, Хорациите и куриациите, 2009
  • Лукас Берфус, Сексуалните неврози на нашите родители, 2005
  • Лукас Берфус, Автобусът, 2006
  • Лукас Берфус, Смъртта на Майенберг, 2006
  • Лукас Берфус, Пробата, 2007
  • Лукас Берфус, Алис пътува за Швейцария, 2007
  • Лукас Берфус, Амигдала, 2007
  • Лукас Берфус, Петрол, 2009
  • Лукас Берфус, Четири картини на любовта, 2009
  • Лукас Берфус, Малага, 2010
  • Лукас Берфус, Пътуването на Клаус и Едит през шахта към центъра на земята, 2010
  • Лукас Берфус, Двайсет хиляди страници, 2012
  • Петер Вайс, Троцки в изгнание, 2011
  • Урс Видмер, Top Dogs, 1999
  • Улрике Алмут Зандиг, Hush little Baby, 2011
  • Ерих Кестнер, Училище за диктатори, 2007
  • Дирк Лауке, СТРЕС! Останалото е живот, 2012
  • Дирк Лауке, Сребърното възвишение го няма вече, 2012
  • Рене Полеш, Пурпурният белег по рождение, 2010
  • Роланд Шимелпфениг, Жената от по-рано, 2009
  • Роланд Шимелпфениг, Посещение при бащата, 2009
  • Роланд Шимелпфениг, Царството на животните, 2009
  • Роланд Шимелпфениг, Арабската нощ, 2009
  • Роланд Шимелпфениг, Риба след риба, 2010
  • Роланд Шимелпфениг, Вечната Мария, 2010
  • Роланд Шимелпфениг, Тук и сега, 2010
  • Роланд Шимелпфениг, Златният дракон, 2010
  • Роланд Шимелпфениг, Амброзия, 2012
  • Роланд Шимелпфениг, Калипсо, 2012
  • Роланд Шимелпфениг, Идоменей, 2012
  • Роланд Шимелпфениг, Четирите посоки на света, 2012
  • Роланд Шимелпфениг, Ако, тогава: какво правим, как и защо, 2012
  • Роланд Шимелпфениг, Летящото дете, 2012
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Като капка върху горещ камък, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Само една филия хляб, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Гастарбайтер, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Preparadise sorry now, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Анархия в Бавария, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Кръв по шията на котката, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Горчивите сълзи на Петра фон Кант, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Боклукът, градът и смъртта, 2011
  • Райнер Вернер Фасбиндер, Американският войник, 2012
  • Марко Антонио Де ла Пара, Соло за Карлос и Зигмунд, 1998
  • Джим Гофан, Роговица, 2000
  • Ефраим Кишон, То беше чучулига, Жулиета (Ах, Ромео!... Ах, Жулиета!) 2001
  • Хайнер Мюлер, Персите, 2007

Издадени пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Грилпарцер в сексшопа (сборник), 1998
  • Х. Пешина, Нещо общо, 1998
  • П. Турини, Любов в Мадагаскар, 1999
  • Алпийско сияние (сборник), 2001
  • Г. Табори, Mein Kampf, 2002
  • Ф. Ведекинд, Пробуждане на пролетта, 2003
  • T. Бернхард, Театралът, 2003
  • Р. Музил, Фантазьорите, 2003
  • Й. В. фон Гьоте, Стела, 2003
  • A. Шницлер, Време за признание, 2003
  • Т. Бурнхард, Видимото мами, 2004
  • A. Шницлер, Самотният път, 2004
  • T. Бернхард, Прочутите, 2005
  • E. Йелинек, Драми, 2005
  • E. Йелинек, Няма нищо. Малка трилогия на смъртта, 2006
  • Ф. Брукнер, Заболяване на младостта, 2006
  • Л. Берфус, Сексуалните неврози на нашите родители, 2006
  • П. Хандке, Блус под земята, 2007
  • П. Хандке, Игра на въпроси, 2007
  • E. Кестнер, Училище за диктатори. Комедия, 2007
  • Ф. Ведекинд, Лулу, 2007
  • E. Йелинек, Встрани, 2007
  • Л. Берфус, Aмигдала, 2008
  • Г. Барили, Медена луна, 2008
  • Ранният Брехт, 2008[10]
  • Р. М. Рилке, Драми, 2008
  • П. Турини, Откриване, 2009
  • Б. Брехт, Eдноактни и пиеси уроци, 2009
  • Ф. Mитерер, Няма място за идиоти, 2009
  • Р. Mузил, Пиеси, 2009
  • E. Йелинек, Нови драми, 2009
  • Ф. Митерер, Смъртни грехове, 2010
  • Т. Бернхард, Събрани пиеси, Т. І, 2010
  • Т. Бернхард, Събрани пиеси, Т. ІІ, 2010[11]
  • Т. Бернхард, Събрани пиеси, Т. ІІI, 2010
  • Й. фон Хорват, Вяра, надежда, любов, 2010
  • П. Турини, Най-сетне край, 2010
  • Р. Шимелпфениг, Тук и сега, 2010
  • Х. Бергер, Дрехата прави трупа, 2011
  • А. Шницлер, Хоровод на любовта, 2011
  • Р. В. Фасбиндер, Боклукът, градът и смъртта, 2011
  • А. Шницлер, Комедия на прелъстяването, 2011
  • В. Шваб, Фекални драми, 2011
  • А. Шницлер, Анатол, 2011
  • Б. Брехт, Страх и мизерия в Третия райх, 2011
  • П. Вайс, Троцки в изгнание, 2012
  • Л. Берфус, Четири картини на любовта, 2012
  • Л. Берфус, Двайсет хиляди страници, 2012
  • Х. Пешина, Мата Хари, 2012
  • Д. Лауке, СТРЕС! Останалото е живот, 2012
  • Р. Шимелпфениг, Четирите посоки на света, 2012
  • В. Шваб, Кралски комедии, 2012
  • П. Хандке, Докато денят ви раздели. Хубавите дни от Аранхуес, 2012
  • Р. Шнайдер, Боклук, 2012
  • П. Турини, Новогодишна нощ, 2012
  • Щ. Лак, Предизвикателство или истина, 2013
  • Ф. Брукнер, Младост между две войни, 2013
  • Г. Табори, Пийпшоу, 2013

Романи, новели и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Ц. Джени, Стаята с цветния прашец. Роман, 2000
  • Д. Химелбергер, Каспар. Роман, 2000
  • Градът след стената. Антология, 2002
  • Т. Бернхард, Племенникът на Витгенщайн. Роман, 2002
  • Т. Хюрлиман, Градинската къща. Новела, 2002
  • Т. Хюрлиман, Госпожица Щарк. Роман, 2003
  • П. Щам, Агнес. Роман, 2004
  • Т. Хюрлиман, Големият котарак. Роман, 2005
  • Л. Берфус, Мъртъвците. Новела, 2006
  • П. Щам, В ден като този. Роман, 2007
  • Х. М. Енценсбергер, Йозефине и аз. Новела, 2007
  • П. Хандке, Дон Жуан (разказано от самия него). Роман, 2008
  • У. Фас, Любовен архив. Роман, 2008
  • Л. Берфус, Сто дни. Роман, 2010
  • У. А. Зандиг, Фламинги. Истории, 2011
  • Й. Гелих, Африканският приятел. Роман, 2011
  • А. Шницлер, Като насън. Новели, 2012
  • И. Троянов, Ледовете се топят. Роман, 2013
  • А. К. Зулцер, В неподходящо време. Роман, 2013

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Биография на Владко Мурдаров в „Словото“.
  2. Решение № 230/16.06.2011 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2010.
  3. „Досието на Владко Мурдаров“, glasove.com, 12 септември 2009.
  4. „Честито!“, в. „Култура“, бр. 10, 16 март 2001.
  5. „Австрийската държавна награда за литературни преводи за втори път се дава на българин“, в. „Култура“, бр. 5, 31 януари 2003.
  6. „Национална награда Христо Г. Данов 2004“, в. „Култура“, бр. 27 (2329), 25 юни 2004.
  7. Ана Димова, „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“, в. „Литературен вестник“, бр. 11/22, 28 март 2017 г.
  8. Гергана Фъркова-Ангелова, „Относно: случая за заимстване на преводи, повдигнат в статията „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“ на Ана Димова (в. „Литературен вестник“, бр.11/22 – 28.03.2017)“, сайт на СПБ.
  9. „За кражбата на интелектуална собственост. Случаят „Владко Мурдаров“, електронен бюлетин „Културни новини“, 21 юни 2017 г.
  10. Виолета Дечева, „Брехт? Най-сетне!“, рец. във в. „Култура“, бр. 28 (2511), 27 юли 2008.
  11. Виолета Дечева, „Ким в супата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2606), 1 октомври 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]