Томас Бернхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Томас Бернхард
Thomas Bernhard
Thomas Bernhard 1.jpg
Роден 9 февруари 1931 г.
Починал 12 февруари 1989 г. (58 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1963-1989
Жанр роман, разказ, повест, пиеса, стихотворение
Подпис Bernhard signature 1969.jpg
Уебсайт thomasbernhard.org
Страница в IMDb
Томас Бернхард в Общомедия

Томас Бернхард (на немски: Thomas Bernhard) е австрийски белетрист, поет и драматург, роден в Хеерлен, край нидерландския град Маастрихт, където събират границите си Нидерландия, Белгия и Германия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Томас Бернхард

Томас Бернхард израства като извънбрачно дете в Южна Бавария, близо до Залцбург. Най-важната личност эа него в този период е дядо му по майчина линия, писателят Йоханес Фроймбихлер (1881–1949). Под негово влияние Бернхард изучава музика и вокално изкуство. На шестнадесет години се разболява от туберкулоза и постъпва в търговско училище. Когато го завършва, следва драматургия и актьорско майсторство в Залцбургския Моцартеум и получава стипендия в Академията по музика и изобразително изкуство във Виена. После работи като съдебен репортер, пребивава в Югославия и Сицилия, една година е библиотекар в Лондон, пътува из Полша, а от 1965 г. живее уединено в селцето Олсдорф, Горна Австрия.

Писателят е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Поезия и проза[редактиране | редактиране на кода]

Литературният път на Томас Бернхард започва с повестта „Тримата влъхви от Св. Вит“ (1955), но вниманието привлича стихосбирката му „На земята и в пъкъла“ (1957). Следват стихосбирките „In hora mortis“ [В смъртния час] (1958) и „Под острието на луната“ (1958), романите „Мраз“ (1963), „Амрас“ (1964) и „Обърканост“ (1967), сборниците с разкази „Унгенах“ (1968) и „До границата на виреене“ (1969), романите „Варницата“ (1970), „Причината“ (1975), „Корекция“ (1975), „Диханието“ (1978), книгата с проза „Имитаторът на гласове“ (1978), романите „Студът“ (1981), „Дете“ (1982), „Бетон“ (1982), „Племенникът на Витгенщайн“ (1982), „Крушенецът“ (1983) (за Глен Гулд), „Дървосеч“ (1984), „Старите майстори“ (1985) и „Изличаване“ (1986).

Драма[редактиране | редактиране на кода]

Премиери на драми от Томас Бернхард в Залцбург

Томас Бернхард е автор на множество драматични произведения и е смятан за един от най-големите съвременни немскоговорещи драматурзи. От 1970 г. общо 18 негови пиеси са поставени в различни държави. Но недоволен от австрийския културен климат, в завещанието си Бернхард изрично забранява седемдесет години след смъртта му негови театрални произведения да се поставят на австрийска сцена, както и негови книги да се издават или четат пред австрийска публика. (Близо десет години по-късно тази забрана е отменена от неговия наследник.)

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

Основна тема в произведенията на Бернхард е противоречието между техническото и икономическото съвършенство на живота в съвременния свят, душевната нестабилност и накърнимост на отделния човек. Писателят създава с барокова образност една „космогония на болното съзнание“, в която страданието и смъртта добиват особена стойност като тайнство на познанието.

Критичното му отношение към обществото, най-вече в Австрия, предизвиква остри спорове и крайни реакции, например сензационното конфискуване на романа му „Дървосеч“ през 1984 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Мраз“ (1963)
1957 до 1979 година
  • Auf der Erde und in der Hölle, Gedichte, 1957
  • In hora mortis, Gedichte, 1958
  • Unter dem Eisen des Mondes, Gedichte, 1958
  • die rosen der einöde, 1959
  • Die Irren. Die Häftlinge, 1962
  • Der Kulterer, 1962
  • Frost, Roman, 1963
  • Amras, 1964
  • Viktor Halbnarr – Ein Wintermärchen 1966
  • Verstörung, 1967
  • Prosa, 1967
  • Ungenach, 1968
  • Der Hutmacher, 1968
  • Watten. Ein Nachlaß, 1969
  • Ereignisse, 1969
  • An der Baumgrenze, 1969
  • Das Kalkwerk, 1970
  • Ein Fest für Boris, Drama, 1970 („Празник за Борис“, бълг. превод в „Театралът“, 2004)
  • Gehen, 1971
  • Midland in Stilfs, 1971
  • Der Italiener, Drehbuch, 1971
Сцена от постановка на Der Ignorant und der Wahnsinnige в Олденбург, 2001
  • Der Ignorant und der Wahnsinnige, Drama, 1972
  • Der Kulterer, Drehbuch, 1974
  • Die Jagdgesellschaft, Drama, 1974 („Ловната дружина“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004)
  • Die Macht der Gewohnheit, Drama, 1974 („Силата на навика“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004)
  • Die Ursache. Eine Andeutung, 1975
  • Korrektur, 1975
  • Der Präsident, 1975 („Президентът“, бълг. превод в „Театралът“, 2004)
  • Der Wetterfleck, Erzählungen, 1976
  • Der Keller. Eine Entziehung, 1976
  • Die Berühmten, 1976 (бълг. превод „Прочутите“, 2005)
  • Minetti. Ein Portrait des Künstlers als alter Mann, Drama, 1977 („Минети“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Der Atem. Eine Entscheidung, 1981 (бълг. превод „Диханието“, 1983)
  • Der Stimmenimitator, 1978
  • Ja, 1978
  • Immanuel Kant, 1978 („Имануел Кант“, бълг. превод в „Театралът“, 2004)
  • Der Weltverbesserer, Drama, 1979
  • Vor dem Ruhestand. Eine Komödie von deutscher Seele, 1979 („Преди пенсиониране“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Die Erzählungen, 1979
1980 до 1989 година
Гробът на Томас Бернхард в Гринцинг, Виена
  • Die Billigesser, 1980
  • Die Kälte. Eine Isolation, 1981
  • Ave Vergil, 1981
  • Über allen Gipfeln ist Ruh, Drama, 1981
  • Am Ziel, Drama, 1981 („Достигнатата цел“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Ein Kind, 1982
  • Beton, 1982
  • Wittgensteins Neffe, 1982 (бълг. превод „Племенникът на Витгенщайн“, 2002)
  • Der Untergeher, 1983 (бълг. превод „Крушенецът“, 2003)
  • Der Schein trügt, Drama, 1983 (бълг. превод „Видимото мами“, 2004)
  • Holzfällen. Eine Erregung, 1984
  • Der Theatermacher, Drama, 1984 (бълг. превод „Театралът“, 2004)
  • Ritter, Dene, Voss, Drama, 1984 („Ритер, Дене, Фос“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Alte Meister, 1985 (бълг. превод „Старите майстори“, 2002)
  • Auslöschung. Ein Zerfall, 1986 (бълг. превод „Изличаване. Едно разпадане“, 2008)
  • Einfach kompliziert, Drama, 1986 („Просто сложно“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005)
  • Elisabeth II, Drama, 1987 („Елизабет Втора“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004)
  • Heldenplatz, Drama, 1988
  • Der deutsche Mittagstisch, Dramolette, 1988
  • In der Höhe. Rettungsversuch, Unsinn, 1989
Посмъртно
Надгробен камък на Томас Бернхард във Виена
  • Claus Peymann kauft sich eine Hose und geht mit mir essen. Drei Dramolette, 1990
  • Meine Preise, 2010
  • Goethe schtirbt, Erzählungen, 2010
  • Der Wahrheit auf der Spur. Reden, Leserbriefe, Interviews, Feuilletons, 2011

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]