Направо към съдържанието

Ефраим Кишон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ефраим Кишон
אפרים קישון
израелски писател
Ефраим Кишон през 1994 г.
Ефраим Кишон през 1994 г.

Роден
Ференц Хофман
Починал
29 януари 2005 г. (80 г.)
ПогребанТел Авив, Израел

Националност Израел
Работилписател, сатирик, драматург, сценарист, режисьор
Литература
ПсевдонимФранц Кишунт
Период1945 – 2005
Жанровесатира, детска литература, драма
Семейство
СъпругаЕва Кламер (1946 – 58)
Сара Кишон (1959 – 2002)
Лиза Витасек (2003 – 05)
ДецаРафаел (р.1957)
Амир (р.1964)
Ренана (р.1968)

Уебсайтwww.ephraimkishon.de/en/Kishon.htm
Ефраим Кишон в Общомедия

Ефраим Кишон (на латински: Ephraim Kishon; на иврит: אפרים קישון‎) е израелски писател, драматург, сценарист и филмов режисьор (номиниран за наградата „Оскар“). Той е сред най-четените съвременни сатирици в Германия.[1]

Роден е на 23 август 1924 г. в Будапеща, Унгария, като Ференц Хофман (Ferenc Hoffmann) в еврейско семейство от средната класа. В детството и младостта си не знае еврейски език (иврит или идиш). Баща му работи като банков служител на управленска позиция, а майка му е секретарка. Има сестра, която също става писателка.

Още в младите си години Хофман проявява литературен талант. През 1940 година печели първата си награда за свой роман, написан за конкурс за гимназисти. Поради расистките закони, които били в сила в Унгария през Втората световна война, забраняват на Хофман да продължи следването си в университет, затова започва да изучава ювелирство през 1942 година.

По време на войната нацистите го затварят последователно в няколко концентрационни лагера. В един от тях Хофман оцелява благодарение на умението си да играе шахмат: комендантът на лагера си търсел опонент. В друг лагер германците подредили всички лагеристи и разстреляли всеки десети. По този повод по-късно той пише „Направиха грешка – оставиха жив един сатирик“. Най-накрая Хофман успява да избяга от поредния концентрационен лагер, докато бива транспортиран към лагера на смъртта Собибор в окупираната от нацистите Полша. Остатъка от войната прекарва, криейки се под името Станко Андраш, словашки работник.

След войната се завръща в Будапеща и открива, че родителите и сестра му са оцелели, но много други членове на семейството му са избити в газовите камери в Аушвиц. През 1945 година променя името си от Хофман на Кишонт, за да скрие германските си корени, и се завръща в Унгария, където продължава обучението си в областта на изкуствата и литаратурата. През 1946 година завършва „История на изкуството“ и „Метална скулптура“. Започва да публикува забавни статии под псевдонима Франц Кишунт (Franz Kishunt).

През 1949 година, бягайки от комунистическия режим в Унгария, Кишонт имигрира в новооснованата държава Израел заедно с първата си съпруга Ева (Хава) Кламер. Когато пристигат в Израел, офицер от имиграционните служби официално преименува на иврит името му като Ефраим Кишон. По думите на писателя офицерът го попитал за името му и на отговора „Ференц“ заявил „Няма такова нещо“ и написал „Ефраим“, а след това ивритизирал и фамилията с „Кишон“ по името на реката, течаща край град Хайфа.

Първият му брак с Ева (Хава) Кламер завършва с развод през 1946 година. През 1959 година се жени за Сара (по баща Липовиц), от която има 3 деца: Рафаел (роден 1957), Амир (роден 1963) и Ренана (родена 1968). Сара умира през 2002 година и следващата година Кишон се жени за австрийската писателка Лиза Витазек.

През 1981 година Кишон се установява във втория си дом в Апенцел, Швейцария, твърдейки, че се чувства недооценен в Израел, но оставайки заклет ционист.

Кишон умира на 29 януари 2005 година в дома си в Швейцария вследствие пристъп на сърдечна недостатъчност. Тялото му е изпратено в Израел и погребано в гробището Трумпелдор в Тел Авив.

  1. Ephraim Kishon, Encyclopaedia Britannica
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ephraim Kishon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​