Комисия по досиетата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Комисия по досиетата (официално име Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) е независим държавен орган, създаден със специален закон в края на 2006 г. Тя осъществява държавната политика за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на прехода на България към демокрация въпросът за отношението към бившата Държавна сигурност и съответно за достъпа до архивите ѝ е един от най-спорните. опозицията поставя въпроса на Кръглата маса, но без успех. В същото време са предприети тайни действия по прочистването на архивите, които остават неразкрити[2]. Законодателни стъпки по регламентиране на достъпа до архивите се предприемат още от 7 Велико народно събрание, но те стигат само до сформиране на парламентарна комисия, оглавена от Георги Тамбуев. Преди тя да представи доклада си през април 1991 г. във в. „Факс“ е публикуван списък с 33 имена на народни представители под заглавието „Списък на доносниците във ВНС“[2][3].

През 1992 г. е образувано дело за унищожаването на архиви на ДС. О.з.генерал Атанас Семерджиев и о.з. генерал Нанка Серкеджиева са обвинени за унищожаването на 144 235 досиета на бившата ДС[3].

През 1994 г. парламентът приема решение, че документите на Държавна сигурност не представляват държавна тайна, но от него няма директни последици, защото липсва процедура за достъп, а и архивите са разпръснати: голяма част продължава да се съхранява в МВР, а друга - в сформираните след 1989 г. нови специални служби[2].

Първи опит за реално отваряне на досиета е направен след политическата криза през 1997 г., когато парламентът приема „Декларация за национално спасение“ и Закон за достъп до документите на бившата ДС, с който създава комисия, оглавена от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев. Изготвен е списък с 93 имена на сътрудници на ДС, но в парламента са обявени само 23 след решение на Конституционния съд[2].

Втори опит е направен през 2001 г., когато законът от 1997 г. претърпява значителни поправки и за първи път в него е включено и разкриването на сътрудниците на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Създадена е нова комисия,, оглавена от Методи Андреев (СДС), в която всяка от парламентарно представените политически партии има свой представител. След идването на правителството на Симеон Сакскобургготски обаче дейността на комисията е затруднена от министъра на вътрешните работи Георги Петканов. През април 2002 г. е приет Закон за защита на класифицираната информация, който отменя предходния закон за достъп до архивите на ДС и дейността на комисията е прекратена. В новия закон документите на ДС са обявени за класифицирана информация, но въпреки че са предвидени разпоредби за декласификация (разсекретяване), нито една специална служба не разсекретява архиви на ДС[2][3].

През лятото на 2006 г. след решението на министъра на вътрешните работи Румен Петков да се разсекретят подбрани досиета и избухналия скандал, е постигнат политически консенсус за отварянето на архивите. Лидерите на тройната коалиция Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Сергей Станишев са принудени да приемат политическо решение и през декември 2006 г., броени дни преди приемането на България в Европейския съюз, е приет Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който има най-широко поле на приложение от всички предходни, като включва оповестяването на сътрудниците на ДС не само в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но също така и в медиите и редица други обществени сектори[2].

През 2007 г. парламентът избира нова комисия с председател Евтим Костадинов, депутат от БСП. Една от най-важните разпоредби в новия закон е под контрола на новата комисия да бъдат предадени архивите на тоталитарните комунистически служби от всички държавни институции и служби. Комисията успява в кратки срокове да изгради Централизиран архив в Банкя, който започва работа през февруари 2011 г.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

В правомощията на комисията е да установява и обявява принадлежност на български граждани към органите на бившата ДС и разузнавателните служби на БНА. Установяването на принадлежност е задължително за следните категории лица[4]:

  • регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и в Европейския парламент, кметове и общински съветници;
  • заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката;
  • новоназначени или новоизбрани лица на публична длъжност или които участват в процедура за заемане на публична длъжност;
  • лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, както и физически лица, еднолични търговци, членове на управителни, контролни и надзорни органи на търговски дружества, на политически партии и на неперсонифицирани правни субекти по чл. 62, ал. 12 от Закона за кредитните институции

Комисията се отчита пред Народното събрание с доклад на всеки шест месеца.

Комисията публикува периодично издания[5], сред които най-подробни подборки документи се съдържат в сборниците „Из архивите на ДС“.

Всеки гражданин има право на достъп до информацията, събирана за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия и на достъп до съответните документи за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]