Богомил Бонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Богомил Бонев.

Богомил Бонев
български политик
Роден

Националност Флаг на България България
Семейство
Съпруга Нона Йотова

Богомил Ангелов Бонев е български политик. Той е министър на вътрешните работи на България през 1997 – 1999 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Богомил Бонев е роден на 18 септември 1957 година в Радомир. От 1977 г. е член на Българската комунистическа партия, а през 1981 г. завършва Висшата специална школа на МВР, след което работи като инспектор (по тежки криминални престъпления) в отдел „Следствен“ – София-град в Народната милиция.

Завършва и право в Софийския университет „Климент Охридски“.[1] през 1989 г.

През 1990 г. напуска полицията със звание капитан от МВР. Стажант адвокатска дейност.

С идването на правителството на Филип Димитров с вътрешен министър Йордан Соколов („дошъл съм със задача да реформирам системата и много хора ще си тръгнат“) през ноември 1991 г. е политически мотивирано (като антипод на традиционното дотогава върховенство на ДС-кадрите) повишен и назначен за директор на Столичната дирекция на вътрешните работи, и за няколко месеца е екстрено повишен в звание: ноември – майор от МВР, декември – подполковник от МВР, януари 1992 г – полковник от МВР (след „предотвратяване“ на измислен заговор от вицепрезидент (вицепредседател) на Републиката Атанас Семерджиев на 17 януари 1992 г в последните дни на временния му мандат завършващ 6 месеца след приемане на Конституцията от 1991 г, описано в книгата му „Преживяното не подлежи на обжалване“ на стр. 583 [2] с референция към спомени на Бонев във в. Отечествен вестник от 17 юни 1993 г). Съответно дни по-късно е удостоен от президент на Република България, след избирането на президент на първите президентски избори от 12 и 19 януари 1992 г. Желю Желев по предложение на президентски съветник ген. Стоян Андреев със званието „генерал-майор от Министерството на вътрешните работи“ през февруари 1992 г. едновременно с назначение за главен секретар на Министерството на вътрешните работи.

След падането от власт на правителството, и идването на Правителство на Любен Беров, в началото на 1993 г. е освободен от този пост и през следващите години работи като юридически съветник и експерт по националната сигурност към парламентарната група на Съюза на демократичните сили.[1]

През февруари 1997 г., като популярен професионалист от Съюза на демократичните сили в областта на вътрешните работи, става министър на вътрешните работи в назначения от президента Петър Стоянов служебен кабинет на Стефан Софиянски.[1] Бонев остава на този пост и в правителството на ОДС[1] до края на 1999 г. Освободен е по предложение на министър-председателя Иван Костов за структурни и персонални промени в кабинета.

През 2000 г. Богомил Бонев е избран за председател на новосъздадената Гражданска демократична партия за България.

Кандидатира се за президент на президентските избори в края на 2001, при което е смятан за един от основните кандидати.

Публикувано Институт Петър Стоянов Богомил Бонев Георги Първанов Жорж Ганчев Ренета Инджова Петър Берон Няма да гласуват
20 септември 2001 г. „Alpha Research“ 34.0% 19.0% 18.0% 3.0% 3.0% 0.5% 24.5%
пренормирани % само далите глас 43.87% 24.52% 23.22% 3.87% 3.87% 0.65%
разлика на реалните резултати от прогнозата -20.33% -21.41% +56.72% -13.18% +27.13% +70.77%

При публичен дебат влиза в остър спор с кандидата за втори мандат Петър Стоянов, който вади папка с компромати, доклад на НСС, сочещ Бонев като корумпиран. Самият Бонев характеризира доклада като поръчков и менте.

Това допринася за победата на Георги Първанов. Богомил Бонев остава трети, като получава 546 801 гласа (19,27%).

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119

  десница и център   левица

От 1998 г. до 2008 е президент на Българската федерация по конен спорт, след което на този пост е избран Георги Гергов.

От 12.1.2000 г до понастоящем – адвокат Личен номер: 1600245710 Колегия: София Статус: Практикуващ [3]

2004 – излиза с публични изявления, в които обвинява бившият министър-председател Иван Костов в злоупотреба с власт.

2005 – назначен е от Румен Петков, министър на МВР в коалиционното правителство, сформирано след парламентарните избори, за член на Консултативния съвет към министерството. Съветът просъществува за много кратък период поради бурната обществена и политическа съпротива срещу състава му.

През 2006 г. сключва брак с Нона Йотова.

2007 – На 18 септември, датата на 50-годишния юбилей на Бонев, официално се открива внушителният комплекс на хотел Royal Palace, собственост на Бонев и двама негови съдружници.

През април 2009 г. става директор в съвета на директорите на Пловдивския международен панаир след лично предложение на предхождащия го директор Георги Гергов.

2020 г – снет от запаса поради навършване на пределна възраст 63 г за генерали от запаса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 61 – 62.
  2. books.google.bg
  3. www.advokatibg.info