Ангел Солаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Солаков
български политик
Роден
20 юли 1922 година
Починал
1998 година (75 г.)
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
V НС   VI НС   [1]

Ангел Иванов Солаков е български политик от Комунистическата партия (БКП). Той ръководи Комитета за държавна сигурност (КДС) от 1965 до 1968 година и Министерството на вътрешните работи (МВР) от 1968 до 1971 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Солаков е роден на 20 юли 1922 година в София. Член е на Работническия младежки съюз от 1938 година и на БКП от 1941 година. През 1941 – 1942 година ръководи бойна група на БКП в София, за което през 1942 година е осъден на 15 години затвор. Остава в затвора до 8 септември 1944 г. Между септември и декември 1944 г. е военен кореспондент на фронта. В периода декември 1944 – април 1945 г. е секретар на Градския комитет на РМС, II район в София. Между април и септември 1945 завежда отдел в Областния комитет на РМС в София. През септември 1945 г. е направен организационен секретар на Градския комитет на РМС в София. Остава на тази позиция до февруари 1947 г. Между февруари и декември 1947 г. е организационен секретар на Централното ръководство на ОРПС. В периода декември 1947-септември 1948 г. е секретар на 8 районен комитет на ДСНМ в София. До май 1950 г. е секретар на Областния и Градския комитет на ДСНМ в София. От 1951 до 1958 година е секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. След това е прехвърлен в апарата на БКП, като до 1962 година работи в нейния Градски комитет в София[2].

В началото на 1960-те години, когато Тодор Живков окончателно утвърждава своето лидерство в партията и държавата, Солаков е сред новите кадри, които бързо се издигат в централното ръководство на БКП[3]. През 1962 година става член на Централния комитет на БКП и първи заместник-министър на вътрешните работи. През 1965 година участва активно в ликвидирането на Заговора на Горуня, след което диктаторът Живков го прави председател на отделения от вътрешното министерство Комитет за държавна сигурност, като от следващата година получава ранг на министър.[4] През 1968 година КДС и МВР са обединени в Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност, което е оглавено от Ангел Солаков. През 1969 година то отново е разделено и той става вътрешен министър[2].

През 1971 година Солаков е заподозрян в опити да концентрира в ръцете си твърде голяма власт и е обвинен в „антипартийно поведение“. На заседание на Политбюро Тодор Живков го обвинява в поредица от провинения:[3]

  • По време на посещение в Съветския съюз влиза в спор със съветски офицери, твърдейки, че руската армия не е освободила Русе през 1877 година, както и че съветската армия не е освободила България през 1944 година, а това е станало благодарение на самостоятелните усилия на българския народ.
  • Провежда кампания сред партийните организации с цел да бъде избран за секретар на ЦК на БКП.
  • Отказва да организира следствие срещу Георги Найденов, полковник от Държавна сигурност, във връзка с дейността на предприятието „Тексим“.
  • Публичните му пристрастия към футболния клуб Левски-Спартак довеждат до освиркването му по време на мачове.
  • Организирано масовото погребение на футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков, в което участват над 150 хиляди души – то е прието за антисъветска политическа провокация, тъй като е проведено едновременно с погребението на съветските космонавти, загинали при полета на „Союз 11“.

Обвиненията на Живков са подкрепени от заместниците на Солаков във вътрешното министерство Мирчо Спасов и Григор Шопов, както и от Пенчо Кубадински, Иван Пръмов, Костадин Гяуров. Самият Солаков си прави самокритика, подчертава личната си лоялност към Живков и приема да бъде отстранен от правителството. Тодор Живков приема извиненията и случаят е приключен с отстраняването на Ангел Солаков от министерството и от ЦК на БКП.[3]

Ангел Солаков е председател на Българската федерация по гребане от 1963 г. От 1971 до 1990 година е заместник-председател на Българския олимпийски комитет[2].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подполковник (1951)
  • полковник (1957)
  • генерал-майор (26 март 1962)[5]
  • генерал-лейтенант (7 септември 1965)[6]
  • генерал-полковник (29 август 1969)[7]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Трета софийска мъжка гимназия
  • Военна академия „Г.С.Раковски“, курс за преподготовка (2 април – 31 май 1956)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ленинско-сталинският комсомол – пример за българската младеж. 1952.
  • Нов климат в олимпийското движение. 1974.
  • Физическата култура и спортът в България. 1982. (съставител)
  • Духовното наследство на Пиер дьо Кубертен. 1983. (съставител)
  • Председателят на КДС разказва. Спомени. 1993.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК Димитър Благоев, 1974, с. 52
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. а б в Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 71 – 75.
  4. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 178 – 180.
  5. Указ № 189 от 28 април 1962 г., считано от датата на назначаването му за министър със заповед от 26 март 1962 г. на министъра на вътрешните работи на НРБ Дико Диков обявява Указ № 136 на Президиума на Народното събрание от 22 март 1962 г., с който се освобождава Апостол Колчев от длъжността първи заместник-министър поради преминаване на друга работа и на негово място се назначава Ангел Солаков.
  6. Указ № 650 от 7 септември 1965 г. на Президиума на Народното събрание
  7. Указ № 871 от 29 август 1969 г. на Президиума на Народното събрание

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]