Никола Котков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Котков
Лична информация
Прякор Котето
Роден Никола Тодоров Котков
9 декември 1938 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 30 юни 1971 г. (32 г.)
прохода Витиня, България България
Пост нападател
Юношески отбори
България Локомотив (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1956 – 1968
1968 – 1969
1969 – 1971
Общо:
България Локомотив (София)
България ЖСК Славия
България Левски
274
12
36
322
(142)
(3)
(20)
(163)
Национален отбор
195?–1959
19??–19??
1961 – 1969
1961 – 1969
България България (юноши)
България България до 21 г.
България България Б
България България
16
7
10
26
(8)
(5)
(8)
(12)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Никола Котков е български футболист, нападател, една от легендите на Локомотив (София). Роден е на 9 декември 1938 г. в София.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играл е за Локомотив (София) (1956 – 1968), ЖСК Славия (1969) и Левски (1969 – 1971). Има 322 мача и 163 гола в „А“ група (274 мача със 142 гола за Локомотив, 36 мача с 18 гола за Левски и 12 мача с 3 гола за ЖСК Славия). Двукратен шампион на страната през 1964 с Локомотив и през 1970 с Левски, носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с Левски. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола (рекорд за Локомотив), но остава втори след Петър Жеков от Берое, който вкарва 31 гола. Има 26 мача и 12 гола за „А“ националния отбор (1961 – 1969), за „Б“ националния тим има 10 мача и 8 гола, за младежкия има 7 мача и 5 гола, а за юношеския национален отбор има 16 мача и 8 гола. Европейски шампион за юноши през 1959 г. Участва на СП-1966 в Англия (играе в мача срещу Унгария). В евротурнирите има 11 мача и 10 гола (6 мача и 7 гола в КЕШ – 2 мача за Левски и 4 мача със 7 гола за Локомотив и 5 мача с 3 гола за Левски в КНК). „Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г. През 1964 г. е избран за Футболист № 1 на България. Котков притежава точен удар с левия крак, техника, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. Преминава в Левски след обединението на Локомотив (София) със Славия (София) в ЖСК Славия.

Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа в прохода „Витиня“ на път за тържество на „Ботев“ във Враца. Автомобилът „Алфа Ромео“ с двамата легендарни футболисти, движещ се с висока скорост по главния път, се удря в камион, излизащ на платното без предимство от второстепенен пресечен път.

В погребението на двамата футболисти участват към 150 хиляди души, повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия, като погребението на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите погребение на двама загинали съветски космонавти. Масовото погребение на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на вътрешния министър Ангел Солаков.[1]

В памет[редактиране | редактиране на кода]

На името на Никола Котков в негова памет се организира международен детски турнир от Локомотив (София). В анкетата на вестник „Нощен Труд“ за Най-добър футболист на България за 20 век е класиран от футболните специалисти на 6-то място, а от футболните фенове – на 4-то място.

Наско Джорлев от Струмица, Македония посвещава Песен за Гунди и Котков на загиналите български футболисти.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 167 – 168.

Повече информация[редактиране | редактиране на кода]

  • Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978
  • Милушев, П. „80 години Локомотив по коловозите на любовта“, София 2009

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Награди
Предходна година
Александър Шаламанов
Футболист №1 на България
1964
Следваща година
Георги Аспарухов