Павел Панов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Панов.

Голмайстор в „А“ футболна групаFootball.svg
Павел Панов
Pavel Panov (1971).jpg
Панов на 21-годишна възраст през 1971 г.
Лична информация
Роден Павел Георгиев Панов
16 септември 1950 г.
София, България България
Починал 18 февруари 2018 г. (67 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 176 cm
Пост Нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1963 – 1968
1968
1969 – 1981
1981 – 1982
България Септември (София)
България Спартак (София)
България Левски (София)
Flag of Greece.svg Арис (Солун)
?
8
301
25
(?)
(5)
(131)
(0)
Национален отбор
1967 – 1969
1970 – 1972
1971 – 1979
България България (юн.)
България България (мл.)
България България
28
26
44
(20)
(8)
(13)
Треньор
1986 – 1987
1988 – 1989
1989 – 1990
1991 – 1992
1992 – 1993
1992 – 1993
1993 – 1995
1995 – 1999
2000
2006
България Витоша (София)
България Хасково
Flag of Bulgaria.svg Левски (София)
Flag of Nigeria.svg Иваняу национале
Flag of Bulgaria.svg Септември (София)
Flag of Bulgaria.svg България до 21 г.
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Септември (София)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (София)
Flag of Bulgaria.svg Родопа (Смолян)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Павел Панов в Общомедия

Павел Панов (16 септември 1950 г. – 18 февруари 2018 г.) е легендарен български футболист, нападател. По-голямата част от състезателната му кариера е свързана с Левски (София), където играе в продължение на 12 години и половина.

Заслужил майстор на спорта“ от 1975 г. Голмайстор на „А“ група през сезон 1976/77 с 20 попадения. Обявен за Футболист № 1 на България за 1977 г. Впечатлява с техника, дрибъл, поглед върху играта, пас и точен завършващ удар. Перфектен изпълнител на свободни удари.

Дългогодишен национален състезател. За България има 44 мача с 13 гола. Участник на световното първенство в Германия'74.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

На клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Панов е юноша на Септември (София), където играе няколко сезона в „Б“ група. През 1968 г. е привлечен в елитния Спартак (София). През есенния полусезон на 1968/69 изиграва 8 мача и бележи 5 гола в „А“ група.

През януари 1969 г. Панов става част от Левски (София) след обединението на „сините“ със Спартак (София). Бързо се превръща в основна фигура в състава. През пролетта на 1968/69 записва 7 мача и бележи 4 гола в първенството. Играе за отбора в продължение на 12 години и половина. Има 301 мача и 131 гола в „А“ група, което го поставя на 2-ро място във вечната ранглиста на голмайсторите на Левски след Наско Сираков. Записва също 46 мача с 23 гола в турнира за националната купа. С клуба печели четири пъти шампионската титла и пет пъти купата на страната.

Панов е голмайстор №1 на Левски в евротурнирите за всички времена. Общо има 36 мача и 22 гола – 9 мача с 3 гола за КЕШ, 13 мача с 9 гола за КНК и 14 мача с 10 гола за Купата на УЕФА.[1] С огромна заслуга за похода на Левски в Купата на УЕФА през сезон 1975/76, когато „сините“ достигат до четвъртфинал. В 8-те мача от турнира бележи 9 гола – 2 срещу турския Ескишехирспор, 3 срещу немския Дуисбург, 2 срещу Аякс и 2 срещу Барселона. През следващия сезон 1976/77 отново достига с Левски до четвъртфинал, но в турнира КНК, като той в 5 мача бележи 4 гола.

През 1981 г. Панов преминава в гръцкия Арис (Солун). През сезон 1981/82 изиграва 25 мача в местната Суперлига, както и 3 мача с 2 гола в Купата на УЕФА, след което слага край на кариерата си.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Панов преминава през всички национални гарнитури. Между 1967 г. и 1969 г. изиграва 28 мача и бележи 20 гола за юношеския национален отбор, като 12 пъти извежда състава с капитанската лента. С отбора става европейски шампион на първенството в Източна Германия през 1969 г. След това продължава да е основна фигура и в младежкия национален отбор. За него записва 26 мача с 8 гола, като в 7 срещи е капитан.

Дебютира за „А“ националния отбор на 24 март 1971 г. в олимпийска квалификация срещу Великобритания. Бележи първия си гол на 18 април 1973 г. при загуба с 2:5 като гост срещу Турция за Балканската купа. Включен е в състава на България за световното първенство в Германия'74, където участва и в трите срещи на отбора. Изиграва последният си мач за националния тим при загуба с 0:3 от Англия в европейска квалификация на 6 юни 1979 г. Общо записва 44 мача (7 като капитан) и 13 гола за България.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Помощник-треньор в „Левски“, начело на „сините“ през 19861987 и от 1989 до 1990 г. Треньор на „Иваняу национале“, Нигерия – шампион, младежкия национален отбор през 1992 – 1993 г., Ботев (Пловдив), „Септември“, Локомотив (София) и Родопа. Легендарният нападател на „сините“ поема столичните „железничари“ през пролетта на 2000 г., сменяйки на поста Георги Петков, но е уволнен през есента на същата година след слабия старт на „Локомотив“ в първенството. Назначен е за председател на Спортно-техническата комисия към Управителния съвет на „Левски“. През юни 2006 г. става треньор на „Родопа“, а мястото му в УС на „Левски“ е заето от друг бивш играч на „сините“ – Кирил Ивков.

Умира внезапно на 18 февруари 2018 г. в София.[2]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)
България (юноши)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]