Павел Панов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Панов.

Голмайстор в „А“ футболна групаFootball.svg
Павел Панов
Pavel Panov (1971).jpg
Лична информация
Роден Павел Георгиев Панов
16 септември 1950 г.
София, България България
Починал 18 февруари 2018 г. (67 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 176 cm
Пост нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1963 – 1968
1968
1969 – 1981
1981 – 1982
България Септември (София)
България Спартак (София)
България Левски-Спартак
Flag of Greece.svg Арис (Солун)
?
8
299
25
(?)
(5)
(131)
(0)
Национален отбор
1971 – 1979България България44(13)
Треньор
1986 – 1987
1989 – 1990
1991 – 1992
1992 – 1993
1992 – 1993
1993 – 1995
1995 – 2000
2000
2006
България Витоша (София)
Flag of Bulgaria.svg Левски (София)
Flag of Nigeria.svg Иваняу национале
Flag of Bulgaria.svg Септември (София)
Flag of Bulgaria.svg България до 21 г.
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Септември (София)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (София)
Flag of Bulgaria.svg Родопа (Смолян)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Павел Панов в Общомедия

Павел Георгиев Панов е футболист на Левски (София) и националния отбор на България. Роден е на 16 септември 1950 г. в София.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играе е за Септември (София) (1963 – 1967), Спартак (София) (1967 – 1968), Левски (София) (1969 – 1981), Хасково и Арис (Солун) (Гърция). Шампион на България през 1970, 1974, 1977 и 1979 г., носител на купата на страната през 1970, 1971, 1976, 1977 и 1979 г. Има 309 мача (301 за Левски и 8 за Спартак) и 136 гола (131 за Левски и 5 за Спартак) в „А“ група. Голмайстор на първенството през 1977 г. с 20 гола за Левски. Футболист № 1 на България през 1977 г. Има 44 мача (7 като капитан) и 13 гола за националния отбор, с който участва на СП-1974 в Германия (играе 3 мача), а последният му мач е на 6 юни 1979 г. срещу Англия 0:3 в София. За „Б“ националния отбор има 3 мача и 1 гол, за младежкия има 31 мача и 14 гола, а за юношеския национален отбор има 28 мача и 11 гола. Европейски юношески шампион през 1969 г. „Заслужил майстор на спорта“ от 1975 г. Има 36 мача и 22 гола в евротурнирите: 9 мача и 3 гола за КЕШ, 13 мача с 9 гола за КНК и 14 мача с 10 гола за УЕФА. Притежава отлична техника, дрибъл, верен поглед върху играта, пас и точен завършващ удар. Перфектен изпълнител на свободни удари.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Помощник-треньор в „Левски“, начело на „сините“ през 19861987 и от 1989 до 1990 г. Треньор на „Иваняу национале“, Нигерия – шампион, младежкия национален отбор през 1992 – 1993 г., Ботев (Пловдив), „Септември“, Локомотив (София) и Родопа. Легендарният нападател на „сините“ поема столичните „железничари“ през пролетта на 2000 г., сменяйки на поста Георги Петков, но е уволнен през есента на същата година след слабия старт на „Локомотив“ в първенството. Назначен е за председател на Спортно-техническата комисия към Управителния съвет на „Левски“. През юни 2006 г. става треньор на „Родопа“, а мястото му в УС на „Левски“ е заето от друг бивш играч на „сините“ – Кирил Ивков.

Почива внезапно на 18 февруари 2018 г. в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


България Състав на България - Световно първенство 1974 България

1 Горанов • 2 Зафиров • 3 Жечев • 4 Величков • 5 Колев • 6 Пенев • 7 Войнов • 8 Бонев • 9 Михайлов • 10 Стоянов • 11 Денев • 12 Аладжов • 13 Василев • 14 Миланов • 15 Панов • 16 Григоров • 17 Никодимов • 18 Василев • 19 Ивков • 20 Борисов • 21 Стайков • 22 Симеонов • Треньор: Младенов