Стойчо Стоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Flag of Bulgaria.svg Стойчо Стоев
Stoicho stoev in 2014.jpg
Лична информация
ПрякорВалеканото
Роден
Стойчо Захариев Стоев
15 август 1962 г. (60 г.)
Ръст179 см
ПостНападател
Юношески отбори
България Локомотив София
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980 – 1989
1989 – 1992
Общо:
България Локомотив София
Flag of Greece.svg Пансерайкос
196
44
240
(59)
(5)
(64)
Национален отбор
1987 – 1988България България2(0)
Треньор
1994 – 1997
1997 – 1998
1998
2000
2001 – 2003
2004 – 2006
2007 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2012
2013
2013 – 2014
2014 – 2016
2018 – 2019
2019
Flag of Bulgaria.svg Локомотив София (юноши)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив София (помощник)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив София
Flag of Bulgaria.svg България до 17 г.
Flag of Bulgaria.svg Академик Свищов
Flag of Bulgaria.svg Хасково
Flag of Bulgaria.svg Чавдар Етрополе
Flag of Bulgaria.svg Спортист Своге
Flag of Bulgaria.svg Миньор Перник
Flag of Bulgaria.svg Монтана
Flag of Bulgaria.svg Лудогорец Разград
Flag of Bulgaria.svg Левски София
Flag of Bulgaria.svg Арда Кърджали
Flag of Bulgaria.svg Лудогорец Разград
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Стойчо Захариев Стоев е бивш български футболист, нападател и настоящ треньор. Роден е в Разград, но е израснал в София в квартал Надежда, където открива любовта към футбола и започва да тренира в школата на Локомотив София. Женен за Цветанка Стоева, бивша баскетболистка на Локомотив София. Имат две деца - Ивайло и Стефани.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Играл е за Локомотив София (1980 – 1989) и Пансерайкос (Сяр, Гърция) (1989 – 1992). Има 196 мача и 59 гола в „А“ група. Носител на купата на страната през 1982 г. Има 2 мача за „А“ националния отбор.

За Локомотив има 8 мача и 1 гол в евротурнирите (2 мача за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА). През 1992 г. се контузва тежко в кръста и се оказва, че трябва да спре с кариерата си на футболист. През 1993 г. се обучава в частен колеж в Банкя. Година по-късно води юношеският тим на „Локомотив“, а през 1998 помага на Христо Бонев в работата му на стадиона в „Надежда“.

През 2000 г. е треньор на юношеския национален отбор на България. Водил е и отборите на Академик Свищов, Хасково, Чавдар Етрополе, Спортист Своге, Миньор Перник и Монтана.

Стойчо Стоев е начело на Лудогорец Разград в запомнящото се участие на отбора в евротурнирите през 2013 и 2014 г.

От юли 2013 до юли 2014 г. е старши-треньор на Лудогорец Разград. В този период печели шампионска титла и купа на България. Също така достига исторически за клуба 1/8 финал в Лига Европа, отстранявайки отборите на Слован Братислава, Партизан Белград, ПСВ Айндховен, Динамо Загреб, Черноморец Одеса и Лацио. Въпреки успехите по неясни причини е освободен от поста си.

На 22 декември 2014 г. е назначен на поста старши-треньор на Левски София. Достига до финал за Купата на България и класира отбора на второ място, което осигурява участие в квалификациите за Лига Европа.

От 28 август 2018 г. е назначен на поста старши-треньор на Арда (Кърджали). Отборът зимува на трето място през шампионатната пауза.

Стоев като старши треньор на пернишкият Миньор, 2011 г.

На 6 март 2019 г. отново застава начело на Лудогорец Разград. Успява да спечели шампионат, както а и Суперкупа на България в мач срещу Локомотив Пловдив с резултат 2:0. Извежда отбора до квалификации за Шампионска лига, в които отпада от отбора на Ференцварош. Успява да класира Лудогорец Разград до плейофи за влизане в групите на Лига Европа сезон 2019/2020.

На 25 август 2019 г. е освободен от поста старши-треньор веднага след мача със Славия (София) завършил 0:0.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като състезател[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Bulgaria.svg Локомотив (София)

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Треньор № 1 по футбол на България за 2013 г.
  • Най-добър треньор през сезон 2013/14 в анкетата на Асоциацията на българските футболисти

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]