Стойчо Стоев
 Стойчо Стоев | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
| Прякор | Валеканото | ||||||||
| Роден | Стойчо Захариев Стоев 15 август 1962 г. | ||||||||
| Ръст | 179 см | ||||||||
| Пост | Нападател | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Стойчо Захариев Стоев е бивш български футболист, нападател и настоящ треньор. Роден е в Разград, но е израснал в София в квартал Надежда, където открива любовта към футбола и започва да тренира в школата на Локомотив София. Женен за Цветанка Стоева, бивша баскетболистка на Локомотив София. Имат две деца - Ивайло и Стефани.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Играл е за Локомотив София (1980 – 1989) и Пансерайкос (Сяр, Гърция) (1989 – 1992). Има 196 мача и 59 гола в „А“ група. Носител на купата на страната през 1982 г. Има 2 мача за „А“ националния отбор.
За Локомотив има 8 мача и 1 гол в евротурнирите (2 мача за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА). През 1992 г. се контузва тежко в кръста и се оказва, че трябва да спре с кариерата си на футболист. През 1993 г. се обучава в частен колеж в Банкя. Година по-късно води юношеският тим на „Локомотив“, а през 1998 помага на Христо Бонев в работата му на стадиона в „Надежда“.
През 2000 г. е треньор на юношеския национален отбор на България. Водил е и отборите на Академик Свищов, Хасково, Чавдар Етрополе, Спортист Своге, Миньор Перник и Монтана.
От юли 2013 до юли 2014 г. е старши-треньор на Лудогорец Разград. В този период печели шампионска титла и купа на България. Също така достига исторически за клуба 1/8 финал в Лига Европа, отстранявайки отборите на Слован Братислава, Партизан Белград, ПСВ Айндховен, Динамо Загреб, Черноморец Одеса и Лацио. Въпреки успехите по неясни причини е освободен от поста си.
На 22 декември 2014 г. е назначен на поста старши-треньор на Левски София. Достига до финал за Купата на България и класира отбора на второ място, което осигурява участие в квалификациите за Лига Европа.
От 28 август 2018 г. е назначен на поста старши-треньор на Арда (Кърджали). Отборът зимува на трето място през шампионатната пауза.
На 6 март 2019 г. отново застава начело на Лудогорец Разград. Успява да спечели шампионат, както а и Суперкупа на България в мач срещу Локомотив Пловдив с резултат 2:0. Извежда отбора до квалификации за Шампионска лига, в които отпада от отбора на Ференцварош. Успява да класира Лудогорец Разград до плейофи за влизане в групите на Лига Европа сезон 2019/2020.
На 25 август 2019 г. е освободен от поста старши-треньор веднага след мача със Славия (София) завършил 0:0.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Като състезател[редактиране | редактиране на кода]
Като треньор[редактиране | редактиране на кода]
ПФК Лудогорец 1945 (Разград)- Шампион (2): „А“ Футболна група 2013 – 14, 2018 – 19
- Купа на България (1): 2013 – 14
- Суперкупа на България (1): 2018 – 19
- ПФК Левски (София) - финалист в турнира за Купата на България през 2014-15.
Индивидуални награди[редактиране | редактиране на кода]
- Треньор № 1 по футбол на България за 2013 г.
- Най-добър треньор през сезон 2013/14 в анкетата на Асоциацията на българските футболисти
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
Портал „
Портал „
Портал „