Роден е в 1906 година в семейството на Младен Панчев и Евгения Настева Стоянова, дъщеря на Насте Стоянов. Юноша е на „Левски“ от първия юношески тим на клуба през 1922 година. За мъжкия тим играе от 1925 до 1937 година, общо 13 сезона. Участва в 106 шампионатни мача с 59 гола, 71 международни мача с над 40 гола и повече от 40 други срещи с 45 гола. Заедно с Асен Пешев са заслужили признанието за една от най-добрите нападателни двойки в историята на „Левски“. Двукратен шампион и носител на купата на страната през 1933 и 1937 година. Четирикратен столичен първенец с „Левски“ през 1925, 1929, 1933 и 1937 година и четирикратен носител на купата „Улпия Сердика“ през 1926, 1930, 1931 и 1932 година. Има 41 мача и 15 гола за националния отбор (1926 – 1936)[1].
Той е първият българин реализирал хеттрик за националния отбор. Това става при загубата от Франция с 3:5 през 1932 година. С националния отбор печели купата на БОК през 1931 година и Балканската купа в Белград през 1932 година. Участник е в квалификационните срещи за Световното първенство в 1934 година с Австрия и Унгария.
През сезона 1934/1935 играе като професионалист в „Бохемианс“ (Прага, Чехословакия). Забелязан е от „Бохемианс“ през октомври 1934 година след приятелски мач с Левски.[2] Изиграва 3 двубоя, но изпада от стартовия състав поради недоразумения в клуба и желанието си да премине в „Простейнов“.[3] През есента на 1935 година преминава в отбора на АФК „Колин“.[4] Записва само 1 мач за отбора.
Един от най-известните футболисти в миналото, като ляво крило се отличава с техника, бързина, дрибъл на скорост, изненадващ и точен удар. След тежка контузия през 1937 година става треньор и ръководи тима на „Левски“ в шампионския му дубъл през 1942 година. От 1945 година е футболен съдия.[5]
