Играе на пост нападател в Спортклуб (София) от 1932 до 1936 г. и през 1935 г. срава шампион на България в състава на "моравите". От 1937 до 1944 г. е играч на АС`23, като през сезон 1938/39 става голмайстор на Националната футболна дивизия с 15 гола в 15 мача. През сезон 1939/40 записва 18 срещи и вкарва 8 гола в тях.[3] В Столичното първенство изиграва 47 мача и вкарва 20 гола. От 1944 до 1946 г. играе за Чавдар, а след това в Левски от 1947 до 1949 г. и Славия (тогава Строител) от 1950 до 1953 г. За „белите“ след 1950 г. играе малко, защото тогава получава тежка контузия.
За българския национален отбор дебютира на 20 октомври1935 г. срещу Германия (2:4). На 7 ноември1937 година България печели първата си точка в квалификации за Световно първенство по футбол като завършва наравно със световния вицешампион Чехословакия на наш терен – 1:1, а автор на гола за България е Георги Пачеджиев. Има 10 мача и 2 гола за А националния отбор и 2 мача за Б националния отбор в периода 1935 – 1950 г. За Левски има 37 шампионатни мача с 13 гола, 9 мача и 4 гола за купата на страната, 12 международни срещи с 2 гола.