Ото Файст

Ото Файст
Лична информация
Роден	11 март 1903 г. Карлсруе, Германска империя
Починал	февруари 1946 г. Ковел, СССР
Треньор
1930 – 1931 1931 1932 – 1933 1933 – 1935 1937 – 1938 1938 – 1942 1943 – 1944 ШВ Висбаден България Кьолнер ШВ 1899 ДШК Арминия (Билефелд) ШК Рот-Вайс (Оберхаузен) Шалке 04 Мьолдерс Кракау

Ото Файст (на немски: Otto Faist) е германски лекоатлет и треньор по футбол. Той е първият треньор, извел националния отбор на България до трофей, като през 1931 г. печели Купата на БОК. Освен това като треньор на Шалке 04 печели три титли на Германия.

Лекоатлетическа кариера

Състезава се за клуба Феникс (Карлсруе) като бегач на къси и средни разстояния. През 1926 г. е шампион на Германия с щафетата на Феникс, а освен това се състезава и на международно ниво. През 1929 г. завършва спортни науки в Германския институт за физическа култура в Берлин.

Треньорска кариера

Първият отбор, който Файст води, е Висбаден. Там остава около година. През 1931 г. води България в мачове от Балканската купа и Купата на БОК. Под негово ръководство „трикольорите“ печелят Купата на БОК след победи над Турция (5:1) и Югославия (3:2). Завръща се в Германия начело на Кьолнер ШВ 1899. След това тренира Арминия (Билефелд) и Рот-Вайс (Оберхаузен). Рот-Вайс се представя изключително добре, като според мнозина тимът е спрян в края на сезона единствено от множеството контузии.

Големите успехи на Файст обаче идват с Шалке 04. Наставникът успява да продължи успехите на тима, изграден от предишния треньор Ханс Шмидт и печели три титли в Гаулигата (1939, 1940 и 1942 г.). През 1941 г. „миньорите“ са финалисти, но губят решаващия мач от Рапид (Виена). През 1941 и 1942 г. са достигнати и финалите на Купата на Германия. След Файст Шалке ще спечели титлата на Германия само още веднъж – през 1958 г.

Между 1943 и 1944 г. е треньор на Мьолдерс Кракау и печели веднъж Гаулигата на генералгубернаторството и два пъти купата на областта.

Участие във Втората световна война

Файст е заклет привърженик на Адолф Хитлер и още през май 1933 г. влиза в редиците на НСДАП. През 1942 г. е повикан във Вермахта и пратен в Полша. От 1944 г. е на Източния фронт. Взет е в плен от Червената армия през февруари 1945 г. Впоследстие е в лагер за военнопленници край град Ковел. През февруари 1946 г. в лагера избухва епидемия от тиф и се смята, че Файст загива в резултат на това заболяване. Синът на Файст Мандред публикува книга с писмата на Ото от фронта като доказателство, че към края на живота си треньорът е осъзнал грешката си да симпатизира на нацисткия режим.

Успехи

• Купа на БОК – 1931
• Гаулига – 1939, 1940, 1942