Станимир Стоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Станимир Стоилов
Stanimir Stoilov.JPG
Лична информация
Прякор Мъри
Роден Станимир Колев Стоилов
13 февруари 1967 г.  (на 49 г.)
Хасково, Flag of Bulgaria (1948-1967).svg България
Пост полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Kazakhstan.svg Астана (треньор)
Юношески отбори
19771985 Flag of Bulgaria (1971-1990).svg Канев Хасково
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
19851990
19901992
19921993
19931994
19941995
19961997
19971998
19982003
Общо
Flag of Bulgaria (1971-1990).svg Канев Хасково
Flag of Bulgaria.svg Левски София
Flag of Turkey.svg Фенербахче
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София
Flag of Bulgaria.svg Левски София
Flag of Portugal.svg Кампомайорензе
Flag of Bulgaria.svg Славия София
Flag of Bulgaria.svg Левски София
100
74
23
19
38
52
29
153
488
(62)
(27)
(0)
(4)
(15)
(19)
(12)
(9)
(148)
Национален отбор
19922000 Flag of Bulgaria.svg България 14 (3)
Треньор
20042008
2007
20082009
20092010
2011
20132014
2014
Flag of Bulgaria.svg Левски София
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Bulgaria.svg Литекс Ловеч
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Cyprus.svg Анортозис
Flag of Bulgaria.svg Ботев Пловдив
Flag of Kazakhstan.svg Астана
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Станимир Стоилов (с прякор Мъри) е български състезател и треньор по футбол роден на 13 февруари, 1967 г. в с. Въгларово, Хасковско, България. От лятото на 2014 г. води казахстанският ФК Астана.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист започва кариерата си във втородивизионния „Канев Хасково“, откъдето през 1990 г. преминава в столичния „Левски“. До 1995 г. участва в 83 шамп. мача с 31 гола, 23 мача за купата с 11 гола, 22 международни мача с 10 гола и 19 други срещи с 9 гола. Веднъж става шампион на страната (1995) и 2 пъти вдига купата на България (1991 и 1992). До лятото на 1998 г. последователно облича екипите на турския „Фенербахче“, португалския „Кампомайорензе“, както и на българските „Славия“ и ЦСКА.

Отбелязва единствения си гол във „вечното дерби“ (ЦСКА – Левски), за отбора на ЦСКА през сезон 93-94, въпреки времето, прекарано като играч на Левски.

От сезон 1998/99 г. до края на кариерата си като футболист през 2003 г. отново играе за „Левски“, като изиграва още 120 шамп. срещи със 6 гола, 22 мача за КРБ с 3 гола и 26 межд. мача с 1 гол. На 8 март 2003 г. изиграва последния си мач срещу „Славия“ (1:2). Общо в А група има 234 мача с 53 гола. Като футболист има 4 шампионски титли с Левски (1995, 2000, 2001, 2002) и 5 национални купи (1991, 1992, 2000, 2002, 2003). От 1992 г. до 2000 г. играе и в националния отбор на България (14 мача с 3 гола).

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Треньорската си кариера започва в началото на 2004 г. като селекционер на юношеския национален отбор до 16 години. От лятото на 2004 г. е старши треньор на „Левски“, с който печели КРБ (2005, 2007), суперкупата на България (2005) и шампионската титла (2006, 2007). През сезон 2005/2006 с отбора на ПФК Левски достига до четвърт финал в турнира за купата на УЕФА. С ПФК Левски става първия български треньор, чийто отбор влиза в Шампионска лига.

През 2007 г. е селекционер на националния отбор на България в двата мача срещу Беларус от квалификационните групи за европейското първенство през 2008 г. Като печели и двата мача.

От 21 юни 2014 г. води ФК Астана.[1] На 26 август 2015 г. отстранява кипърския шампион Апоел Никозия и класира тима за груповата фаза на Шампионска лига, ставайки първия български треньор класирал чуждестранен отбор. Астана е и първият отбор от Казахстан, който участва в групите на турнира.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • Канев Хасково“ – юноша, играе до 1990 година. 100 мача с 62 гола.
  • Левски“ София – от м. юли 1990 година до м. юни 1992
  • Фенербахче“ (Турция) – от юли 1992 до юни 1993
  • ПФК „ЦСКА“ София – от м. юли 1993 до м. юни 1994
  • Левски“ София – от м. юли 1994 до м. юни 1995 година
  • Кампомайорензе“ (Португалия) – 1996 – 1997
  • Славия“ – сезон 1997 – 1998. 29 мача с 12 гола.
  • Левски“ – от м. юли 1998 г. до 2002 г. е играч на ПФК"Левски"

Представяне в „Левски“[редактиране | редактиране на кода]

  • 1990/91 - 38 мача; 13 гола; Носител на купата на България'91
  • 1991/92 - 36 мача; 14 гола; Носител на купата на България'92
  • 1994/95 - 31 мача; 15 гола; Шампион на България'95
  • 1998/99 /4 място/ – 32 мача; 2 гола
  • 1999/00 /13 място/ – 35 мача; 3 гола; Шампион на България'2000; Носител на купата на България'2000
  • 2000/01 /5 място/ – 17 мача; 4 гола; Шампион на България'2001
  • 2001/02 /9 място/ – 45 мача; 0 гола; Шампион на България'2002; Носител на купата на България'2002
  • 2002/03 - 24 мача; 0 гола

Общо: 258 мача; 51 гола

  • 15 място в ранглистата по участия за всички времена
  • 25 място в ранглистата по вкарани голове за всички времена
  • Брой сезони в „Левски“: 7,5

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • Левски (София) : от 2004 г. до 2008 г. е треньор на ПФК „Левски“. В А група има 116 мача (87 победи, 18 равни и 11 загуби с голова разлика 296:72). В турнира за купата на УЕФА има 18 мача с 9 победи, 3 равенства и 6 загуби при голова разлика 9:21. В квалификациите и в Шампионската лига им 3 победи, 1 равенство и 8 загуби при голова разлика 9:21.
  • Литекс (Ловеч) : от 2008 г. до 2009 г. е треньор на ПФК „Литекс“. До зимната пауза на сезон 2008 – 2009 в А група има 15 мача с Литекс – 8 победи, 4 равни и 3 загуби при голова разлика 22:13. В турнира за купата на УЕФА има 4 мача с 1 победа, 2 равенства и 1 загуба при голова разлика 4:5. [2]
  • Национален отбор : от началото на 2009 г. е треньор на Националния отбор по футбол на България. Уволнен е от там през септември 2010.[3]
  • Анортозис : от 27 декември 2010 г. е треньор на кипърския Анортозис.Напуска Анортозис в края на 2011 г.[4]
  • Ботев (Пловдив) – от 1 януари 2013 става треньор на Ботев Пловдив като подписва договор за 2,5 години. [5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. СТАНИМИР СТОЙЛОВ – НОВЫЙ ГЛАВНЫЙ ТРЕНЕР „АСТАНЫ“
  2. Станимир Стоилов напусна Литекс
  3. Станимир Стоилов напусна националния отбор
  4. Анортозис официално уволни Станимир Стоилов
  5. Станимир Стоилов подписа с Ботев
  6. Официално: Станимир Стоилов подписа с Ботев до 2015 г.